№ 33205
гр. София, 07.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110169327 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Д. П., действаща
лично и като законен представител на Е. К. П., както и от К. К. П., със съгласието на
майка му Й. Д. П., чрез адв. В., срещу „..“ АД, с която при условията на активно
субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците
стойността на дължимото застрахователно обезщетение по сключен с наследодателя
им К. П. П. договор № .. за групова рискова застраховка „Живот“ за обезпечаване на
задълженията по договор за кредит за недвижим имот № ../11.04.2019 г., сключен с „..“
АД, както следва: в полза на Й. Д. П. – 1250 лв., предявени като частична претенция от
66 889,40 лв., в полза на Е. К. П. и К. К. П. по 1250 лв., предявени като частична
претенция от дължимото в полза на всеки от тях взЕ.не на стойност от 42 789,40 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга.
Ищците излагат, че са законни наследници на К. П. П., който бил страна по
сключен с ответното дружество договор за групова рискова застраховка „Живот“, във
връзка с качеството му на кредитополучател по договор за кредит за недвижим имот
№ ... На 04.08.2023 г. К. П. починал внезапно на работното си място, като съгласно
данните в съставения аутопсионен протокол смъртта му била вследствие от „пресния
миокарден инфаркт на задната стена на лявата камера, възникнал в резултат на
тежката стенозираща триклонова коронаросклероза, на фона на артериална
хипертония, довела до развитието на остра сърдечно-съдова недостатъчност“.
Според данните в издаденото от ответника удостоверение от 23.08.2024 г., към датата
на смъртта на К. П. задължението му по договора за кредит възлизало на 152 468,20
лв. Ищците твърдят, че сумите по кредита били погасени, както следва: 128 368,20 лв.
от наличността по друга банкова сметка на наследодателя им, съобразно припадащата
им се част от наследството в размер на 1/3 за всеки от тях, както и 24 100 лв. платени
с лични средства от Й. П. на 13.03.2024 г. Ищцата Й. П. предявила пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с погасяването на
задълженията по кредита, като с писмо с изх. № 2-101-4102.7901/04.10.2023 г.
ответникът отказал да удовлетвори искането й с мотиви, че според доклада на личния
лекар на починалия и справка от НЗОК било установено, че на 11.07.2018 г. на К. П.
била поставена диагноза „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“.
Застрахователят твърдял, че при попълване на здравната му декларация починалият К.
П. не отбелязал наличието на заболявания. Ответникът считал, че било налице укрито
1
заболяване, което било пряко свързано с причината за смъртта на застрахованото лице,
поради което не следвало да заплаща претендираното обезщетение. Ищците излагат
съображения, с които оспорват отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение
като неоснователен. Твърдят, че наследодателят им не е бил диагностициран със
заболяването „артериална хипертония“. Оспорват наличието на неточно обявена от
наследодателя им здравна информация пред застрахователя, както и факта, че смъртта
на К. П. е вследствие на посоченото заболяване. Считат, че в изготвения от
застрахователя здравен въпросник липсват изрично поставени въпроси, предвид
разпоредбата на чл. 362, ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ. Излагат съмнения относно попълването на
медицинския въпросник от страна на наследодателя им. Сочат, че не е налице
съзнателно премълчаване на информация относно здравословното състояние на
наследодателя им, доколкото същият не е бил диагностициран по надлежен начин, а
имал еднократно завишаване на кръвното налягане при посещение при личния си
лекар, като това не било оплакването заради което го е посетил. Считат, че в
попълнения от застрахования въпросник няма изрично поставен въпрос за наличие на
артериална хипертония. Възразява, че като водеща причина за смъртта е отбелязана
тежка коронаросклероза, която съставлява самостоятелно заболяване, което се
установява по различен начин от артериална хипертония. По изложените съображения,
молят съда да осъди ответното дружество да им заплати дължимото застрахователно
обезщетение, както следва: в полза на Й. Д. П. – 1250 лв., предявени като частична
претенция от 66 889,40 лв., в полза на Е. К. П. и К. К. П. по 1250 лв., предявени като
частична претенция от дължимото в полза на всеки от тях взЕ.не на стойност от
42 789,40 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава наличието на
застрахователен договор № .. по групова рискова застраховка „Живот“, сключен с К.
П. с цел обезпечаване на задълженията по договор за кредит за недвижим имот №
../11.04.2019 г., с кредитор „..“ АД. Излага доводи, че смъртта на К. П. е вследствие от
установеното съгласно събраната от застрахователя медицинска документанция
заболяване – „хипертонично сърце“. Твърди, че наследодателят на ищците не е
отговорил точно на поставените въпроси в изготвената от застрахователя лична
здравна декларация. Счита, че в настоящия случай не е налице покрит застрахователен
риск, предвид неизпълнението на задължението на застрахованото лице да представи
необходимата информация относно здравословното му състояние. Поддържа, че
смъртта на К. П. е обусловена от установеното заболяване. Оспорва размера на
претендираните суми, като отбелязва, че претенцията на кредитодателя възлизала на
151 408,64 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно
наличието на застрахователен договор по групова рискова застраховка „Живот“,
сключен между наследодателя им и ответното дружество, за обезпечаване на
изпълнението на задълженията по договор за кредит за недвижим имот, настъпилото
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, погасяването
на задълженията по договора за кредит, както и стойността на дължимото от
застрахователя обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за
последица изключване на отговорността му за плащане на търсените взЕ.ния.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищците са законни наследници на К. П. П., който е страна по сключен с ответното
2
дружество застрахователен договор № .. по групова рискова застраховка „Живот“ за
обезпечаване на задълженията по договор за кредит за закупуване на недвижим имот
№ ../11.04.2019 г., с кредитор „..“ АД.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Без уважение следва да бъде оставено искането на ищците за
назначаване на съдебно-графологична експертиза по делото, тъй като същите не са
необходими за правилното решаване на правния спор. Следва да бъде задължен
ответникът да представи оригинал на заявление за участие в групова рискова
застраховка „Живот“, попълнено от К. П.. Следва да бъдат уважени исканията на
страните за допускане на съдебномедицинска експертиза, тъй като същата има за цел
установяването на правнорелевантни факти по спора. Без уважение следва да бъде
оставено искането на ответника за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК,
доколкото не може да се направи извод, че изброените документи се намират в
ищците. Не следва да бъде уважавано искането на ищците за задължаване на
ответника да представи застрахователната преписка, доколкото същата е приложена
към отговора на исковата молба. Налице са основания за отлагане на произнасянето по
искането по чл. 192 ГПК.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.11.2025 г. от 11.20 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да взЕ.т становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприЕ.т съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищците – и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕ. И ПРИЛАГА приложените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза по делото, вещото
лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба и отговора
на исковата молба, при депозит за възнаграждението му в размер на 600 лева, от които
400 лева вносими от ищеца и 200 лева от ответника в едноседмичен срок от връчване
на препис от настоящото определение. НАЗНАЧАВА за вещо лице .., която
да се призове след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 ГПК ответникът да представи в оригинал
заявление за участие в групова рискова застраховка „Живот“, попълнено от К. П., като
3
го предупреждава, че ако не го стори, представеният препис ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
графологична експертиза по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК, като УКАЗВА на ответника в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи молба по чл. 192 ГПК с препис за
връчване на третото неучастващо по делото лице – „..“ АД, в която да конкретизира
писмените доказателства, чието представяне претендира. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
дадените указания в срок съдът ще остави без уважение посоченото доказателствено
искане.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4