РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Радомир, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200216 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./17.06.2024 г., на началник група в ОД МВР
гр.П., Сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя Л. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Р.,
ул.„ Л." №., вх.Д, ет.., ап.., са наложени административни наказания по чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП – „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от
24 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
Наказващият орган- началник група в ОД МВР гр.П., сектор „П. п.“, редовно
призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище,
че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
1
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №
./26.05.2024 г. на Н. Х. - мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР- П.. Според
констатациите в същия, на 26.05.2024 г., в 03:25 часа в с.Д., в махала "Г.", улица без име,
водачът Л. Е. А. управлявал личния си л. а. ". .Д“ с рег. № РК., в посока от път ., към пътя за
с.С.с., като при извърената проверка водачът А. отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол “Алкотест Дрегер ." с фабричен
номер ARPM .. Издаден му бил талон за изследване с бланков номер . и бил придружен до
ФСМП гр.Радомир, където в присъствие на дежурен лекар отказал да даде кръвна проба за
химичен анализ.
В качеството си на свидетели са разпитани актосъставителя Н. Х. и свидетеля по
акта И. И., към момента на съставяне на акта двамата на длъжност „младши
автоконтрольор“ в сектор „ПП“ към ОДМВР- Перник.
Свидетелят Н. Г. Х. си спомня случая, но не конкретната дата, имало събор в с.Д..
Вечерта с колегата И. И. извършвали обход в района на с.Д., когато засекли два автомобила,
марка „Б.“, които идвали по пътя от към черквата. Спрели и двата автомобила. В първия
автомобил пътували майка и син, като майката управлявала автомобила на сина, а във
втория автомобил пътувал жалбоподателя Л. А., когото познавал лично, тъй като живеел в
съседен блок. Те били семейство с госпожата от предния автомобил. Пожелали да тестват и
двамата за алкохол, тъй като видимо и сина, и Л. били употребили алкохол. Стигнало се до
ситуация с изключителни пререкания, с псувни и обиди към служителите, включително и със
закани за саморазправа при по- късна среща. Л. потвърдил, че вечерта на събора е изпил
голямо количество алкохол и поради тази причина отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол. Тъй като автомобилът, който управлявал бил
неговата собственост, извършили служебна дерегистрация на автомобила, след което го
придружили до ФСМП – Р., където в присъствието на дежурния екип от лекари, същият
отново отказал да даде кръвна проба. Няколкократно заявил, че осъзнава какви са санкциите
и последиците, за които лично свидетелят го бил уведомил, но думите му били: “Да, знам, че
глобата е голяма, но аз съм изпил много и ако духна, ще Ви покаже“. Свидетелят
потвърждава подписа си върху акта.
Според свидетеля И. С. И., който също си спомня случая, при обход на маршрута
в с.Д. забелязали два автомобила, които се движели посока, от центъра на селото, към
с.Старо село. Спрели автомобила управляван от жалбоподателя. При поканата да му бъде
направен тест за употреба на алкохол, същият отказал. Държал се арогантно. След, като бил
отведен в ЦСМП – Р., също отказал, като държанието му към лекарите също било лошо.
Свидетелят потвърждава подписа си върху акта. Няма спомен дали тогава жалбоподателят е
имал възражения.
Въз основа на съставения АУАН, началник група в ОД МВР гр.П., Сектор „П. п.“
издал обжалваното наказателно постановление № .-./17.06.2024 г., с което на жалбоподателя
Л. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.„ Лю." № ., вх.., ет.. ап., са наложени
административни наказания по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 2 000 лева и
2
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца.
От правна страна.
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от
свидетеля Н. Х., като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно разпоредбата на
чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са
издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
працесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, които
да водят до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Същите са
издадени от надлежни органи в рамките на тяхната компетентност.
Относно правилността на наказателното постановление съдът намира, че се
събраха доказателства подкрепящи установената в АУАН и НП фактическа обстановка. От
свидетелските показания на свидетелите- очевидци- Н. Х. и И. И. е видно, че същите са
спрели движещия се автомобил, като при спирането му жалбоподателят е отказал проверка с
техническо средство Алкотест дрегер . с фабричен номер ARBB-0414 за установяване
3
употребата на алкохол в кръвта. На водача бил издаден талон за изследване с номер . до
ФСМП град Р., като същият не е изпълнил предписанието за изследване.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Видно от текста, съставът на нарушението е осъществен от обективна страна със
самия отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и след като е установено качеството на водач
на МПС на жалбоподателя към момента на проверката. Същият е отказал да даде и
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му.
Съставът на нарушението е осъществен и от субективна страна, тъй като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието - отказ да бъде извършена проверка,
предвиждал е настъплането на общественоопасните последици и ги е искал.
По отношение на размера на наложеното административните наказания.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В настоящия случай съдът намира, че наказващият орган се е съобразил с този
текст, като е наложил единствените по вид и размер наказания, предвидени за подобен род
деяние.
Ето съдът намира, че единственият извод, до който може да достигне е този за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание член 63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./17.06.2024 г., на началник
група в ОД МВР гр.П., Сектор „П. п.“, с което на жалбоподателя Л. Е. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.Р., ул.„ Л." № ., вх.., ет.., ап.., са наложени административни наказания по чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 24 месеца.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки административен съд на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5