№ 19199
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110176243 по
описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу Л. В. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване
съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на
434,48 лева за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане, 78,75 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
08.11.2023 г., 50,57 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2020 г. – 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане и 12,51 лева –
мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ул. „**“ № **, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64417/2023 г. на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на
исковата молба.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото
1
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на
ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от
неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на
представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован,
не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът
приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се
явяват вероятно основателни.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който е сторил разноски в
размер на 50 лева за държавни такси в исковото и заповедното производства, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК **, срещу Л. В.
Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Л. В. Д. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 434,48 лева за
периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното
изплащане, 78,75 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г., 50,57 лева –
сума за дялово разпределение за периода 10.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от
23.11.2023 г. до окончателното изплащане и 12,51 лева – мораторна лихва за периода
16.12.2020 г. – 08.11.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „**“ № **, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64417/2023 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер на 100
лева.
Решението е постановено при участието на „*” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2