Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, ……........…..…. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ТЕОДОРА И.
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 9537 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С
Решение от 29.01.2020г. по гр.д. № 4919/2019г.
по описа на СРС, I гражданско
отделение, 120 състав е отхвърлен предявения от Н.И.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
против „Ф.и с.к.Д.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, ж.к.Младост, бул. ******иск с правно
основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за
установяване, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми: главница
в размер на 20 952.13 лв., в това
число главница за капаро по предварителен договор в размер на 14 333.63 лв. и лихви в размер на 6 618.50 лв. за периода 28.06.2007 г. -
19.01.2011 г., поради погасяване на вземането с погасителна давност, като
неоснователен.
Недоволна
от така постановеното решение е останала ищцата Н.И.Б., която в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост като неправилно, поради противоречие с
материалния закон и съдопроизводствените правила,
както и необоснованост. По същество твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел, че по образуваното срещу нея изпълнително дело № 20108460401050
по описа на ЧСИ О.М.с per. № 846 на КЧСИ не е
настъпила т.нар. „перемпция“ по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, поради липса на извършвани изпълнителни действия за повече от две
години – в периода от 01.02.2012г. до 01.02.2014г. Поддържа, че след тази дата
всички действия на частния съдебен изпълнител следвало да се считат за недействителни.
Освен това, СРС не е съобразил решението си с разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
5 от ГПК, доколкото съществували предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на ищцата и настоящ въззивен
жалбоподател и на това основание. На следващо място, излага възражения срещу
приетите изводи от СРС по повод на въпросите за погасителната давност на
вземането, в частност нейното спиране и прекъсване чрез предприетите конкретни
действия от страна на взискателя по изпълнителното
дело – „Ф.и с.к.Д.“ ООД, ЕИК ******. Въпросните действия били формални, като
самите съобщения за налагане на запори по изпълнителното дело не можели да се
приемат за изпълнителни действия от страна на взискателя
щом не били фактически запорирани суми. Последните,
според ищцата и настоящ въззивен жалбоподател,
следвало да се третират като проучване на имущественото състояние на същата, а
не като изпълнително действие. Поради всичко изложено моли въззивния
съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да уважи изцяло
предявения иск по чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Въззиваемата страна „Ф.и с.к.Д.“
ООД не депозира писмен отговор и не взема становище по депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе
предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните
от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване,
че ищцата Н.И.Б. не дължи на „Ф.и с.к.Д.“ ООД сумата от 20 952.13 лв., от която сума в размер на 14 333.63 лв. – главница, както и сума в размер на 6 618.50 лв. – лихва за периода от
28.06.2007г. до 19.01.2011г.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд;
относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В
случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоистанционното
решение за правилно и обосновано.
От
фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че срещу А.С.Д., ЕГН ********** и Ю.И.Д.,
ЕГН ********** (трети за спора лица), както и Н.И.Б. е издаден на 29.10.2010г. в полза на „Ф.и с.к.Д.“
ООД изпълнителен лист по гр.д. № 1183/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-ти състав, с
който въпросните лица са осъдени всеки от тях да заплати на
дружеството-кредитор суми от по 7 328.67
евро, заедно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2007г. до
окончателното плащане. Въз основа на молба, подадена от „Ф.и с.к.Д.“ ООД по
чл. 426 от ГПК на 10.12.2010 г. е
образувано изпълнително дело № 20108460401050 по описа на
ЧСИ О.М.с peг. № 846 на КЧСИ. Видно от същата, на основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил
на съдебния изпълнител да проверява имуществото на длъжниците
и да определя съответните способи за събиране на вземането от всеки един от
тях. До ищцата е била изпратена и покана за доброволно изпълнение от дата 05.01.2011г. Междувременно на 05.01.2011г. са били наложени запори
върху суми на лицето, разкрити в банкови институции – „Райфайзенбанк“ ЕАД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“
АД и други. С Постановление от 01.02.2012г.
по изпълнително дело № 20108460401050 по описа на ЧСИ О.М.с per.
№ 846 на КЧСИ е наложена възбрана
върху притежавана от ищцата – длъжник 1/24 идеална част от недвижим имот,
съставляващ Нива с площ от 1 389 кв.м., четвърта категория ЕКНМ 70832, съставляваща
Имот с пл.№ 5233, кад.лист № 13, бивш кадастрален
лист № 435 от кадастралния план от 1956 г. по плана на Слатина - София,
местност „Куклена бара“ за обезпечаване събирането на вземанията на взискателя. На 31.01.2013г.
отново е наложен запор на сметките на
ищцата, разкрити в „Уникредит Булбанк“ АД.
Насрочен е и е извършен опис на
недвижимия имот в м. „Куклена бара“ на 22.05.2014г.,
като е насрочена и публична продан
на идеалната част на ищцата от недвижимия имот на 25.07.2014г. Поради липса на наддавателно
предложение, същата е обявена за нестанала. С изрична молба от 12.05.2015г. взискателят
е направил искане за насрочване на нова
публична продан на процесния недвижим имот. Така
с Разпореждане от 17.07.2015г. на ЧСИ О.М.с per. № 846 на
КЧСИ по изпълнителното дело е насрочена нова публична продан на притежаваната
от ищцата-длъжник 1/24 идеална част от недвижимия имот за 25.06.2015г., която отново е обявена за нестанала. Хронологично
след това – на 18.12.2016 г., 03.06.2017 г., 05.12.2017 г. 18.04.2019 г., 30.08.2019г. последователно са налагани запори
на банковите сметки на ищцата в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“.
От
правна страна, правилното разрешение на правния спор по делото се обуславя от отговора
на следните спорни въпроси – прекъсната ли е
и кога, респективно изтекла ли е погасителната давност за вземанията
на „Ф.и с.к.Д.“ ООД по издадения изпълнителен лист, респективно дали по изпълнително дело № 20108460401050
по описа на ЧСИ О.М.с peг. № 846 на КЧСИ е настъпила перемпция спрямо длъжника Н.И.Б..
Предмет
на специалния отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е съдебно признаване между страните, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили такива факти, които погасяват изпълняемото право, предмет на изпълнението. Един от тези правопогасяващи факти е изтичането на погасителна давност относно подлежащите на принудително изпълнение
вземания. В конкретния случай давността за вземанията по
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело изпълнително дело №
20108460401050 по описа на ЧСИ О.М.с
peг. № 846 на КЧСИ е 5
годишна, съобразно правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, като тя е започнала
да тече с издаването на изпълнителния лист от 29.10.2010г. по гр.д. № 1183/2009г. по описа на
Софийски апелативен съд, 4-ти състав. Това е така, защото от този момент
кредиторът вече е снабден с изпълнителен лист и следователно е овластен да предприеме всички възможни действия за
принудителното събиране на вземането си. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД
течението на погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Както това е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тьлк.д.№
2/2013г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), сред които са
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването
на опис и оценка, назначаването на пазач и т.н. Обратно, не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и други подобни.
В
разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело №
20108460401050 по описа на ЧСИ О.М.с per. № 846 на
КЧСИ се установява, че същото е било образувано въз основа на подадена от „Ф.и с.к.Д.“
ООД молба на 10.12.2010г. с приложен
към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно
мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тьлк.д.№
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, не прекъсва давността образуването на изпълнителния
процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който с постановление
образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна
молба за образуване на изпълнителното дело, а такава несъмнено е и настоящата
такава, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността.
В
този ред на мисли, следва да се прецени дали в рамките на изпълнителното
производство е продължила да тече давност или давността е била спряна или
прекъсната, с оглед на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тьлк.д.№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК и отмененото с него ППВС №
3/1980г., съгласно което през времето на висящ изпълнителен процес не тече
погасителна давност.
Настоящият
съдебен състав възприема трайно формиралата се съдебна практика на ВКС, обективирана и в решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/ 2017 г., ВКС, IV г.о, решение № 51/21.02.2019г. по гр.д.№ 2917/2018г,
ВКС, IV г.о, както и определение №278/08.05.2019г. по т.д.№2469/2018г., ВКС, II
т.о.,
според които тълкувателните решения и постановления на Върховният съд и
Върховният касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а
извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е
възникнала противоречива практика или е налице неправилна такава. Изяснявайки
действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, същата се
прилага от държавните органи в смисъла, посочен в тълкувателния акт. Самите
тълкувателни актове обаче не могат да същестуват
извън тълкуваната правна норма, в този смисъл следва да се приеме, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни постановления и решения те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, тоест така бива
разкривана действителната законодателна воля към момента на създаване на
дадената норма. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото
тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който
ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде
изисквано от съответния държавен орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде
поставено и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не
предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато
те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно
съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение
да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би довело до нарушение на
основополагащия принцип на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на
новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.
При
съобразяване на гореизложеното разбиране следва да се приеме, че погасителна
давност по отношение на процесиите вземания не е изтекла. Същата е започнала да
тече едва на 26.06.2015 г., когато е
отменено действието на ППВС № 3/1980г. След тази дата, давността е била
прекъсвана многократно, както следва: 18.12.2016г., 03.06.2017г., 05.12.2017 г. 18.04.2019 г.,
30.08.2019 г. с предприети изпълнителни действия по налагане на запори по банковите сметки на Н.И.Б.. В тази връзка,
като неоснователни следва да се отхвърлят възраженията на въззивния
жалбоподател, че действията по налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника представлявало формално действие, което имало характер на проучване на
имуществено състояние на длъжника. Изпращането на запорно
съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в
случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не
разполага със сметка в банката. От значение за определяне на изпълнителното
действие е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали
са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Поради това
разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху несъществуваща
банкова сметка ***оучването на имущественото
състояние на длъжника, независимо от това дали запорът е породил предвиденото в
закона действие или не. В този смисъл е
и т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.
д. № 3/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
По въпроса с преценката за настъпилата или ненастъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по изпълнително
дело № 20108460401050 по описа на ЧСИ О.М.с per. №
846 на КЧСИ въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона (ex lege), а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в горепосочената
норма, е преклузивен, а не давностен
и започва от тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело.
Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително
производство.
В контекста на изложеното по-горе, предвид приетото в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тьлк.д.№ 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК, ведно с доказателствата по делото, въззивният
съд приема, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнително дело №
20108460401050 по описа на ЧСИ О.М.с per. № 846 на
КЧСИ по отношение на длъжника Н.И.Б.. Това е така, тъй като спрямо нея са предприети множество
изпълнителни действия, насочени към принудителното събиране на вземането, всяко
от които в срок по-кратък от 2 годни от извършване на предходното, по-конкретно:
05.01.2011г. /запор на банкови
сметки/, 01.02.2012г. /наложена е
възбрана върху собствена на Н.И.Б. 1/24 идеална част от недвижим имот/; 31.01.2013г. /запор в „Уникредит Булбанк“ АД/; 15.05.2014г. /опис на възбранената 1/24
идеална част от недвижимия имот/; 12.05.2015г.
/искане от страна на взискателя за обявяване на
нова публична продан/, 18.12.2016г.
/запор в „Първа инвестиционна банка“ АД/, 03.06.2017г.
/запор в „Уникредит Булбанк“ АД/, 05.12.2017г. /запор в „Банка ДСК“ ЕАД/, 18.04.2019г. /запор в „Уникредит Булбанк“
АД/, 30.08.2019г. /запор в „Банка
ДСК“/. Поради това като неоснователни следва да се отхвърлят и възраженията на въззивния жалбоподател в частта за настъпила перемпция по изпълнителното дело.
Касателно изложените от въззивника аргументи, че по изпълнително
дело № 20108460401050 по описа на ЧСИ О.М.с per. №
846 на КЧСИ е била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради
което и изпълнителното дело следвало да бъде прекратено, въззивният
съд ги намира за неоснователни по следните причини.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК предвижда
прекратяване на изпълнителното производство, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да
бъде намерено друго секвестируемо имущество. Това
основание намира своето оправдание в съображението, че в тези случаи няма нужда
от висящи изпълнителни дела. Същото е свързано с предвиденото в чл. 448 от ГПК
задължение на длъжника за деклариране на имуществото и доходите си пред
районния съд. Едва при констатация за липса на достатъчно имущество, това
обстоятелство се установява с протокол по чл. 448, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Тоест, прекратяването на изпълнително дело
на това основание не настъпва ех lege,
по подобие на т.нар. „перемпция“, а едва когато са
изпълнени всички изисквания на чл. 448 от ГПК, включително когато е проведено
производство пред съответния районен съд. По приложеното изпълнителното
дело подобни доказателства за извършена процедура по чл. 448 от ГПК липсват,
поради което не може да се възприеме изводът, че Н.И.Б. няма секвестируемо имущество. Без да е проведено производството
по чл. 448 от ГПК, съдебният изпълнител не може да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.
По тези мотиви изводите на двете инстанции съвпадат
и първоинстанционното решение като правилно следва
бъде потвърдено от въззивния съд.
Предвид изхода
на делото пред въззивната инстанция право на разноски
има въззиваемата страна. Същата не е заявила
претенция за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.01.2020г. по гр.д. № 4919/2019г. по описа на
СРС, I гражданско
отделение, 120 състав, с което е отхвърлен предявения от Н.И.Б., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, против „Ф.и с.к.Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к.Младост, бул. ******иск с правно основание чл. 439
вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата
не дължи на ответното дружество следните суми: главница в размер на 20 952.13 лв., в това число главница за
капаро по предварителен договор в размер на 14 333.63 лв. и лихви в размер на 6 618.50 лв. за периода 28.06.2007 г. - 19.01.2011 г., поради
погасяване на вземането с погасителна давност, като неоснователен.
Решението може да се обжалва
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез връчване на
препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.