Р Е ШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №53 по
описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.145 ал.2 т.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118
от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.
Производството е образувано въз основа на жалба с
вх.№341/29.01.2019 г., подадена от М.В.П., ЕГН: ********** с адрес: *** чрез адвокат
Х.С.Б. ***, със съдебен адрес:*** ***** № 16, етаж 2, офис 6, подадена против Решение
№ 1040-10-3 от 04.01.2019 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
/ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й с вх. №
1012-10-50 от 05.12.2018 г. срещу Разпореждане № 2136-10-25/ 12.11.2018 г. на
Началник на отдел Пенсии при ТП на НОИ гр.Ловеч и е потвърдено същото Разпореждане
№ 2136-10-25/ 12.11.2018 г. на Началник на отдел Пенсии при ТП на НОИ гр.Ловеч,
с което на основание на основание чл. 99, ал.1, т. 2, буква „д“ от КСО е
изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 21, ал.
1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е преизчислена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 21, ал. 2 от НПОС е
отказано преизчисление на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.В.П.,
ЕГН:**********, като законосъобразно.
Към жалбата административния орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна моли съда да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че неправилно административният
орган не е зачел и трудовия стаж на жалбоподателката, придобит при извънкласна
форма на работа в часове „Хор“, „Духова музика“ и „Фанфарна музика“ в периода
1990 -1992 г., посочен за определяне на личен коефициент от П.. Твърди се, че
към датата на пенсионирането й 28.06.2000г. административният орган е следвало
да приложи отменения Закон за пенсиите, тъй като е по-благоприятен за нея.
Твърди, че изготвеното удостоверение УП не отразява
достоверно общия размер на трудовия стаж, тъй като не са взети предвид часовете
в извънкласна форма на обучение, за което на жалбоподателката са изплащани
т.нар. лекторски часове.
Ответната страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч, редовно
призован, се представлява от ю.к. К.. Оспорва жалбата.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт
с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия,
след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл.99,
ал. 1, т. 2, б. д от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 за отпускане, изменение,
осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсия
и добавките към нея, може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато пенсията е определена в неправилен размер.
Съгласно чл. 102, ал. 1 от КСО лицата,
на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да поискат не
повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за
придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит
осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е
по-благоприятно за тях.
Чл. 21, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/ преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал. 1 от КСО се извършва по
заявление, подадено по реда на чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Ал. 2 на същата
разпоредба предоставя възможност по заявление на лицето пенсията му да бъде
служебно преизчислявана съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО за придобит осигурителен
стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход
след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за него.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови,
служебни и осигурителни книжки, с удостоверение по утвърден образец, издаден от
осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, които съгласно ал. 6 на същия
текст се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните
обезщетения и помощите. Съгласно същата Наредба, посочените документи се издават
въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд и трябва да отразяват вярно тяхното съдържание.
С разпореждане № 12/27.11.2000 г.
на М.В.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление
подадено на 29.06.2000 г., считано от 01.01.2000 г. /лист 19/.
На 18.07.2018 г. М.В.П. е подава заявление вх.№
2182-10-353, с което е поискала преизчисляване на отпусната й от 01.01.2000 г.,
като са представени доказателства за придобит осигурителен стаж в отделни
периоди във времето от 2004 г. до 2007
г.
Във връзка с подаденото заявление служители на ТП на НОИ
– Ловеч са извършили проверки в СУ „**********“ гр. Луковит, обл.Ловеч и са
издали задължителни предписания. Установеното при проверките е отразено в
констативни протоколи /лист 77-85/. От
работодателя са издадени два броя удостоверения УП –З /лист 61 и лист 72/
за периодите 2004 -2007 г. и 1990 -1992 г.
Въз основа на събраните писмени доказателства, с
Разпореждане № 2136-10-25/12.11.2018 г. началник отдел Пенсии при ТП на НОИ
Ловеч е постановил изменение на пенсията считано от 05.12.2013 г., датата от
която жалбоподателката е претендирала зачитане на стаж по съдебно решение №
54/16.06.2008 г. по гр.д. №221/2007 г. по описа на РС – *****за периода 2004
-2007 г. /лист 32-33/.
Недоволна от постановеното разпореждане, П. е обжалвала
същото пред директор на ТП на НОИ – Ловеч. В жалбата се твърди, че при
определяне на трудовия й стаж не е зачетено времето, през което е полагала труд
в извънкласни форми на обучение, не е зачетено времето, през което е полагала
труд в периоди от 2004 г. до 2007 г. и освен това не е приложен по-благоприятен
закон за пенсионирането й.
Директорът на ТП на НОИ гр.Ловеч
се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение, с което оставя жалбата без
уважение и потвърждава разпореждането.
Безспорно по делото е, че
обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен
административен орган. Видно от съдържанието на оспореното решение и оставеното
в сила разпореждане, същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по
чл. 98 от КСО във вр. с чл. 59 от АПК, издадени са при
спазване на административно-производствените правила въз основа на подаденото
заявление и приложените към него документи.
Спорен между страните е въпросът
правилно ли е изчислен осигурителния стаж на заявителката по представените към
заявлението документи, т.е. налице ли е противоречие с материално-правни
разпоредби.
На
първо място следва да се отбележи, че спрямо жалбоподателката, с оглед
придобиване правото на пенсия и датата на пенсионирането й 01.01.2000 г.
приложимият нормативен акт е Кодекса за задължителното обществено осигуряване
/отм./. Неправилно същата се позовава на разпоредбата на §2 от ПЗР на КЗОО, тъй
като той се отнася до лица, придобили право на пенсия до 31.12.1999 г.
Направеното възражение от жалбоподателката в тази насока съдът намира за
неоснователно.
Видно
от процесното Разпореждане, при преизчисляване размера на пенсията,
административния орган е взел предвид именно придобития след пенсионирането
стаж от 3 г., 3 месеца и 21 дни въз основа на събраните писмени доказателства –
съдебно решение, установени обстоятелства по време на проверките, отразени в
констативните протоколи, и издадените удостоверения УП – 2.
За изясняване на спора от
фактическа страна съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа
експертиза. Заключенията на вещото лица са приети по делото /лист 209 и сл. и
лист 287 и сл./. Съдът кредитира същите като компетентно и безпристрастно
изготвени. Вещото лице е изследвало подробно всички материални книги и
документация за относимите периоди, съхранявани при работодателя. По делото е
разпитана в качеството на свидетел и директора на СУ „**********“ гр.Луковит.
От заключенията на вещото лице се
установява, че с процесното Разпореждане правилно е определен индивидуалният
коефициент на жалбоподателката, административният орган е взел предвид целия
осигурителен стаж, включително и този, придобит от извънкласни форми на
обучение и след пенсиониране, и правилно е отразено и брутното трудово
възнаграждение на П., включително получаваното за извънкласни форми на обучение.
Не са налице доказателства, че представените удостоверения УП – 2 и УП – 3 не
отразяват вярно осигурителния стаж и размера на брутното трудово възнаграждение
на жалбоподателката, каквито твърдения прави последната. Съдът намира това
твърдение за неоснователно. От доказателствата по делото и заключенията на
вещото лице се установява, че издадените през м. 08 и м. 11. 2018 г. /лист 61 и
72/ удостоверения УП-2 и удостоверение УП - 3 от 2014 г. /лист 64/ съответстват
на първичните документи и отразяват правилно и достоверно обстоятелствата от
значение по случая. В тях е отразен и придобитият допълнително осигурителен
стаж след 2000 г., в периода от 2004г. до 2007г.
Вещото лице е установило, че
индивидуалният коефициент за периода от 01.01.1990г. до
05.10.2014г. /1.475 х 36м + 1.044 х 63.8м /: /36м. + 63.8.М./ = /53.10 +
66.61/:99.8 = 1.199, е по-нисък от индивидуалния коефициент за
периода 01.01.1990г. - 31.12.1999г. /1.475 х 36м. + 1.320 х З6 м./:
/36м.+36м./= /53.10 + 47.52/: 72 =1.398, поради което съдът счита, че правилно
е приложен по-благоприятния коефициент 1.398 при определяне размера на пенсията
на жалбоподателката и е отказано преизчисляване по коефициент 1.199 с включване
на периода след 31.12.1999 г.
От анализа на всички събрани по
делото доказателства – писмени, гласни и заключения на вещо лице, се налага
безспорния извод, че с издаденото Разпореждане № 2136-10-25/ 12.11.2018 г. на
Началник на отдел Пенсии при ТП на НОИ гр.Ловеч правилно е изменен размерът на
отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и е
определен размер на добавката, поради което правилно с Решение № 1040-10-3 от
04.01.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - гр.Ловеч е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу
Разпореждането и същото е потвърдено като законосъобразно.
По делото няма данни оспорения
акт да е издаден в несъответствие с целта на закона, не са налице и подобни
оплаквания от страна на жалбоподателя.
След като сравни
така установените фактически констатации с разпоредбите на приложимите правни
норми, съдът счита, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, мотивиран е, при издаването му са спазени
административно-производствените правила, съответства на целта на закона, и не е
налице противоречие с материално-правни разпоредби.
Въз основа на изложеното жалбата се явява неоснователна
и следва на осн. чл. 172 ал.2 предл.последно от АПК да бъде оставена без
уважение.
Воден от
горното, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№341/29.01.2019 г.,
подадена от М.В.П., ЕГН: ********** с адрес: *** чрез адвокат Х.С.Б. ***, със съдебен
адрес:*** ***** № 16, етаж 2, офис 6, подадена против Решение № 1040-10-3 от
04.01.2019 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.Ловеч, с което
е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-10-50 от 05.12.2018 г. и е
потвърдено Разпореждане № 2136-10-25/12.11.2018 г. на Началник на отдел Пенсии
при ТП на НОИ гр.Ловеч.
Решението може да се обжалва чрез Ловешки
административен съд пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: