№ 1840
гр. Плевен, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430104834 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Г. В. Й. с ЕГН ********** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК ***.
Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава
претендираните за реализиране права:
Твърди се, че между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит „До 500” ***. Съгласно чл. 1 от договора, Кредиторът се задължавал да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит под формата на
кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване 1 година от датата на
сключването, като с изтичането му срокът за ползване се удължава
автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди
изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито
една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден от
усвояване на сумата на първия транш, кредитополучателят бил длъжен да
предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало да бъде за
1
сума в размер на 1000 лева със срок на валидност до 24.02.2026. Договорено
било също така, в чл. 6 от договора, че в случай че кредитополучателят не
представел на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в
установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия
по договора, той дължал на дружеството неустойка в размер на 4 лева плюс
0.89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и
0.89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Съгласно чл. 11 от
договора кредитополучателят дължал годишна лихва в размер на 40,60 %, а
ГПР по договора бил посочен на 49,09 %. Като обща сума, дължима от
кредитополучателя по договора била посочена сумата от 703,04 лева.
Твърди се, че ищцата усвоила първия транш от 500 лева на 24.02.2021
година, като на 12.03.2021 година погасила задължението си, чрез
заплащането на 500 лева. На 30.09.2021 година, ищцата Г. Й. усвоила още 500
лева от процесния договор за заем, след което на 29.10.2021 година заплатила
сумата от 154,18 лева и на 29.11.2021 година погасила задължението си по
процесния договор, чрез рефинансиране от Договор за потребителски кредит
*** за сумата от 649,18 лева. Така общата сума заплатена от ищцата по
процесния Договор за потребителски кредит „До 500” *** за двата транша
възлизала на 1303,36 лева.
Ищцата счита, че процесния Договор за кредит бил недействителен, на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. дължимата неустойка при
непредставяне на гаранция, не била включена при изчисляване на ГПР и при
включването й, същия би надхвърлил допустимия по Закон размер.
Навеждат се доводи, че вземането за неустойка, на практика
представлявало скрито възнаграждение за кредитора и като такова следвало
да бъде включено в годишния процент на разходите.
Навеждат се още доводи, че уговорената клауза за неустойка била
нищожна, т.к. единствената цел, за която била уговорена, излизала извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за
кредит, а при условия на евентуалност да се прогласи нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, като неравноправна и поради
противоречие с добрите нрави.
2
Претендира се също така да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 303,36лв., представляваща недължимо платена сума по
процесния Договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът „Неткредит“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който признава исковете и представя доказателства за
плащане на претендираната за връщане сума. Моли да се възложат на ищцата
направените разноски, т.к. ответника не бил дал повод за завеждане на
претенцията и признал иска.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е налице спор относно твърдените в исковата молба
факти.
В писмения си отговор, ответника „Неткредит“ ООД признава исковете
и представя доказателства за плащане на претендираната с осъдителния иск
сума.
Заявено е в проведеното открито съдебно заседание от ищцовата страна
искане за постановяване на решение при признание на иска при условията на
чл.237 от ГПК.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът „Неткредит" ООД
е направил признание на исковите претенции. С оглед представените по
делото писмени доказателства, исковете се явяват основателни, което не се
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на Закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това. Осъдителният иск следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в
хода на делото.
По въпроса за разноските:
3
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищцата направените по делото разноски. Неоснователно е
възражението, че ответника не е дал повод за завеждане на делото. В
правоотношението между страните не е внесено изменение на съществени
елементи на процесния Договор свързани с клаузите, обуславящи неговата
недействителност, а връщането на недължимоплатената сума е станало след
завеждане на исковата молба, въпреки че плащането от ищцата на
претендираните за връщане суми изначално е било неоснователно.
Ето защо, съдът приема, че на ищцата са дължими изцяло направените
разноски за държавна такса в размер на 90,60лв. Ищцата е направила и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., което е и
действително платено, видно от отразеното в приложения Договор за правна
защита и съдействие. Неоснователно е релевираното от ответника възражение
за прекомерност на платеното от ищцата възнаграждение на адвокат. В случая
е платена сума в минимален размер от 400лв. и съдът счита, че тя се явява
адекватна на свършената работа – предявени са две искови претенции, като
адвоката е изготвил исковата молба и депозирал същата в съда, както и се е
явил в насроченото открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. В.
Й. с ЕГН ********** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК ***, че сключеният между
тях Договор за потребителски кредит „До 500” ***, е нищожен, на основание
чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. Й. с ЕГН ********** против
„НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК ***, иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД, за връщане на сумата от 303,36лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит „До 500” ***,
като погасен чрез плащане в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „НЕТКРЕДИТ“ ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й. с
ЕГН **********, сумата от 490,60лв., представляваща направени по делото
4
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми,
посочена в исковата молба: IBAN: *** – титуляр адв. С. С. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5