Решение по дело №6672/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720106672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер1474                              11.10.2019г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                       ІX състав

На тридесети септември                                                         Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                Районен съдия: П. Боснешки

Секретар: Теодора Теодорова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №06672 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л.К.К. и П.К.К., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца както следва:

-ответникът К.- сумата от 197,71лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр., ул.“Р.“, бл., вх., ап., за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 26,19лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 06.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3339/02.07.2018г. по ч.г.д.№04492/2018г. на ПРС.

-ответникът К.- сумата от 197,71лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Р. Димитров“, бл.89, вх.Д, ап.94, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 26,19лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 06.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3339/02.07.2018г. по ч.г.д.№04492/2018г. на ПРС.

В законоустановения срок ответниците са подали отговор, чрез своя особен представител- адв. М., с който са оспорили вземанията по основание и размер, поради което и искат отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответниците оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца, като твърдят, че не са собственици или ползватели на процесния имот. Ответниците оспорват да са потребили топлинна енергия на претендираната стойност. Ответниците оспорват всички приложени с исковата молба писмени доказателства. Ответниците оспорват процесните вземания като погасени по давност.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №3339/02.07.2018г. по ч.г.д.№04492/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 08.07.2019г.

По делото е приет като доказателство Нотариален акт №163/26.07.1984г. на нотариус към ПРС, видно от който К. К. Л. е признат за собственик на процесния апартамент. Същият нотариален акт е приложен като доказателство за собственост към данъчна декларация от 30.03.2016г., подадена от ответника Л.К., като доказателство за твърдението и, че е придобила 1/5 идеална част от имота по наследство. Към данъчната декларация обаче не е приложено удостоверение за наследници на К. К. Л., който е титуляр на правото на собственост по представения нотариален акт. В същото време към данъчната декларация са приложени удостоверение за наследници на В. Л., която е майка на декларатора и на другите лица, срещу които е издадена процесната заповед за изпълнение. Към данъчната декларация са приложени и няколко удостоверения за отказ от наследството на К. и В. Л.. По делото няма доказателства Веска Лесова да е била в брак със собственика на процесния имот К. Л. към датата на придобиването му.

От гореизложеното съдът намира, че няма удостоверение за наследници на К. К. Л., от което да се направи безспорен извод за това дали ответниците са негови наследници, както и какви са техните дялове от наследството. Съдът не може да цени и подадената данъчна декларация от ответника Л.К. като извънсъдебно признание за притежаваните от нея права в съсобствеността на процесния имот. Отразеното в декларацията не се подкрепя от документите, приложени към същата, а в частта за посочената притежавана част от наследството си противоречи с другите доказателства делото.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответниците са съсобственици или носител  на вещно право на ползване  на процесния имот за процесния период.

Предвид изложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд.

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Л.К.К., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 197,71лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр., ул.““, бл., вх., ап., за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 26,19лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 06.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3339/02.07.2018г. по ч.г.д.№04492/2018г. на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу П.К.К., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 197,71лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр., ул.““, бл., вх., ап., за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 26,19лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 06.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3339/02.07.2018г. по ч.г.д.№04492/2018г. на ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила  ч.г.д.№04492/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия:

Вярно с оригинала: Х.С.