Решение по дело №567/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 203 и сл. От АПК по искова молба от К.Д.И., понастоящем в Затвора *** с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС за неимуществени вреди в размер на 113 940 лв.ведно със законната лихва от датата на увреждането за периода от 09.10.2015г. до 27.06.2019г., причинени му от бездействия на служители на ответника - ** .

Ищецът твърди, че ответника ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл вредите като не са осигурени подходящи санитарни условия за премахването на дървеници и хлебарки в спалното му помещение и не са му оказани медицинско и медикаментозно лечение в резултат на което ** .

Ответникът - ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се разноски за ю.к. възнаграждение.

Прокурорът от ОП Враца дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

По делото е разпитан свидетелят И.П.Д..

Административен съд Враца, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните , счита същата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения:

Ищецът К.Д.И.,*** и изтърпява ** за срок от ** г. и * месеца твърди, че по време на престоя му в Затвора ***, на посочения в исковата молба период вследствие на бездействието за премахването на дървеници и хлебарки в спалното му помещение и неоказването на медицинско и медикаментозно лечение се е влошило здравословното му състояние, конкретно ** . Иска от съда да бъде компенсиран изцяло за посочения период, в които е влошено здравословното му състояние., което е в резултат на проявено виновно бездействие на администрацията на ГДИН, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 113 940 лв.

По делото е приета като доказателство изцяло приложената преписка и медицинска документация и всички писмени доказателства към тях.

Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора *** и ГД “Изпълнение на наказанията” - ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.

В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение.на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 - за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, и е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност - да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.

В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода,, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред.

Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице - от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.

На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. В тежест на ищеца е чрез пълно и главно доказване да установи осъществяването на конкретно незаконосъобразно действие/бездействие от конкретни служители на ГД „Изпълнение на наказанията“.

По отношение на твърдението за неоказването на медицинско и медикаментозно лечение не се доказва от събраните доказателства по делото да И. е получил усложнения в здравословното си състояние. От многобройните писмени доказателства — медицинска, документация е видно, че специализираните органи по изпълнение на наказанията са действали, в съответствие с нормативните документи, а именно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/2010 г. за медицинското обслужване в местата на лишените от свобода.

Ищецът не доказа, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в Затвора ***. Наред с това следва да се има предвид, че с решение № 213/20.11.2023г. на Административен съд ***  по адм. дело № 123/2023г. по описа на съда е отхвърлен предявен иск за причинени неимуществени вреди вследствие на неоказано медицинско лечение и неизвършена медикаментозна терапия в периода от 10.10.2015г. до 27.06.2019г. като е прието, че затворническата администрация е изпълнила административното задължение за превенция на евентуалните заболявания и осигуряване на своевременно медицинско обслужване. Това решение е влязло в сила.

По отношение на твърдението, че не е направено необходимото за премахването на дървеници и хлебарки от килията му, настоящия състав счита, че такова бездействие не е доказано. По делото е представена справка за извършване на дезинсекционни и дератизационни дейности в затвора ***, касаещи процесния период от която е видно, че са сключени договори със съответните фирми, които са извършвали обработки в помещенията на затвора, планово, вкл. и по сигнал на затворниците. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Д., в които се твърди, че се пръска от фирма **. Същият е чувал ищецът да се оплаква от дървеници, но не притежава нужните медицински познания за да прецени имал ли е ухапвания.

От всичко изложено по - горе не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие от служители на Затвора *** довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора и емоционалните преживявания, които твърди, че е преживял докато е пребивавал в Затвора *** са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в място за изтърпяване на наказанието ** , надвишаващи „минималната степен на суровост“ на изтърпяване на наказанието, което да представлява нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС.

Не се доказа и накърняване на правото на И., като **, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.

Предвид гореизложеното, искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен, като недоказан. С оглед изхода делото следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на деловодни разноски.

Воден от горното, Административният съд

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.Д.И., понастоящем в Затвора *** с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС за неимуществени вреди в размер на 113 940 лв. в едно със законната лихва от датата на увреждането за периода от 09.10.2015г. до 27.06.2019г., причинени му от бездействия на ГД “Изпълнение на наказанията” София, като недоказан.

ОСЪЖДА К.Д.И., понастоящем в Затвора *** да заплати на ГД “Изпълнение на наказанията” София сумата от 100лв. деловодни разноски, представляващи ю.к. възнаграждение.

Решението е може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд Враца.