№ 845
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора А. К. Т.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100606920 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП и
въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. Л.
срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 131 състав
,от 02.06.2025г., по НОХД 15407/2024г., с която подсъдимият С. Г. М. е
признат за невиновен в това,че: На 25.08.2021г., около 21,00ч., в гр.**** се
заканил с убийство на К. Г. Л., като му казал „Ще те запаля бе, ще те убия теб
и цялото ти семейство“ , като това заканване би могло да възбуди основателен
страх у Л. за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 НПК
бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.144,ал.3;вр.ал.1 от НК. Със същата присъда предявения от Л. граждански
иск в размер на 10000лв. срещу М. бил отхвърлен изцяло.
С въззивния си протест прокурорът при СРП атакува първоинстанционния
съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимия М. да бъде признат за виновен и осъден по това му
обвинение.
1
В допълнение към своя протест прокурорът обосновава това си искане с
изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с
посочване на съображения ,в които се изразява,според него, неправилната
оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на
свидетелите Л., Л.а, А., Л., В. и Е.. Навеждат се доводи за тяхната
непротиворечивост, последователност и достатъчност, за да обосноват
обвинителната теза, което обстоятелство било пренебрегнато от районния съд.
Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения , допуснати от
първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствената
съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка,
което довело и до неправилни правни изводи за липса на доказателства за
осъществено престъпление по чл.144,ал.3 НК и за участието на М. в него.
Поддържа се искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимия С. М. да бъде признат за виновен и осъден по
обвинението по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК.
С въззивната си жалба и допълнението към нея повереникът на частния
обвинител и граждански ищец Л., отправя към въззивния съд същото искане-
за отмяна на присъдата на районния съд, постановяване на нова, с която М. да
бъде осъден по предявеното му обвинение, като отправя претенция и за
уважаване на предявения срещу подсъдимия граждански иск.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 24.11.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд ,
прокурорът от СГП изнася твърдения , с които не поддържа изложените във
въззивния протест и допълнението към него доводи,тъй като съдебния акт на
районния съд бил правилен и законосъобразен, като в заключение моли съда
да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, с която С. М. е бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.144,ал.3;вр.ал.1 от
НК.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Л. поддържа
въззивната жалба, като изтъква доводи за несъстоятелност на заключението на
СППЕ, изнася твърдения за обоснованост на обвинението срещу М. и
съставомерност на поведението му по чл.144,ал.3 и сл НК, и подновява
искането си за отмяна на оспорената първоинстанционна присъда.
Упълномощеният защитник на подсъдимия М. в производството пред
2
Софийски градски съд изразява становище, че събраната доказателствена
съвкупност,която била анализирана коректно от първия съд сочела на
несъставомерност на деянието на М. и с оглед на това обжалваната присъда на
районния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава
следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият С. М. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и
искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че
желае да бъде оставена в сила присъдата на районния съд.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че протестът на СРП и въззивната жалба на частния
обвинител и граждански ищец са допустими ,тъй като са депозирани
своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
През 2019г. свидетелите К. Л. и Е.Л., които били семейство, се нанесли да
живеят, заедно с децата си, в закупено от тях жилище, което се намирало в
гр.София, на ул.“****. По това време в същия жилищен блок и вход живеел и
подсъдимия М., който заедно със своята майка-св.М. Е., обитавал апартамент
№ 51, който бил разположен непосредствено над жилището на Л.и. В процеса
на съвместното им ползване на горните два жилищни обекта, които били в
режим на етажна собственост, между свидетелите Л.и и подсъдимия М. и
неговата майка се породили влошени отношения, провокирани от отправяни и
от двете страни претенции за начина на ползване на собствените им жилища,
за извършваните в тях ремонтни дейности и отглеждани домашни любимци.
Така създадената между Л. и М. напрегната обстановка и взаимни претенции
породила между тях и лична неприязън, която водела до често отправяне на
реплики с неприятно и заплашително съдържание от страна на М. при
3
случайните им срещи в и около жилищния блок.
