№ 6358
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100513241 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20086015 от 01.04.2023 г. по гр.д.№ 88399 по описа за 2017
г. на СРС, Второ ГО, 123-ти състав се: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. К., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 1230.88 лв. – 1/2 част от стойността на доставена от „Топлофикация София“
ЕАД топлинна енергия за периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к*******, абонатен №
*******, цялата в общ размер на 2461.75 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД за сумата от 246.98 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението
1
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 493.36 лв.; с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18.36 лв. – 1/2 част от
стойността на предоставена в периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г.
услуга дялово разпределение, цялата в размер на 36.72 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.78 лв. – 1/2 част
от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава
от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 5.57 лв., като
неоснователни и недоказани; ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Б. К., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 1230.88 лв. – 1/2 част от стойността на доставена от „Топлофикация София“
ЕАД, топлинна енергия за периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к*******, абонатен №
*******, цялата в общ размер на 2461.75 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД за сумата от 246.98 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 493.36 лв.;; с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18.36 лв. – 1/2 част от
стойността на предоставена в периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г.
услуга дялово разпределение, цялата в размер на 36.72 лв., ведно със
2
законната лихва върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.78 лв. – 1/2 част
от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава
от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 5.57 лв., като
неоснователни и недоказани.
В тежест на ищеца са възложени разноските в процеса.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- „Топлофикация
София“ ЕАД.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Същото било
постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства.
Всъщност правилно СРС приемал, че ответниците са потребители на
топлинна енергия, но неправилно не бил кредитирал заключенията на
съдебните експертизи като се позовал на чл.202 ГПК. Сочи, че експертизите
били допуснати от съда и изготвени по начина, по който им е указано.
Експертизите били приети от съда без страните по спора да имат възражения
срещу тях. Счита, че при съвкупната преценка на събраните доказателства се
достига до извода, че претенциите му са доказани и основателни.
Иска се от съда да отмени решението и да уважи претенциите му.
Претендират се разноски.
Въззиваемите – С. Б. К. и В. П. К. са депозирали отговор по въззивната
жалба, в който отговор се излага становище за неоснователност на същата и
правилност на така поставеното от съда, решение. Считат, че по делото
липсват достатъчно убедителни доказателства, за да се приеме, че
претендираните суми са дължими от ответниците. Сумите не били доказани
по безспорен начин. Това не се установявало и от заключенията на съдебните
експертизи. Мотивите на въззивника се основавали на частни документи,
които не се потвърждавали от самата нормативна уредба. Считат, че сумите
3
следвало да бъдат установени от независимо доказателства. Съдът имал
задължение служебно да следи за достоверността на представените, както и
на непредставените доказателства, за пропуските в съдебното производство и
съответно да ги санкционира. Претендират се разноски.
Третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 05.04. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 19.04. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС е отхвърлил исковете по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 08. 12.2015 г. по ч.гр.д.№ 49941 по описа за 2015 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК всеки
длъжникът е уведомен лично на 13.01.2016 г. на адреса на процесния
апартамент – гр.София, ж.к.“******* /л.12 и л.13 от заповедното
производство/.
На 20.01.2016 г. е подадено от всеки един от длъжниците възражение по
чл.414, ал.1 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на
20.11.2017 г.
Исковата молба е предявена на 19.12.2017 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
4
делото е установено, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
процесния период и имот, но ищецът не бил установил с годни доказателства
какво количество и на каква стойност е доставил топлинна енергия на
ответниците за периода от м.07.2012 г. до м.04.2014 г. Това било така, защото
по делото не били представени описаните в извлечението от сметки, фактури.
Вписванията в извлечението от сметки подлежало на доказване и също не
установявало количествата доставена от ищеца топлинна енергия в процесния
период, нито установявало нейната стойност. СРС се е позовал на чл.202 ГПК,
за да не кредитира съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза.
Това било така, защото експертизите били изготвени на база документи, които
не били представени по делото. Затова и претенциите на ищеца не били
доказани.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Настоящата инстанция приема за правилен извода на СРС, че страните
по делото са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на
продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на
купувач топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се
задължава да заплаща на продавача използваната топлинна енергия по
определени цени образувани по съответната за това Наредба и по начини и в
срокове, определени от общите условия.
Относно дължимостта на предявените за установяване вземания:
Противно на извода на СРС, обаче, настоящата инстанция приема, че по
делото /пред СРС/ са събрани доказателства, които установяват количеството
и стойността на потребената топлинна енергия.
Самият първоинстанционен съд е допуснал, изслушал и приел
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза.
Видно от отразеното в съдебния протокол за публичното съдебно
заседание, състояло се на 07.10.2022 г., л.110 – л.111 по делото пред СРС,
заключенията не са били оспорени от страните в срока по чл.200, ал.3 ГПК и
съдът ги е приел като компетентно изготвени; дори не е задал въпроси на
вещите лица.
Противно на приетото от СРС, заключенията са изготвени въз основа на
5
събраните по делото писмени доказателства, а именно: тези с исковата молба,
както и представените от третото лице помагач на страната на ответника като
последните, видно от л.66 от делото пред СРС, представляват индивидуалните
справки за отопление и топла вода за процесния период, документи за главен
отчет, подписани от потребителя без възражения, както и доказателства за
осъществен метрологичен контрол и свидетелство за годност на
разпределителите. В първото по делото публично съдебно заседание, състояло
се на 07.10.2022 г. СРС е докладвал горните писмени доказателства и видно от
отразеното в съдебния протокол за това заседание, същите са били приети от
съда с нарочно определение, виж л.110 от делото пред СРС.
Така докладваните доказателства, представени от третото лице помагач
на страната на ответника, не са били оспорени от нито една от страните като
процесуалният представител на ответниците дори не се е явил в първото по
делото публично съдебно заседание /както и в нито едно от проведените
публични съдебни заседания/, нито е било депозирано становище по
експертизите. При това положение въззивната инстанция намира за
несъответстващи на извършените от страните процесуални действия, а и на
самия съд, изводите на СРС, че заключенията на вещите лица били основани
на несъбраните по делото писмени доказателства.
Ответниците не твърдят, а и не ангажират доказателства да са
регистрирани лица по ЗДДС, за да е нормативно необходимо да им бъдат
издадени фактури. Данъчна фактура не се издава за доставки, по които
получателят е данъчно незадължено физическо лице, аргумент от чл.113,
ал.3,т.1 ЗДДС и чл.112, ал.1 ППЗДДС.
Следва да отбележим и, че ГПК изрично допуска да бъдат събирани,
респ. съдебните актове да се основават на частни свидетелстващи документи,
виж правната им уредба в чл.180-чл.181 ГПК.
Ще добавим и, че се касае до договорно правоотношение при което
страните са равнопоставени поради което няма как това правоотношение да се
урежда само въз основа на официални документи.
От така допуснатите, съдебни експертизи се установява следното:
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
сумите за отопление на имота са изчислени на база показанията, отчетени от
два електронни уреди за дялово разпределение тип ЕТТР. За периода от 2013-
6
2014 г. се начислява и ТЕ за щранг лира в банята, за която няма техническа
възможност да бъде поставен отделен ИРРО. Сумите за топла вода /БГВ/ са
начислени на абоната по отчет на два узаконени в имота водомери. Начислена
е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база пълния
отопляем обем на имота от 125 куб.м. Сумите са начислени в съответствие с
действащите за периода нормативни документи в областта на енергетиката.
Постъпилата в сградата топлинна енергия се измерва чрез два монтирани
топломера, които са сертифицирани /за което е представен от третото лице
помагач сертификат, приет от съда, виж по-горе/, както и са преминали
необходимите метрологични проверки. От страна на ФДР са изготвени
изравнителни сметки. При отчитане на тези изравнителни сметки, стойността
на потребената топлинна енергия за процесния период м.07.2012 г. до
м.04.2014 г. възлиза на 2272,23 лв./и по двете съдебни експертизи/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
за процесния период няма плащане на дължимите от потребителите на
топлинна енергия /ответници/ суми.
При това положение въззивната инстанция приема, че от страна на
ищеца/въззивник е установено вземане за главница, представляваща доставена
и потребена топлинна енергия до процесния имот на стойност 2272,23 лв. или
всеки един от ответниците е задължен за по ½ от същата сума, или по 1136,12
лв.
Главницата ще бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението -20.08.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Относно претенцията за забавено издължаване на стойността на
главницата за топлинна енергия:
Тъй като се претендират за установяване вземания за потребена
топлинна енергия за периода от м.07.2012 г.- м.04.2014 г., то приложими са
правилата на ОУ-2008 г., съгласно които вземанията за доставена топлинна
енергия стават дължими след изтичането на 30-дневен срок, следващ месеца в
който е извършено потреблението, т.е. вземанията са срочни и за поставяне на
длъжника в забава не е необходима покана.
При съобразяване на размера, за който беше прието, че е установено
вземането за главница, размерът на лихвата за забава, изтекла за периода от
7
31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., изчислен по реда на чл.162 ГПК възлиза на
678,48 лв. Тъй като от страна на ищеца се претендира лихва за забава в
общ размер на 493,36 лв., при съобразяване с диспозитивното начало, то
съдът признава за установено това вземане в пълния претендиран размер
или по отношение на всеки един от ответниците за сумата в размер на по
246,98 лв.
Относно стойността на услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 186 ЗЗД разноските по договор за продажба са за сметка на
купувача.
Дяловото разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец.
По делото /пред СРС/ с исковата молба е представен договор между
ищцовото дружество и третото лице помагач.
Представен е и договор между ФДР и собствениците на обекти в
сградата на ЕС, където се намира процесния топлоснабден имот.
Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ -2008 г. купувачите заплащат стойността на
услугата дялово разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се
формира от цената за обслужване на партидата, включваща изготвяне на
изравнителна сметка, както и цената за отчитане и обработка на данните на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента.
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от
търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на
партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно счетоводство.
В случая от представените от третото лице помагач на страната на
ищеца доказателства /л.66 и следв. пред СРС/, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, се установява, че услуга дялово
разпределение е предоставена.
Следва да отбележим и, че по това вземане липсват конкретни
възражения в отговора по исковата молба.
Стойността на услугата дялово разпределение възлиза на 36,72 лв.
за периода от м.06. 2013 г. до м.06.2014 г., а лихвата за забавеното й
издължаване – 5,57 лв.
8
Главницата ще бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението -20.08.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Относно претенцията за забавено издължаване на стойността на
услугата за дялово разпределение:
Доколкото в ОУ липсва правна уредба относно това вземане да е срочно,
то по правилото на чл.84, ал. 2 ЗЗД, за изпадането в забава на длъжника е
необходима покана. Такава не е представена от ищеца, а и изобщо не се
твърди да е отправена поради което тази претенция се явява неоснователна.
Относно възражението за погасяване на вземанията по давност:
Действително, съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011 г., ОСГТК, вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за
стойността на услугата дялово разпределение, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В случая искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, което е станало на 20.08.2015 г., арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
Вземането за главница за м.07.2012 г. е станало изискуемо на 30.08.2012
г. поради което към датата на подаване на заявлението не е погасено по
давност.
Вземането за лихва за забава също се погасява с изтичането на
тригодишен давностен период, но в случая лихвата за забава се претендира за
периода от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г.
Тъй като давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало, досежно вземането, представляващо стойност на услуга - за
дялово разпределение, задължението за заплащане на тази стойност възниква
след нейното осъществяване -изготвянето на индивидуалната справка за
отопление и топла вода, то това вземане също не е погасено по давност.
Следователно възражението е неоснователно.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно и като такова
ще бъде отменено, както следва: в частта, в която претенцията на ищеца
по реда на чл.422, ал.1 ГПК за сумата в размер на 2272,23 лв./или по ½ по
отношение на всеки един от ответниците или сумата в размер на по
9
1136,12 лв./, представляваща стойност на потребената топлинна енергия
за периода м.07.2012 г. до м.04.2014 г., е приета за неоснователна; по иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД относно лихвата за забавено издължаване на тази
главница в размер на 493,36 лв. ./или по ½ по отношение на всеки един от
ответниците за сумата в размер от по на 246,98 лв./, изтекла за периода от
31.08.2012 г. до 06.08.2015 г.; за стойността на услугата дялово
разпределение за сумата в размер на 36,72 лв. за периода от м.06. 2013 г.
до м.06.2014 г. /или по ½ по отношение на всеки един от ответниците или
сумата в размер на по 18,36 лв/.
Вместо това в полза на ищеца ще следва да бъдат приети за
установени на основание чл.422 ГПК вземанията, предмет на иска, както
следва: сумата в размер на 2272,23 лв. /или по ½ по отношение на всеки
един от ответниците, или сумата в размер на по 1136,12 лв./,
представляваща стойност на потребената топлинна енергия за периода
м.07.2012 г. до м.04.2014 г.; по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД относно лихвата за
забавено издължаване на тази главница в размер на 493,26 лв. ./или по ½
по отношение на всеки един от ответниците за сумата в размер от по на
246,98 лв./, изтекла за периода от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г.; за
стойността на услугата дялово разпределение за сумата в размер на 36,72
лв. за периода от м.06. 2013 г. до м.06.2014 г../или по ½ по отношение на
всеки един от ответниците, или по 18,36 лв/.
Решението ще бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлена
претенцията по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ за сумата над 2272,23 лв. до
пълния предявен размер от 2461,75 лв., или по отношение на всеки един
от ответниците за сумата над 1136,12 лв. до 1230,88 лв., както и по
отношение лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата
за дялово разпределение в пълния претендират размер от 5,57 лв. или по
отношение на всеки един от ответниците за сумата от 2,78 лв.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските.
Същите ще следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца се следват разноски за уважената част на претенциите му.
10
Такива са сторени в размер на 119,90 лв.-държавна такса, разноски за вещи
лица в размер на 700 лв., както и юриск.възнаграждение, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв. или общо 1019, 90 лв.
/списък л.120/ Съобразно изхода на спора такива му се присъждат в
размер на 953,18 лв. Или в тежест на всеки един от ответниците сумата в
размер на 476, 59 лв.
При този изход на спора на ответниците разноски се следват за
частта, в която претенциите на ищеца бяха приети за неоснователни.
Ответниците, обаче, разноски не са правили.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Н. К. следва да й бъде
определено адв.възнаграждение, което следва да съответства на положения от
нея труд. В случая по делото е изготвен само отговор по исковата молба,
подаден от името на двамата ответници. При това положение настоящата
инстанция приема, че справедлив размер на адв.възнаграждение би бил
такъв от 200 лв. Тъй като СРС е присъдил адв.възнаграждение в размер на
сумата от 800 лв., то обжалваното решение и в тази му част като
неправилно ще следва да бъде отменено за сумата над 200 лв.
Съгласно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът не е длъжен да се съобразява с минималните размери по НМРАВ.
Адв.възнаграждение следва да бъде съответно на извършените процесуални
действия по производството пред съда.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват за частта, в която въззивната жалба
беше приета за основателна. Такива са сторени в размер на 59,95 лв.-
държавна такса, както и юриск.възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв. или общо 259,95 лв. Съдът
определя такива в размер на 242, 94 лв. и ги присъжда. Или в тежест на
всеки един от въззиваемите по 121, 47 лв.
Въззиваемите претендират разноски, но такива не са сторени и не ще
бъдат присъдени.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Н. К. следва да й бъде
определено адв.възнаграждение, което следва да съответства на положения от
нея труд. В случая по делото е изготвен само отговор по въззивната жалба,
подаден от името на двамата ответници. При това положение настоящата
11
инстанция приема, че справедлив размер на адв.възнаграждение би бил
такъв от 100 лв., а не претендирания от адв.К. такъв от 800 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20086015 от 01.04.2023 г. по гр.д.№ 88399 по описа за
2017 г. на СРС, Второ ГО, 123-ти състав, в частта, в която се отхвърлят като
неоснователни: претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ №
23 Б, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата в
размер на 2272,23 лв. или по ½ по отношение на всеки един от ответниците В.
