№ 14289
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110125783 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е след дадени от въззивната инстанция задължителни
указания в определение № 12309/26.06.2025 г. по в.гр.д. № 14005/2024 г. на
СГС за произнасяне по молба с правно основание чл. 250 ГПК, инкорпорирана
във въззивна жалба с вх.№ 227233/10.07.2024 г., подадена от К. Р. А., с искане
за допълване на решение № 11182/10.06.2024 г. по гр.д. № 25783/2023 г. по
описа на СРС, 76 с-в, и произнасяне по искането на страната за присъждане на
законна лихва върху обезщетението по чл. 432 КЗ от датата на сезиране на
застрахователя.
В мотивите на съдебния акт и в искането се поддържа, че съдът не се е
произнесъл в цялост по претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва
от момента на уведомяване на застрахователя /21.04.2022 г./, а е присъдил
такава от 07.05.2022 г., поради което съдебното решение е непълно.
Въззивната жалба, инкорпорираща молбата, е била надлежно връчена на
насрещната страна за отговор, но ответникът „Дженерали застраховане“ АД
не е изразил становище относно момента на дължимост на законната лихва.
Съдът като взе предвид задължителните указания по приложението
на правото, дадени от въззивната инстанция, направеното искане и
данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото
не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по
цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания,
които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на
плодове, съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 95/11.04.2011 г.
по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. №
1
474/2009 г. на IV г.о./.
Молбата за допълване, инкорпорирана във въззивната жалба, е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения преклузивен срок от получаване
на съдебното решение, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна, по следните
съображения.
Съдът констатира, че е сезиран с искова молба от К. Р. А. срещу
„Дженерали застраховане“ АД, с която е предявен за разглеждане иск с правно
основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 14000 лева, претърпени в резултат на ПТП от 17.05.2018 г., ведно
със законната лихва от 21.04.2022 г. – момента, на уведомяване на
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач от увреденото
лице.
При постановяване на съдебното решение, с което така предявеният иск
е частично уважен до размера на сумата от 7000 лева, съдът констатира, че е
изложил мотиви единствено относно момента на изпадане в забава на самия
застаховател, но и не по отношение на лихвите за забава, дължими от
делинквента, за които също застрахователят носи отговорност.
В този смисъл, следва да бъде посочено, че спрямо договорите за
застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила,
съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал.1, т.1 КЗ - да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1,
т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна, отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от
01.01.2016г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
/но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие – от който
2
момент лихви дължи единствено самият делинквент/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя /не от момента на увреждането/. – Така в Решение
№291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение
№128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.
Предвид изложеното, доколкото с постановеното съдебно решение
съдът е присъдил единствено дължимата от застрахователя /считано от
07.05.2022 г./ законна лихва за собствената му забава /поради
обстоятелството, че не е изплатил в срок дължимото застрахователно
обезщетение/, но не се е произнесъл относно законната лихва, дължима от
самия делинквент и включваща се в застрахователното обезщетение, съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ от момента на уведомяването на застрахователя
/21.04.2022 г./, съдебният акт се явява непълен.
Предвид изложеното, съдът намира, че постановеното съдебно решение
следва да бъде допълнено по реда на чл. 250 ГПК, като в полза на ищеца бъде
присъдена и законната лихва от 21.04.2022 г. до 06.05.2022 г.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК, решение № 11182/10.06.2024 г.
по гр.д. № 25783/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, в частта, относно законната
лихва върху присъденото обезщетение по чл. 432 ГПК за претърпени
неимуществени вреди в размер на 7000 лева, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
да заплати на К. Р. А., ЕГН **********, и законната лихва върху сумата от 7
000.00 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, реализирано на 17.05.2018 г, за периода от 21.04.2022 г. до
06.05.2022 г. включително.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4