Определение по дело №188/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 756
Дата: 5 март 2020 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203100900188
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./....... 03.2020 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 05.03.2020 г., в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 188 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, заведена с вх. №4181/06.02.2020г., на А.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник адвокат С.С.,***, с която срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, се предявяват осъдителни искове за плащане на сумата 30 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.04.2019г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил „Рено Лагуна” с рег. № В 8916 ВР Радослав Жоров Илиев от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/30/118003473238, издадена от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2019г. до окончателното й плащане.

 

Във връзка с искането за освобождаване от задължение за плащане на държавни такси и разноски по делото с разпореждане №1601/10.02.2020г. съдът е дал конкретни указания за уточняване на относими към това искане обстоятелства.

 

В изпълнение на тези указания ищецът е представил молба вх. №5471/17.02.2020г., към която е приложил нова декларация и доказателства към нея.

 

За да се произнесе по искането по чл.83, ал.2 от ГПК, съдът взе предвид следното:

 

Както съдът е посочил в разпореждането си от 17.02.2020г., с оглед цената на главния иск и относимите законови разпоредби – чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 1 200 лева.

 

По реда на чл.83, ал.2 от ГПК е декларирано, че ищецът е неженен и няма задължения за издръжка на непълнолетни деца. Живее в гр. Варна в жилище на ул. „Константин Доганов” 59, като липсват твърдения за основанието за неговото ползване и плащането на суми във връзка с това (напр. наем, консумативни разходи, др. под.). От изисканата справка от Служба по вписванията – гр. Варна се установява, че ищецът не притежава недвижими имоти. Декларирано, че ищецът притежава МПС – л.а. „Киа“, чиято пазарна стойност е около 1 500 лева. Средства за издръжката си ищецът осигурява чрез получавана работна заплата, чийто месечен размер до 01.10.2019г. е 900 лева, а понастоящем е 1 100 лева. Извън това други доходи (напр. от наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, дивиденти от участие в търговски дружество) ищецът не получава, не извършва дейност като едноличен търговец.

 

Декларирания месечен доход на ищеца към момента на предявяване на иска (1100 лева) съответства приблизително на двукратния размер на минималната работна заплата за 2020г. (610 лв.). Съпоставен с размера на дължимата държавна такса и бъдещите разноски за производството този доход се преценява като недостатъчен за тяхното пълно покриване. Ищецът не притежава недвижимо или движимо имущество, което би могло да послужи като източник на доходи. Декларираната пазарна стойност на притежавания лек автомобил не дава основание да се предполага, че чрез залагането му ищецът е в състояние да обезпечи в достатъчна степен плащането на държавната такса. Освен че е неоправдано да се изисква ищецът да отчуждава единственото имущество, което притежава, за да може да защити правата си пред съд, това в конкретния случай не би могло да се приеме за обективно възможно и ефективно (имайки предвид стойността на МПС).

 

В представената допълнителна молба вх. №5471/17.02.2020г. ищецът сочи, че получаваната от него заплата често се оказва недостатъчна за ежемесечната му издръжка, тъй като погасява и задължения по договори за лизинг и за кредит (в размери от по 70 лв., съотв. 250 лв. месечно), но доказателства за тези твърдения не са представени, поради което не следва да се вземат предвид.

 

При тези данни съдът намира, че ищецът не разполага с достатъчна материална възможност да посрещне в пълен обем съдебните разноски за защита на правата си. Заплащането на пълния размер на дължимата държавна такса и разноските по делото би му създало особени затруднения като би го лишило от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

 

Ето защо съдът приема, че са налице основанията по чл.83, ал.2 от ГПК и ищецът следва да бъде освободен изцяло от задължението за покриване на разноските по делото, съответно частично от задължението за заплащане на държавна такса по главния иск – само за сумата от 1000 лева. За остатъка до пълния размер на държавната такса от 1 200 лева молбата се преценява като неоснователна, поради което се оставя без уважение.

 

Доколкото настоящото определение подлежи на обжалване, задължението за внасяне на тази сума следва да бъде указано на ищеца след неговото влизане в сила.

 

По изложените съображения и на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСВОБОЖДАВА ищеца А.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** 59, от задължението за плащане на сумата 1 000 (хиляда) лева, представляваща част от дължимата за производството по т.д. №188/2020г. на Варненски окръжен съд, т.о., държавна такса, цялата в размер на 1 200 лева, и разноски по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част не подлежи на обжалване.

 

ОСТАБЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца А.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да бъде освободен от задължението за плащане и на сумата 200 лева, представляваща част от дължимата за производството по т.д. №188/2020г. на Варненски окръжен съд, т.о., държавна такса, цялата в размер на 1 200 лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на ищцата (чл.60, ал.4 от ГПК).

 

Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на посочения по делото съдебен адрес чрез пълномощник.

 

 

                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: