Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 13.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 184 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш Серия К № 2473899 на ОД на МВР Ловеч на Х.Д.М., ЕГН: ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.10.2018 г. в 13:56 часа в обл.Ловеч, ПП І-4, км. 42+400, с посока на движение гр.София, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км/ч, установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3% с МПС ******* е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 126 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч.
Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката, която го обжалва в срок и излага, че ЕФ не й е връчен лично, че не е получавала известие по пощата, нито се е разписвала на обратна разписка за получена пратка, като е разбрала за съществуването му случайно при извършена справка в е-uslugi.mvr.bg и моли съда да отмени обжалвания ел.фиш.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и поддържа жалбата си, като излага, че след като ЕФ не й е връчен по надлежния ред, е нарушено правото й да заплати наложената глоба с намаление. Излага, че е изряден водач, че всеки ден ползва автомобила, за да води децата си на детска градина и се е притеснила след като е узнала за издадения ЕФ да не й отнемат СУ за неплатени глоби. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима с оглед липсата на категорични данни за датата на връчване на ЕФ на жалбоподателката, поради което срока за обжалването му следва да се тълкува в полза на същата. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, като по същество е основателна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати нарушения, касаещи описание на нарушението и правната му квалификация. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 126 км/ч при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км/ч, с превишение от 36 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП-І-4 км.42+400, посока гр.София, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал и присъстващ в представената информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 130 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 126 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за извън населено място 90 км/ч.
От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 126 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 90 км/ч, видно от приложения снимков материал.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 16-С-ИСИ от 13.06.2018 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Видно от представената разпечатка от информационната система обжалвания ЕФ е издаден на 08.01.2019 г. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
Преценявайки събраните по делото доказателства, настоящият състав намира обаче, че съществено е била нарушена процедурата по връчване на фиша, макар наказващият орган да е направил опит същият да бъде връчен по пощата с обратна разписка и чрез полицейски служител на 01 РУМВР, при СДВР. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП / изм., ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г., действал към момента на нарушението: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”. Връчването на ЕФ е относимо обстоятелство не само към допустимостта на подадената жалба, но е и въпрос, касаещ законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание, тъй като след връчването на фиша на собственика на автомобила, за последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначално издадения електронен фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения пред директора на съответната ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. В конкретния случай, след като жалбоподателката не е получила лично ЕФ, а е узнала за съществуването му случайно в много по-късен момент, обстоятелство което съдът е приел за безспорно и поради това е приел жалбата за допустима, са нарушени правата й, произтичащи от закона, чрез упражняването на които е могла да се защити. Макар органа издал ЕФ да го е изпратил за връчване до лицето, посочено в него за нарушител по посочените в закона начини, не се променя извода, че жалбоподателката не е получила ЕФ, а узнала за съществуването му по друг начин и в друго време и на практика е била лишена от възможността да упражни правата си. Следва да се отбележи, че по този начин жалбоподателката е била лишена и от възможността да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9 от ЗДвП, а именно да заплати в намален размер наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от редовно връчен електронен фиш с писмо с обратна разписка или чрез длъжностно лице от структурата на МВР, каквото в случая не е налице и по този начин са били съществено нарушени процесуалните права на жалбоподателката по издаването и оспорването на електронния фиш. Видно от докладна записка от 19.07.2019 г. на ПИ при 01 РУ – СДВР /л.15/, М. е била търсена на адрес ***, за да й бъде връчен електронния фиш, но не е била намерена, нито пък се е отзовала на оставените съобщения в пощенската кутия, не са установени съседи, които да дадат информация за лицето. Материалите по преписката са били върнати на сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч. Адресът, на който е изпратен ЕФ е посоченият в справката за собственост на автомобила и жалбоподателката не е променила адреса си, тъй като изпратената призовка за с.з. е връчена на жалбоподателката на същия адрес, като същата заявява, че никой не я е търсил, за да й връчи ЕФ, както и че не е намирала в пощенската си кутия съобщението, за което се твърди, че е оставено. Ето защо съдът приема, че след като и двата опита са се оказали неуспешни и фиша не е бил връчен на М., а е бил върнат, наказващият орган е следвало да прояви настоятелност и да предприеме отново действия за връчването му на жалбоподателката на известния по делото адрес, или на адрес по месторабота, който е могло да бъде установен, с оглед възможностите, които има ОД на МВР и едва тогава, ако М. не е била намерена на тях е следвало да се приложи общата разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като се отбележи на ЕФ, че не може да бъде намерен на известните адреси, а новия е неизвестен, за да се счита фиша за връчен от деня на отбелязването. Независимо, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН визира връчването на наказателни постановления, то същата е приложима и относно електронните фишове, като се има предвид, че същите заместват НП при прилагане на облекчената процедура за санкциониране на нарушения по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН е обусловено от редица условия и не следва автоматично при неоткриване на адресата. Следвало е съответното длъжностно лице от МВР да удостовери в протокол, съставен в присъствието на други лица посещението си на адреса на жалбоподателката, както и оставеното съобщение, за да е налице категоричност относно обстоятелството, че жалбоподателката не е открита на адреса и не се отзовала на оставеното съобщение.
Отбелязването в Системата за управление на административно-наказателната дейност на КАТ, че фиша е бил връчен на 19.07.2019 г. освен, че няма категорична доказателствена стойност, то на практика също препятства упражняването на правата на наказаното лице по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Това е така, защото с това отбелязване въззиваемата страна е приела, че издадения ЕФ е влязъл в сила и дори е възможна хипотезата да са били предприети действия по събиране на наложената глоба, а от момента на отбелязване наказаното лице не е имало възможност да упражни правата си по ал.5 и ал.6 на чл.189 от ЗДвП, при положение, че наказващият орган счита фиша за влязъл в сила.
С оглед така констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, настоящият състав приема, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш - Серия К № 2473899 на ОД на МВР Ловеч, с който на Х.Д.М., ЕГН: ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :