Решение по дело №127/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. от гр. Р. против Решение № 531/ 08.11.2024 г., постановено по АНД № 770/ 2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 24-1085-000384/ 28.02.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР- Русе, сектор „Пътна полиция“.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от касационния съд да отмени същото и вместо него да постанови друго, с което отмени оспореното НП. Претендира и за присъждане на деловодните разноски за двете инстанции.

Ответната страна е представила писмено становище, в което заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на Районен съд- Русе. претендира и за присъждане на разноски за тази инстанция.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и недоказана и предлага да се остави в сила решението на Районен съд- Русе като правилно и законосъобразно.

Разградският административен съд, след като прецени наведените касационни основания, извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 АПК и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства установяват, че на 08.02.2024 г. 15: 45 часа в гр. Русе полицейски служители извършили проверка на жалбоподателя, който управлявал атракционно влакче, състоящо се от локомотив и прикачени към него два вагона, предназначено за превоз на 32 пътници, по утвърден от кмета на Община Русе маршрут. Проверяващите са установили, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) категория D, което според тях е валидно за съответната категория ППС. Това противоправно деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и срещу касационния жалбоподател е съставен АУАН серия АД, бл. № 044927 от 08.02.2024 г. Той е връчен веднага след съставянето му на уличения водач, който отказал да се подпише срещу „нарушител“, но е подписал разписката за връчване, която е съставна част от съдържанието на АУАН. Наред с това, след като се е запознал със съдържанието на акта е вписал и своите възражения по него. Отказът на лицето да се подпише срещу „нарушител“ е удостоверен с подпис на един свидетел, без да са посочени неговите имена и адрес.

С оглед на така установените обстоятелства съдът намира, че при съставянето и предявяването на АУАН не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 НПК, приложими с оглед препращащата норма на чл. 84 ЗАНН. Жалбоподателят се е подписал срещу разписката за връчване на АУАН, запознал се е с неговото съдържание и е изложил писмено своите възражения по него. Следователно неговите процесуални права не са били ограничени и той е имал възможност достатъчно ефективно и в пълен обем да организира своята защита.

Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е наложил на С. С. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т.2, пр. 2 ЗДвП. С решението си Районен съд- Русе е изменил това НП като е намалил размера на наказанието от 300 лв. на 100 лв. , а в останалата част го е потвърдил като законосъобразно. В мотивите си е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и вменените административни нарушения са доказани по категоричен и безспорен начин. Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция.

Както съставеният АУАН, така и издаденото НП не отговарят на изискванията за тяхното съдържание, регламентирани в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В тях не са описани достатъчно пълно и ясно съставомерните факти, свързани с нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

От съдържанието им става ясно, че както контролните органи, така и наказващият орган, са приели, че след като с управляваното от С. С. атракционно влакче се извършва обществен превоз на пътници, то той следва да притежава СУМПС от категория D. В тях не са посочени техническите характеристики, параметри и маса на това ППС. Този подход е възприет и от районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство (МПС). В чл. 150а, ал. 2 ЗДвП е посочено, че за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, които се различават от категориите, регламентирани в чл. 147 ЗДвП. Анализът на цитираните норми сочи, че определяща за категорията на СУМПС на водача е категорията на управляваното от него моторно превозно средство. В случая не са изложени факти, които да сочат какви са техническите характеристики и конструктивни особености на управляваното от С. С. МПС, за да се извърши преценка към коя категория от посочените в чл. 150а, ал. 2 ЗДвП спада.

Следва да се отбележи, че в ЗДвП законодателят използва различните по съдържание понятия „пътно превозно средство“ (ППС), „моторно превозно средство“, „състав от пътни превозни средства“(състав от ППС), които е дефинирал в разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП. Според легалната дефиниция на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП „пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. В § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е посочено, че „моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. В случая единствено локомотивът/влекачът е снабден с двигател и съставлява моторно превозно средство по смисъла на тази дефиниция.

Съгласно определеното в §6, т. 20 от ДР на ЗДвП „състав от пътни превозни средства“ са механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. Според представените писмени доказателства процесното атракционно влакче съставлява състав от ППС, състоящ се от локомотив (влекач), който е моторно превозно средство от категория М1, което може да развива максимална скорост до 25 km/h и прикачени към него два броя вагони (ремаркета) от категория О2, всеки от които с 24 места за пътници. Доказателства в противния смисъл не са ангажирани по делото.

Както наказващият орган, така и районният съд са приели, че за да управлява този състав от ППС жалбоподателят следва да притежава СУМПС от категория D. Този извод не кореспондира на материалния закон.

Според предвиденото в чл. 150а, ал. 2, т. 14 ЗДвП водачите следва да притежават СУМПС от категория D, когато управляват моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D, може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 кг. От данните по делото се установява, че теглещото МПС (локомотивът/влекачът) е конструирано и предназначено за превоз на двама (водач и пътник), поради което за неговото управление не се изисква СУМПС от категория D.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 15 ЗДвП. Според нея се изисква СУМПС от категория DЕ, когато се управлява състав от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория D, и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг. След като за процесното МПС не се изисква СУМПС от категория D, то и за управлението на състава от ППС не се изисква СУМПС от категория DE.

Няма спор, че извършеният превоз съставлява обществен превоз на пътници по смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). С разпоредбата на § 1, т. 57 от ДР на ЗАП е дефинирано, че „превоз с атракционна цел" е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 km/h, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. Нормата определя само вида на превозните средства, с които може да се извършва този превоз. В нея, както и в другите норми на ЗАвтП, не се посочва каква следва да е категорията на СУМПС на водачите, които извършват превоза с атракционна цел. Правилата за това са регламентирани единствено и само в ЗДвП.

Разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП са императивни и следва да се прилагат стриктно. Доколкото тяхното нарушение обуславя административната отговорност на водача, то е недопустимо да се тълкуват разширително или да се прилагат други норми по аналогия (по арг. на чл. 46, ал. 3 ЗНА). При определяне на различните категории СУМПС законодателят е съобразил не само предназначението на МПС/ППС, но преди всичко неговите технически характеристики и конструктивни особености (по арг. и на § 6, т.20 от ДР на ЗДвП).

По силата на § 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.54/2010) в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2006/126/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (Директивата). В съображение (12) от Директивата е посочено, че определенията на категориите (СУМПС) следва в по-голяма степен да отразяват техническите характеристики на съответните превозни средства и уменията, необходими за управление на превозно средство. Следователно и европейският законодател е приел, че определящи за съответната категория СУМПС са техническите характеристики на ППС. В тази връзка следва да се отбележи, че има значителна разлика в знанията и уменията, необходими за управление на моторно превозно средство от категориите М2 и М3 и съответно за управление на моторно превозно средство, което се движи с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 km/h.

Въз основа на тези съображения съдът намира, че НП е издадено при допуснато нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие на материалния закон, поради което следва да се отмени. Приемайки противното Районен съд- Русе е постановил своето решение при неправилно тълкуване и приложение на процесуалния и материални закон, поради което следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 68д ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, съразмерно на уважената част от жалбата му. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 800 лв.- заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 531/ 08.11.2024 г., постановено по АНД № 770/ 2024 г. по описа на Районен съд – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-000384/ 28.02.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР- Русе, сектор „Пътна полиция“. с което на С. Н. С. от гр. Р. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т.2, пр. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Русе да заплати на С. Н. С. сумата от 800 (осемстотин) лева - дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.