№ 12265
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110103990 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответниците Л. Д. У., ЕГН ********** и В. Г. Х., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, дължат на ищеца при квоти 1/2 Л. Д. У.
и 1/2 за В. Г. Х., следните суми: сумата от 2597,60 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен
№ **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –07.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 444,34 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до
12.10.2023 г., сумата от 21,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 5,11 лева за периода от
15.11.2020г. до 12.10.2023 г., като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника Л. Д. У. дължи сумата от 1 298,80 лева, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със
законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 222,17 лева за
периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 10,92 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,56 лева
за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г.;
2. Ответника В. Г. Х. дължи сумата от 1 298,80 лева, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със
законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 222,17 лева за
1
периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 10,92 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,56 лева
за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г.;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от ищеца, като начисляваните месечни суми са прогнозни и
едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет.
В срока за отговор, ответника В. Х., е депозирали такъв. Оспорва иска, като излага
подробни съображения за неоснователност. Прави възаржение за погасителна давност на
задължението.
По делото е постъпил писмен отговор вх. №136832/24.02.2024г. от отв. Л. У., с който
последния оспорва иска. Твърди, че е придобил имота на 02.04.2021г., като след тази дата
многократно е искал достъп от другия ответник, но такъв не му е бил предоставен, тъй като
имота се ползвал от трето лице, по силата на сключен договор за наем. Излага съображения
за неоснователност на иска и прави възаржение за погасителна давност на задължението.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците, редовно призовани, се представляват от процесуални представители,
които поддържат писмените отговори и молят съда да отхвърли исковете.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 61269/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 2597,60 лева (две хиляди петстотин деветдесет
и седем лева и 60 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „**“, **, инсталация **/аб. № **, ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 444,34 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и 34
стотинки) за периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 21,84 лева (двадесет и един
лева и 84 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 5,11 лева (пет лева и 11 стотинки) за периода
от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г., дължима по разделно по 1/ 2 от от ответниците. С
възражения от 23.11.2023 г. и 29.11.2023г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не
дължат.
Съгласно Нотариален акт за собственост на имот от **г., ** ** ** е придобил правото
на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ Апартамент №11, находящ
се в гр. София, ж.к. „**“, **.
Съгласно удостоверение за наследници на ** ** ** и ** **а (съпруга), пърият е
починал през 1980г., а неговата съпруга през 1988г., като са оставили за свои законни
2
наследници В. Г. Х.- син, ** **** и ** ****- внучки, деца на починалия им втори син- **й Г.
Х..
С Договор за наем на недвжиим имот от 10.08.2011г. лицето ** **а **, е
предоставила за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот на трето лице-
** **, за срок от 12 месеца, като е предвиденено продължение при писмено съгласие.
Съгласно Договор за продажба на наследсвто от 02.04.2021г., ** **** и ** **** са
продали на Л. Д. У. всичките си наследствени права и задължения, оставени от покойния им
дядо ** Х. (син на ** ** **).
Ответника Л. У. е предствил нотариална покана от 02.11.2022г. до ответника В. Г. Х. ,
с която го кани да му заплати дължими сума за наем. Предствени са 4 бр. разписки от
12.6.22г., 09.01.21г., 08.10.22г. и 09.12.2022г.,
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от проведено на 16.08.2002 г. ОС на ЕС на сграда
с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, ведно със списък на етажните собственици, Договор от
19.08.2002г. между ЕС с адрес гр. София, .к. „**“, ** и ФДР „Нелбо Инженеринг“ ООД,
Договор от 12.09.2013г. между ЕС с адрес гр. София, ж.к. „**“, ** и „Топлофикация София“
АД.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил обша фактура № **/31.07.2021г., обща фактура № **/31.07.2022г., справка за
задължения на абонат.
По делото е допуснат и разпитан като свидетел ** **, който посочва, че живее под
наем в жилището от 2011г., като имал договор за наем със съпругара на В. Х.. Последния
имал задъления към „Топлофикация София“ ЕАД и казал на свидетеля да не плаща
задълженията. От 2023г. имал сключен договор за наем и с Л. У..
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Топлофикация София“ ЕАД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е
разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2643,24 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което същият се явява процесуално допустим, като
съображенията на ответниците в тази насока са неоснователни.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт за собственост на имот от **г. и
удостоверение за наследници на ** ** **, се установява по категоричен начин, че за
процесния период ответника В. Х. е бил собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния апартамент,
като останалата 1/ 2 ид.ч. е била на останалите наследници - ** **** и ** ****. След
продажбата на притежаваните от тях ид.ч. на отв. Л. У., последния е придобил
собствеността на останалата 1/ 2 ид.ч. от жилището на 02.04.2021г. Дококото обаче договора
е за продажба на наследство и по силата на същия купувача придобива и всики задължения,
то отв. У. е легитимиран да отговаря за задълженията към ищеца и за периода преди
сключване на договора, а именно за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. С
оглед на това по отношение и на двамата ответника е налице пасивна материална
легитимация по иска, съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственици на процесния
3
имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответниците, съдът
отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците е
съществувало облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че за процесния период имота е
ползван от трето лице по сключен договор за наем, поради което третото лице е пасивно
легитимирано да отговаря по исковите претенции. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, като според § 1, т.42 от ЗЕ "потребител на енергия
или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот.
Съгласно Закона за собствеността, правото на ползване включва правото да се използва
вещта, съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да
се променя съществено, като ползвателят не може да отчуждава своето право и се погасява
със смъртта му, освен ако не е учредено за по-кратък срок (чл. 56, ал.1 и 2, чл. 59, ал.1 ЗС).
Правото на ползване по договор за наем не е идентично с вещното право на ползване,
уредено в ЗС и което собственикът може да учреди в полза на физическо или юридическо
лице и би могло да е безвъзмездно, докато при наемните отношения, които се уреждат в ЗЗД
винаги има дължима цена като основен елемент от договора за наем. По делото няма
доказателства, че върху процесното жилище е учредено вещно право на ползване в полза на
трето различно от ответниците лица.
От друга страна, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г.
по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмената
форма на договора е форма за доказване. Прието е, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди, като наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред,
например чрез откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. По делото липсват доказатеслтва за наличие на облигационно правоотношение между
третото лице наемател – свидетеля ** ** и ищеца "Топлофикация София" ЕАД, по сключен
договор за доставка на топлинна енергия за процесния абонатен номер **. Няма представени
нито заявление –декларация за откриване на партида подадена от третото лице, нито
фактура, издадена на негово име. Ето защо и с оглед разясненията, дадени с горепосоченото
Тълкувателно решение, по делото не се установи да е налице сключен между ищеца и
4
третото лице наемател договор за доставка на ТЕ.
Неоснователни са и възраженията на отв. У., че същия нямал достъп до процесния
имот, поради което не следва да дължи суми за доставена ТЕ. Отношенията между
съсобствениците по отношение на тези възражения подлежат на уреждане по реда на ЗС, но
не и да бъдат основание за освобождаване от заплащане на дължими суми за ТЕ.
Предвид гореизложеното и анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, съдът намира, че по делото се установи, че за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата за изразходвана ТЕ е 2643,24 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ **, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за
топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие
от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г.,
че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в”
ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 07.11.2023г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 07.11.2020г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2020г. до 31.08.2020г., като последното е с падеж
15.10.2020 г. Задължението за м. септември 2020 г. е с падеж 14.11.2020 г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това и като взе предвид заключението по ССЕ (Таблица №5), съдът
приема, че ответниците дължат на ищеца сумата от 2175,87 лв., за периода от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г., определена след приспадане на погасеното по давност вземане за периода
от 01.05.2020г. до 31.08.2020г. Или съобразно притежаваните от всеки от ответниците 1/ 2
идеални части, всеки от тях дължи сумата от по 1087,94 лв. За разликата над тази сума и за
периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020 г. исковете следва да се отхвърлят като погасени по
давност.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2021г. до 12.10.2023г., която
сума, съобразно заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 369,69 лв. (Таблица
№5). Или съобразно притежаваните от всеки от ответниците 1/ 2 идеални части, всеки от тях
дължи сумата от по 184,85 лв. За разликата над тази сума исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно заключението на ССЕ дължимите суми за дялово разпределение са в размер
на 21,84 лева главница за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5.03 лв.,
предствляваша лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г., поради което иска
за галвница се явява доказан изцяло, като всеки от отве4тниците дължи сумата от по 10,92
лв. Иска за лихва следва да бъде уважен до размера от по 2,52 лв. за всеки, като за разликата
над тази сума, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
5
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 61296/2023 г. по описа на
СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер на
1055,53 лв., от които сумата от 191,10 лв. за внесена държавна такса, 764,43 за депозит за
експертизи, а сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Или всеки от
ответниците следва да заплати разноски в размер на по 527,75 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на отв. Х.,
сумата от 20,02 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, а на отв. У.- сумата от 26,69 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. У., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 1087,94 лева (хиляда осемдесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен №
**, ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 184,85
лева (сто осемдесет и четири лева и 85 стотинки), представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 10,92 лева (десет лева и 92 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2,52 лева(два лева и 52 стотинки), представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г., за
които суми е издадена Заповед №34027/14.11.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 61296/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 298,80 лв. и за
периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020 г. и иска за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2,56
лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 1087,94 лева (хиляда осемдесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен №
**, ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 184,85
лева (сто осемдесет и четири лева и 85 стотинки), представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 10,92 лева (десет лева и 92 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2,52 лева(два лева и 52 стотинки), представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г., за
които суми е издадена Заповед №34027/14.11.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 61296/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
6
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 298,80 лв. и за
периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020 г. и иска за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2,56
лв.
ОСЪЖДА Л. Д. У., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 527,75 лева, (петстотин двадесет и седем лева и
75 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.
№ 61296/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 527,75 лева, (петстотин двадесет и седем лева и
75 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.
№ 61296/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Л. Д. У., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, сумата от 26,69 лева, (двадесет и шест лева и 69 стотинки),
представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на В. Г. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, сумата от 20,02 лева, (двадесет лева и 02 стотинки),
представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 61296/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7