№ 1725
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗК „Л.И.“ АД срещу решение от
27.07.2022 г. по гр.д. №14950/2020 г. на Софийския районен съд, 68 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Столична община установителен иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.213 ал.1 изр.1 КЗ отм. вр. чл.49 ЗЗД за
сумата от 353,43 лв., представляваща сбор от платеното от дружеството-заявител
застрахователно обезщетение /343,43 лв./ по щета №0000-1201-15-254389 по риск „Каско на
МПС“ за имуществени вреди на застрахования автомобил „БМВ 316“ с рег. № СВ **** АТ,
причинени при реализираното на 25.11.2015 г. пътно-транспортно произшествие в гр.
София на бул. „Иван Гешев“, при което посоченият автомобил преминал през
„несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/“ на пътното платно, и т.нар.
ликвидационни разноски /10 лв./, заедно със законовата лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.11.2019 г., до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №65378/2019
г. по описа на СРС, 68 състав, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника и по
сметка на СРС разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо
на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, тъй първоинстанционният съд
неправилно е приел, че не е доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но по следните съображения:
СРС, 68 състав, е сезиран със иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахова „Каско“, механизма
на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
сочените от ищеца вреди, както и размера на същите. Релевира и възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Със застрахователна полица №93001510073310 от 30.10.2015 г. ищецът е бил
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” за автомобил „БМВ” с рег. №
СВ **** АТ, собственост на „А.К.**“ ЕООД, като срокът на застраховката е от 31.10.2015 г.
до 30.10.2016 г., а от приетото по делото заключение на ССчЕ, което настоящият съдебен
състав кредитира напълно, се установява, че всички застрахователни премии са заплатени в
сроковете по договора. Ирелевантно за наличието на валидно застрахователно
правоотношение е дали застрахователната полица е подписана от законния представител на
застрахованото дружество. Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №50 от
25.04.2012 г. по т.д. №95/2011 г. на ІІ ТО, решение №71 от 22.06.2009 г. по т.д. №11/2009 г.
на І ТО, решение №115 от 27.03.2013 г. по т.д. №348/2012 на І ТО и др./ неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до
нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл.293
ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка
доближава нищожността поради неспазване на формата за действителност в търговското
право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД / чл.27 и сл./ Или нищожността при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право може да бъде
преодоляна чрез разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ. Действително в настоящето производство
ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би
2
могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования, вкл. и такива относно застрахователното отношение, в това число и за
липсата на валиден застрахователен договор. Доколкото обаче се допуска възможността
застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество, то и при подобна
хипотеза лицето, което сключва застрахователния договор действа от свое име, а не от
името на застрахования, но дори и при сключване на договор без пълномощие, договорът се
счита за валиден, независимо, че този, който го е сключил, е застраховал чужд интерес.
Затова по всяко време, в това число и след настъпване на застрахователното събитие,
лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът на имуществото, би могъл да
се ползва от договора, като изрично го одобри, и получавайки правното положение на
застраховано лице може да претендира плащане на застрахователно обезщетение /така
решение №64 от 15.06.2010 г. по т.д. №667/2009 г. на І ТО на ВКС/.
Ето защо, следва да се приеме наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на процесното МПС и ищцовото дружество, противно
на приетото от първоинстанционния съд.
Установява се от протокол за ПТП №1639713, съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието, че на 25.11.2017 г. в гр. София, ул. „Хан Пресиян“ след
бул. „Иван Гешов“, се е осъществило пътно транспортно произшествие с участник Г.Б.Г.,
управляващ автомобил „БМВ” с рег. № СВ **** АТ, който е самокатастрофирал в
необозначена и пълна с вода дупка на пътното платно. На автомобила „БМВ“ са нанесени
щети предна лява
част.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ,
което съдът кредитира напълно, процесното ПТП е настъпило в гр. София на ул. „Хан
Пресиян“ в района на кръстовището с бул. „Акад. Ив. Гешов“, като по време на движение
л.а. „БМВ“ е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №15 от 25.07.2014 г. по т.д.
№1506/2013 г. на І ТО, решение №98 от 25.06.2012 г. по т.д. №750/2012 г. на ІІ ТО и др./,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
тъй като протоколът на ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно
описания механизъм и щетите, поради което ищецът следва да ангажира и други
доказателства, тъй като протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава.
В случая протоколът за ПТП е оспорен от ответника и ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на
сочения механизъм на ПТП. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установи процесното ПТП да е
настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.213 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 вр. чл.49 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без
3
да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на
съдебнопредявените права.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20050363/27.07.2022 г., постановено по гр.д.
№14950/2020 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. ****, на основание 78 ал.3
и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4