На 25.08.2021г., около 21,00 часа, свидетелят К. Л. излязъл от жилището
си, намиращо се в гр.****, слязъл до партерния етаж и се насочил към
входната врата, за да излезе пред жилищния блок. На този партерен етаж,
непосредствено преди входната врата се намирало електрическото табло на
входа, което било с отворени врати ,като до и пред него били свидетелите Т.
А., М. В. и А. Л., които също живеели в този вход. Отворените врати на
електрическото табло ограничавали мястото за преминаване до входната
врата, но същото позволявало минаването на един човек. Свидетелят Л. се
запътил към входната врата, за да излезе през нея, като в същото време през
вратата преминал подсъдимия М., който влизал във входа и се озовал пред
св.Л.. При предприетото от Л. и М. разминаване, поради недостатъчното
място за преминаване и на двамата, между тях бил осъществен физически
допир, който предизвикал поредна размяна на реплики, започната от
подсъдимия с неособено любезен призив за проява на повече внимание и
обещание за бъдещо и по-подробно запознаване на Л. с последиците от
нова,трета поред/според подсъдимия/, проява на невнимание от негова страна.
Свидетелят Л. проявил нетърпениекато отказал да чака трета проява и
поискал от подсъдимия М. да му предостави тази информация веднага.
Подсъдимият М. задоволил така проявеното от страна на Л. любопитство ,
като му казал „Ще те запаля бе, ще те убия теб и цялото ти семейство“. Тази
информация се оказала недостатъчно подробна за свидетеля Л. и той поискал
да узнае от подсъдимия М. по какъв точно начин мисли да реализира това си
обещание. Подсъдимият М. нахлупил носената от св.Л. шапка върху лицето
му, което довело до физически сблъсък между тях, при който двамата
започнали да се бутат и дърпат, да се държат взаимно и да се въртят, като се
блъснали във входната врата, а след това паднали на стълбите, водещи към
първия етаж. След като се изправили, подсъдимия М. се прибрал в жилището
си, а свидетеля Л. излязъл от блока.
След горните събития, независимо един от друг, и свидетеля Л. и
подсъдимия М. решили, че е необходима намесата на органите на
наказателното производство,за да бъде преодолян насложилия се между тях
антагонизъм и сигнализирали полицията, като св.Л. заявил претенция за
отправените му от страна на М. закани, а подсъдимия за причинени му от Л.
телесни увреждания.
4
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил подробно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и способи за
доказване: показанията на свидетелите К. Л., Е.Л., Т. А., А. Л., М. В. и М. Е.;
писмени доказателства– справка за съдимост,медицински документи; способи
за доказване – СППЕ, СМЕ.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на всеобхватен, прецизен и правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал , като изцяло споделя доводите и съображенията му,
отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.
Поради това напълно ненужно се явява осъществяването на подробен
анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.
Необходимо е единствено, доколкото прокурорът при СРП акцентира
конкретно само върху тях, да бъде отбелязано,че показанията на свидетелите
Е.Л. и М. Е.,които поради родството си с Л. и М. са несъмнено заинтересувани
лица, са били оценявани от районния съд с необходимото внимание и след
прецизното им съпоставяне с другите доказателствени източници, събрани по
делото, поради което обосновани са изводите на първия съд относно
достоверността на заявените от всяка от двете свидетелки обстоятелства.
Всъщност, съдържанието на протеста на СРП и най-вече това на
депозираното по-късно „допълнение“ към него, поражда у въззивния съд
съмнение относно това дали изготвилия допълнението прокурор се е запознал
с мотивите на първия съд, а при положителен отговор на този въпрос, дали е
разполагал с достатъчно време, за да успее да ги разбере. Районният съд е
приел за установена по делото, при това въз основа на същите/изброени от
прокурора в допълнението/ доказателства, фактическа обстановка, която
кореспондира изцяло с тази предложена от СРП в изготвения от тях
обвинителен акт, но й е дал правна/за съставомерност/ оценка, довела до
различни ,от очакваните от страна на прокуратурата, последици.
За разлика от прокурора при СРП, това обстоятелство не е убягнало на
повереникът на частния обвинител и граждански ищец, който е насочил
въззивната си претенция именно към тази аргументация на районния съд, като
отправя критика към част от нейната доказателствена основа, изградена и от
5
заключението на извършената спрямо Л. СППЕ.
От заключението на извършената по делото СППЕ, непротиворечиво се
установява,че свидетелят К. Л. не страда от същинско психично заболяване,
няма данни за интелектуален дефицит или редукция, които да го препятстват
да се ориентира в обективната действителност и да реагира адекватно на
същата, като при създалата се ситуация е възможно да е изпитал психичен
дискомфорт от отправените му закани, но с оглед интензивността и
клиничните характеристики на това му състояние и липса на значително
повлияване на поведението му, те не са довели до реални страхове за тяхното
осъществяване.
Противно на съображенията на повереника, изнесени от него във
въззивната му жалба, така изготвеното и защитено пред съда заключение на
вещото лице по коментираната СППЕ, правилно е било ценено от първия съд,
като доказателствен източник подкрепящ извода му за несъставомерност на
инкриминираното деяние. При разпита на вещото лице пред първия съд, то е
дало отговор на хипотетичен въпрос от страна на прокурора относно
възможността временно преместване на лице/на всяко лице, а не конкретно на
Л./ от жилището му да бъде прието за „избягващо поведение“. Допуснатата от
вещото лице такава принципна възможност, не опровергава обосноваността
на депозираното от него на ДП и поддържано в съдебно заседание заключение,
тъй като от една страна това твърдение на вещото лице има характер на
хипотеза, а от друга то/становището/ не е било пряко отнесено към
инкриминираните събития, тъй като свидетеля Л. при множеството му
разпити не е изнасял твърдения за негово временно преместване на друго
място. Необосновано остава становището на повереника, че такова
„избягващо“ поведение на свидетеля Л. е било демонстрирано от него след
процесния случай, чрез поставяне на наблюдателни камери. Най-напред
такова твърдение се съдържа единствено в показанията на свидетелите Л.и. На
следващо място такова твърдение е направено от свидетеля Л. за първи път
едва при разпита му, на 23.05.2024г., след проведени му предходни разпити и
участия в очни ставки. Това твърдение на Л. е било изнесено и в разпита му
пред районния съд, където за първи път е било подкрепено и от показанията на
съпругата му Е.Л.. Тези твърдения на свидетелите Л.и не са от характер да
опровергаят становището на вещото лице за липса на реален страх, породен у
Л. от инкриминираните реплики, а и направения от районния съд такъв извод.
6
Това е така, не само поради отдалечеността/около три години/ на тези
твърдения на Л.и от въпросното събитие, но и с оглед тяхното съдържание,
което се характеризира с липса на всякаква конкретика относно времето,
начина и причината за поставянето им. Последното, наред и с поддържаното и
от двамата свидетели Л.и, твърдение, че упражнявания им от страна на М. и
неговата майка „тормоз“ е продължил и след това, включително и през
2024г.,не води до еднопосочен извод, че претендираното поведение на Л. е
било провокирано именно от това конкретно инкриминирано действие на М.,
което е било осъществено през месец август на 2021г.
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от
районния съд в резултат на коректен анализ на доказателствената съвкупност,
предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна страна е
приела, че осъщественото от подсъдимия М. деяние е несъставомерно по
чл.144,ал.3;вр.ал.1 от НК.