П. К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН **********, или сумата в размер на по
1136,12 лв., представляваща стойност на потребената топлинна енергия за
периода м.07.2012 г. до м.04.2014 г., в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.София, ж.к*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до
изплащане на вземането; по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД относно лихвата за
забавено издължаване на тази главница в размер на 493,36 лв. или по ½ по
отношение на всеки един от ответниците В. П. К. и С. Б. К. за сумата в размер
от по на 246,98 лв., изтекла за периода от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г.; за
стойността на услугата дялово разпределение за сумата в размер на 36,72
лв. за периода от м.06. 2013 г. до м.06.2014 г. или по ½ по отношение на всеки
един от ответниците или сумата в размер на по 18,36 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до
изплащане на вземането, за които суми е издадена на 08.12.2015 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №
49941/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, както и в частта
за разноските за сумата над 200 лв.- адв.възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, срещу В. П. К., ЕГН **********, гр.София,
ж.к*******, , искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. П. К., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 1136,12
лв., представляваща ½ от главница в размер от 2272,23 лв.– стойност на
потребена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, с аб.№ *******, за периода
от м.07. 2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.08.2015 г. до окончателното
плащане; мораторна лихва за забава в размер на 246,98 лв.,
представляваща 1/2 от сумата в размер на 493,36 лв., изтекла за периода от
31.08.2012 г. до 06.08.2015 г.; стойност на услугата дялово разпределение в
размер на 18, 36 лв., представляваща ½ от сумата в размер на 36,72 лв. за
периода от м.06. 2013 г. до м.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.08.2015 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена на 08.12.2015 г. заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49941 по описа за 2015 г. на СРС, 123
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, срещу С. Б. К., ЕГН **********, гр.София,
ж.к.“*******, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, че С. Б. К., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в
размер на 1136,12 лв., представляваща ½ от главница в размер от 2272,23
лв.– стойност на потребена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, с аб.№
*******, за периода от м.07. 2012 г. до м.04.2014 г. ведно със законната лихва,
13
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.08.2015 г. до
окончателното плащане; мораторна лихва за забава в размер на 246,98 лв.,
представляваща 1/2 от сумата в размер на 493,36 лв., изтекла за периода от
31.08.2012 г. до 06.08.2015 г.; стойност на услугата дялово разпределение в
размер на 18, 36 лв., представляваща ½ от сумата в размер на 36, 72 лв. за
периода от м.06. 2013 г. до м.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.12.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена на 08.12.2015 г. заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49941 по описа за 2015 г. на СРС, 123
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086015 от 01.04.2023 г. по гр.д.№ 88399
по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 123-ти състав, в частта, в която се
отхвърлят като неоснователни: претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ за сумата в размер над 2272,23 лв. до пълния предявен
размер от 2461,75 лв., или по отношение на всеки един от ответниците В. П.
К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН **********, за сумата над 1136,12 лв. до
1230,88 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия /ТЕ/
за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, с аб.№ *******, за периода от м.07. 2012 г. до м.04.2014 г. ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК- 20.08.2015 г. до окончателното плащане, както и по иска по чл.86, ал.1
ЗЗД относно лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата за
дялово разпределение в пълния претендират размер от 5,57 лв. или по
отношение на всеки един от ответниците за сумата от 2,78 лв. , за които суми
е издадена на 08.12.2015 г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
49941 по описа за 2015 г. на СРС, 123 състав; в частта за разноските по чл.38,
ал.2 от ЗАДв за сумата в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: адв.Н. К.- гр.София, ул.“*******, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
14
ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 476,59 лв., представляваща
разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: адв.Н. К.- гр.София, ул.“*******, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 476,59лв., представляваща
разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: адв.Н. К.- гр.София, ул.“*******, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 121,47 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: адв.Н. К.- гр.София, ул.“*******, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 121,47 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, да заплати на адв. Н. К. сумата в размер на 100 лв.,
представляваща адв.възнаграждение за процесуално представителство на
С. Б. К., ЕГН ********** и В. П. К. ЕГН **********, пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16