№ 14929
гр. С, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110161559 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ТС ЕАД срещу В.
П. Т., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните
суми: сумата от 1 786,51 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 143,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022
г. до 27.02.2024 г., сумата 61,82лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 11,87 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2021 г. до 27.02.2024 г.,, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17309/2024г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. П. Т.
като оспорва размера на предявените искове. Сочи, че ищецът не е доказал
изпълнението на задълженията си за отчитане на подадената топлинна
енергия чрез изправни средства за търговско измерване. Ищецът не е доказал
съответствие между действително подадената от него топлинна енергия и
начислената във фактурите и изравнителните сметки. Оспорва, начина на
начисляване на топлинна енергия. Сочи че съгласно Наредбата за
топлоснабдяването и методиката към нея топлинната енергия от тръбите в
банята, които са без измерителен уред, не би следвало да се отчитат като част
от топлинната енергия за отопление на имота му, а като част от топлинната
енергия за сградната инсталация. Оспорва начислените суми за лихви.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца взема
становище по исковата молба, като посочва, че исковете за основателни и
доказани.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 173309/2023 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 16.04.2024 г. в полза на ТС ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено, че ответникът дължи суми, които съответстват на посочените в
исковата молба. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК
същият е подал възражение, поради което с разпореждане от 17.10.2024 г.
съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на
иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ТС ЕАД е депозирала искова молба, поради
което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ:
2
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
Не се спори между страните, а и се установява от представените
писмени документи, че процесният имот е собственост на ответника, поради
което същият има качеството на потребител на топлинна енергия.
Единственият спорен въпрос е свързан с това дали процесният имот е
топлоснабден и какво е количеството на доставената топлинна енергия и
нейната стойност.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира, като пълно,
подробно, задълбочено и безпротиворечиво се установява, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението общия
топломер в сградата е преминал метрологичен контрол. Поради което
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Дяловото
разпределение, извършено от фирма „ТС”ООД за ЕС и процесния имот е в
съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и
данни от уреди за сградата и имота. Общата сумата за топлинна енергия
начислена от "ТС ЕАД във фактури за абоната през процесния период е
1926,81 лева, като изравнителната сума за процесния период в общ размер на
879,19 лева за доплащане. Извършените измервания в АС, начисления по
фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота са
в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период.
3
По делото е прието заключение и по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и подробно. Съгласно
същото не са постъпвали плащания за процесния период от ответника.
Размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период е общо 910.25 лева,
коригирани с изравнителни сметки в размер на 879,22 за доплащане.
Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и за него е възникнало задължение
да заплати цената в посочения размер. Действително съгласно СТЕ
дължимата сума за ТЕ е в размер на 1926,81 лева, но съгласно диспозитивното
начало искът следва да бъде уважен до размера от 1786,15 лева.
Направеното възражение от ответника, че тръбите в банята му не
представляват щранг-лира и неправилно е изчислено количеството потребена
топлинна енергия, съдът намира за неоснователно. В заключението по
приетата СТЕ вещото лице е посочило, че начисления разход за ТЕ за
отопление на имота е въз основа на отчетени показания на индивидуалните
разпределите на разход за отопление и служебно калкулиране на ползвана ТЕ
от щранг лира въз основа на МСРС. Посочено е още, че за сгради – етажна
собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално
отчитане, както в случая 1 брой щранг лира, се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата по посочения в Наредба Е-РД-04-1
от 12.03.2020г., като в настоящия случай ТЕ е изчислена съгласно Наредбата.
В съдебното заседание, в което вещото лице е разпитано и експертизата е
приета, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, който да
възрази срещу констатациите на вещото лице. Доколкото експертното
заключение е прието без възражения, съдът го кредитира.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТС
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
4
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото
лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета,
поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 61,82 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради което искът е
доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че същият
възлиза на 143,02 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски. Ищецът е доказал сторени разноски
в общ размер на 854,76 лева, от които 40,06 лева за д.т., 414,70 лева за депозит
за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ, като е претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, от които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК
присъжда в размер на 100лева. С оглед изхода на делото, ищецът има право на
разноски в общ размер на 849,70 лева в исковото и 89,53 лева разноски в
заповедното.
Ответникът има право на разноски с оглед отхвърлената част от
исковете, но същият не е претендирал.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ТС ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Я“ 23Б, положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. П. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. „В“ бл. 602, вх.А, ет.5, ап.17, дължи на топлофикационното
дружество следните суми: сумата в размер на 1 786,51 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „В“ бл. 602, вх.А, ет.5, ап.17, аб.
№***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 143,02 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 27.02.2024г.,
сумата 61,82 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
17309/2024г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 11,87 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 27.02.2024 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК В. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „В“ бл. 602, вх.А, ет.5, ап.17, да заплати на ТС
ЕАД, ЕИК *** разноски по делото в размер на 849,70 лева в исковото и 89,53
лева разноски в заповедното.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „ТС“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6