Описаните по-горе , възприети и от районния съд, фактически
обстоятелства, касаещи извършените от подсъдимия М. действия
/отправените спрямо Л. инкриминирани реплики/ биха съставлявали
съставомерни признаци от обективната страна на състава на престъплението
по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК и да обосноват субективната му такава, но
единствено, ако тези действия на подсъдимия М. са били годни и обективно са
били насочени към това да породят интензивни страхови представи у К. Л. за
предстоящо неблагоприятно за него събитие, което би засегнало неговия и на
семейството му живот и би застрашило физическото им оцеляване и така да
бъде мотивиран Л. да осъществи желани от М. промени в своето поведение и
конкретно при контактите и отношенията си с него и неговата майка.
В конкретния случай, на 25.08.2021г. в гр.София, отправените от страна
на подсъдимия М. изрази /„Ще те запаля бе, ще те убия теб и цялото ти
семейство“/ спрямо К. Л., както са конкретно инкриминирани от прокурора,
не сочат недвусмислено на декларирано от страна на подсъдимия обещание за
бъдещо лишаване от живот на свидетеля Л. и/или на членове на неговото
семейство. Правилно районния съд е съобразил,че липсата на категоричност в
тези „закани“ , мястото,повода и начина на отправяне на тези изрази
аргументират обстоятелството, че „заканването“ не е от характер да възбуди
основателен страх у Л., за тяхното /на заканите/ предстоящо осъществяване,не
7
са били насочени към това, а и реално не са породили такъв страх у свидетеля,
видно от заключението на СППЕ. Несъмнено горните изрази са били
отправени от подсъдимия и са възприети лично от Л.,но същите /изразите/ не
са обективно годни да породят у К. Л. реален страх за осъществяването на
заканата и да повлияят върху свободното формиране на воля от страна на
свидетеля за определяне начина му на живот, а и реално не са били насочени
към постигане на именно такава промяна, тъй като са били предизвикани от
обтегнатите между М. и Л. отношения със значителна продължителност и
представляват единствено неадекватна проява на негативната позиция на
подсъдимия спрямо недопустими /според М./ действия и претенции на
свидетеля Л. при стопанисване на намиращото се в режим на етажна
собственост жилище. Всъщност изтъкнатото от повереника обстоятелство, за
отправяни от страна на М. спрямо Л. предходни, а и последващи
инкриминираните събития, заплашителни реплики и закани, към чието
изпълнение М. не е пристъпвал продължителен /почти пет години/ период от
време, води по-скоро до намаляване на тяхното /на заканите/ въздействие
върху психиката на свидетеля Л., а не до засилване интензитета на несъмнено
неприятните преживявания, които те предизвикват у последния.
Инкриминираното поведение на подсъдимия М., действително е морално
укоримо , било е предизвикано от внезапно развилата се конфликтна ситуация
и породено от неумението на подсъдимия да търси обществено приемливо
разрешаване на спорни междусъседски въпроси, но същото не е съставомерно
по чл.144,ал.3 и др НК, тъй като не е било насочено и обективно не е довело
до пораждане на реален страх у Л..
Горните обстоятелства сочат,че направения от районния съд извод за
обективна , а и субективна, несъставомерност по чл.144,ал.3 и сл. НК на
инкриминираните с обвинителния акт изрази /закани/ , отправени от
подсъдимия М. спрямо К. Л., е правилен и обоснован, а атакуваната присъда
законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Законосъобразно, като правилно е отчел характера на постановената
присъда и липсата на виновно осъществено от страна на С. М. обществено
опасно и противоправно деяние, с което на К. Л. да са били причинени
неимуществени вреди,правилно районният съд е отхвърлил предявения от Л.
срещу М. граждански иск за сумата от 10 000 лева, като неоснователен.
8
Съобразявайки оправдателния характер на постановената присъда и в
съответствие с разпоредбата на чл.190,ал.1 НПК,правилно районният съд е
постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и конкретно тези на прокурора или на частния обвинител и
граждански ищец, които да налагат отмяна на атакувания съдебен акт, за да
бъдат те поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 02.06.2025г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 131 състав по НОХД 15407/2024г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9