Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /07.12.2020
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на тридесети ноември две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 417/2020 г. по описа на съда
Производството е по чл. 238 ГПК и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 280 и сл. ЗЗД
Производството е образувано по повод искове с правна квалификация чл.
422 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 280 ЗЗД предявен от „ Л.“ ЕООД срещу И.С.П.,
с който се иска да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 325 лв.- заплатено възнаграждение по договор за
поръчка за 10куб.м. дърва и 325 лв. – сума по договор за заем, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
същите, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 301/2020г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения (уточнени с
молба от 02.09.2020 г.): Между
страните по делото е сключен устен договор за поръчка по силата, на който
ответникът в качеството му на довереник се задължил снабди ищеца за негова
сметка с 10 куб.м. дърва за отоплителния сезон на 2018-2019 г., за което на
ответника е платена сума в размер на 325 лв., като същият не е изпълнил поетите
задължения, като това вече е станало невъзможно поради изтичане на срока на
отоплителен сезон 2018-2019 г. В исковата молба се излага освен това, че между
страните по делото е сключен договор за
заем по силата на който ответникът е ищецът е предал на ответника сума в размер
на 325 лева на 12.09.2018 г., като ответникът се е задължил да я върне до
30.10.2018 г., за което е съставен РКО № 17/12.09.2018г., като се излага, че
ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на посочената сума. Моли се за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът, е получил препис от исковата молба с
приложенията, като в законоустановения срок до е подал отговор на исковата
молба, в който се излага, че исковата претенция е неоснователна. Твърди се, че
през процесния период ответникът е живял и работил в чужбина и не е договарял с
ответника. Сочи, че действително имало уговорка за доставка на дърва, но това
било през 2012 г., като доставката била извършена. Сочи се, че производството е
недопустимо, доколкото чрез него се извършва престъпление. Оспорват се
представени към исковата молба писмени документи по отношение на тяхното
съдържание и авторство. Моли се да се постанови решение, с което да се
отхвърлят предявените искове.
В първото по делото съдебно
заседание е направено искане от ответника за постановяване
на неприсъствено решение срещу ищеца.
Съдът като взе предвид, че на ищеца е връчена
редовно призовката за първото по делото съдебно заседание, ведно с определение
№ 260129 от 03.11.2020 г., видно от приложената по делото призовка находяща се
на л. 36 от делото, както и че в призовката изрично са указани неблагоприятните
за ищеца последици от неявяване в съдебно заседание. Освен това ищецът е надлежно уведомен, че неговата молба
за отсрочване на делото е уважена, като му е посочен деня и часа на съдебното
заседание в съответствие с разпоредбите на ГПК. Предвид неявяването на ищеца в
първото по делото съдебно заседание, както и липсата на направено изявление за
разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и неподаване на становище по отговора
на исковата молба, на основание чл. 238,
ал. 2 ГПК ответникът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
С оглед
изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с извода за
вероятната неоснователност на предявения иск.
Относно вероятната неоснователност на
предявения иск, съдът намира следното:
От приети по като писмени доказателства отчет
за трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. и за
периода от 01.09.2018 г. и от 31.09.2018 г. за лицето И.П. се установява, че за
посочените пердиоди същият е полагал труд за Алгемайне Ферлагсауслиферунг БС
ГмбХ § Ко.КГ, като не е ползвал годишен отпуск. От удостоверение № 312р-15406
от 10.08.2020 г. издадено от ОДМВР гр. Пазарджик за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2018 г. се установява, че ответникът на 27.12.2017 г. в 11:40 ч. е
напуснал Република България у е влязъл отново на 03.10.2018 г. в 22:10 ч. Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна неоснователност
на предявените искове, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът през м. август не се е намирал на територията на Р.
България, респ. не е могъл да положи подписа си върху представените към
исковата молба писмени доказателства. Освен това предвид направеното оспорване
на същите ищецът не заяви дали ще се ползва от тях, поради което същите не
следва да се взимат предвид при обсъждане на вероятната неоснователност на
предявените искове с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
законово установени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение в полза на ответника.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ответника
разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на ищецът.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски в общ
размер 500,00 лв. – възнаграждение за един адвокат, като са представени и
доказателства, че същите са реално сторени (л. 33 от първоинстанционното дело),
като са представени и доказателства, че са направени разходи в размер на 47 лв.
за превод на документи представени към отговора на исковата молба. Ето защо ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 517 лв.
представляваща разноски направени по настоящото производство, от които 500 лв.
– възнаграждение за един адвокат и 47 лв. – разходи за превод.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от «Лазарсон-А»
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.С.П. ЕГН: ********** с адрес: ***«****************»
№ **, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 280 ЗЗД, с които се иска
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 325 лв.- заплатено възнаграждение по договор за поръчка за 10куб.м. дърва
от 14.08.2018 г. и 325 лв. – сума по договор за заем от 12.09.2018 г., ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на същите, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 301/2020г. по описа на Районен съд –
Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, «Лазарсон-А»
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.С.П.
ЕГН: ********** с адрес: ***«****************»
№ ** сума в размер на 517,00 лева-
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: