№ 3874
гр. Варна, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110111745 по описа за 2024 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.439, ал.2 ГПК, вр.124, ал.1 ГПК от В. К. К., ЕГН ********** с
искане съдът да постанови решение с което приеме за установено в отношенията на
страните, че ищцата не дължи на ответника „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***, поради погасяване на
възможността за принудително събиране на вземанията сумата 5680,92 лева /пет хиляди
шестстотин и осемдесет лева и 92 ст./, представляваща главница за неплатена ел. енергия по
фактури за периода от 20.09.2012 г. до 08.11.2012 г.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски като се определи
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния й представител.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника.
В молбата се сочи, че въз основа на издаден в полза на Е.-П. П. АД, ЕИК *** изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила на 14.03.2014 г. заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 170/14.01.2014 г. по ч.гр. д. № 337/2014 г. е образувано изпълнително дело №
921/2020 г. по описа на ЧСИ Х. Г. е per. № ***, район на действие ВОС за следните суми:
1/ Сумата 5680,92 лева /пет хиляди шестстотин и осемдесет лева и 92 ст./, представляваща
главница за незплатена ел. енергия по фактури за периода от 20.09.2012 г. до 08.11.2012 г.
2/ Сумата от 706,41 лева мораторна лихва върху на всички фактури, от датата на падежа й до
06.01.2014 г.
Сумите са погасени по давност, поради което ищцата не дължи заплащане на процесиите
суми поради следните съображения, както и същите не подлежат на принудително
изпълнение:
Въз основа на посочения изпълнителен лист в образувано изпълнително дело № 921/2020 г.
по описа на ЧСИ Х. Г. с per. № ***, район на действие ВОС. При извършена справка по
изпълнителнително дело се установява, че на гърба на изпълнителния лист е поставено
разпореждане за прекратяване на предходно изпълнително дело образувано със същия ИЛ.
От постановлението става ясно, че последното изпълнително действие е извършено на
04.12.2014 г., поради което счита, че давността започва да тече от дата 04.12.2014 г.
1
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Съответно нова давност започва да тече от предприемане на
всяко валидно изпълнително действие в „изпълнителния процес, като същата се изчислява
от последното валидно предприето изпълнително действие в изпълнителния процес.
Вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 31.08.2014 г. издаден по ч.гр.д. №
337/2014 г., по описа на Районен съд - гр. Варна, издаден на основание влязло в сила заповед
№ 170/14.01.2014 г., са погасени по давност, която е настъпила на на 04.12.2019 г.С оглед
изложеното приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата
петгодишна давност и предвид, че последното валидно изпълнително действие е
от 04.12.2014 г. то общата 5-годишна давност е изтекла на 04.12.2019 г
Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и
произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.
За ищцата е налице интерес от предявяване на иск по чл. 439, ал.2 ГПК при наличието на
висящо изпълнително дело.
Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува,
докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение.От друга страна
при наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от
водене на иск по чл. 439 ГПК. Правният интерес на ищеца произтича от факта, че съдебните
изпълнители са обвързани от изпълнителната сила на изпълнителния лист., дори. и в
случаите когато изпълняемото право, обективирано в листа е погасено по давност. На
следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като
при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за иесъществуване на вземането.По време на висящността
на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното
иесъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен
иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права.На кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно.
Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава,
когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето
защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК длъжникът по изпълнително дело може да
оспорва вземането на взискателя чрез иск, основан на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството др което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай, изпълнителния лист, е издаден въз основа на вляза в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 337/2014 г., по описа на Районен съд - гр.
Варна. В заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но е налице
фикция,застъпена в съдебната практика, според която нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК следва
да се тълкува във връзка с хипотезите по чл. 439, ал. 2 ГПК, т.е. фактите следва да са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
2
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизатв сила за разликата от несъдебните изпълнителни
основания. Затова разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда. Несъмнено изтичането на
давността е факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, доколкото давността по
дефиниция е период от време, след чието изтичане вземането се превръща в „естествено“ и
неговото изпълнение зависи от волята на длъжника.
Ответникът "Е.-П. П." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В." №
Т. чрез процесуален представител юриск. С. е подал отговор. Оспорва иска като
неоснователен и моли за отхвърлянето му. Направил е искане за заплащане от ищеца на
разноските за производството.
Единственото възражение за недължимост на сумата 5680.92 лв., представляваща главница
за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 20.09.2012Г. - 08.11.2012г. за
обект с абонатен № ***, *** и клиентски № ***, находящ се в гр. В., ул. „П. Н." № *** от
ищеца на ответното дружество е, че вземането е погасено по давност.
Същото е неоснователно и недоказано по следните съображения:
На дата 13.01.2014г. срещу ищеца е образувано заповедно производство по реда на чл.410 от
ГПК пред Районен съд - Варна във връзка със съществуващи задължения по отношение на
дружеството за консумирана, но незаплатена ел.енергия. Със заповед за изпълнение №
170/14.01.2014г. по ч.г.д. № 337/2014 по описа на ВРС, длъжникът В. К. К., ЕГН: **********
е осъден да заплати на представляваното от мен дружество сумата от 5680.92 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода
20.09.2012г. - 08.11.2012г., мораторна лихва в размер на 706.41 лв. изчислена от падежа на
всяка от фактурите до дата 06.01.2014г., ведно със законна лихва върху главницата изчислена
от датата на подаване на заявлението в съда - 13.01.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сума в общ размер на 459.37 лв. представляваща съдебно деловодни
разноски. Няма данни за подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което
заповедта е влязла в сила. Неподаването на възражение има за последица създаване на
стабилитет на заповедта, поради което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидносгга и изискуемостта на вземането се преклудира. В този смисъл и
материализираното във веднъж стабилизираната заповед за изпълнение вземане не може да
се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да
заяви преди влизането й в сила. Като извод се налага становището, че по последици
заповедта по чл.410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане /в
този смисъл е Решение по в.гр.д. № 2150/2018 по описа на Окръжен съд - Варна/.
На следващо място, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретният случай това е датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение. С изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл.424 от
ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Следователно в случая
приложимата давност е тази по чл.117, ал.2 от ГПК и същата съгласно чл.116, б. „в" от ЗЗД
се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Така въз основа на
издадения изпълнителен лист, на 09.06.2014г. е образувано изпълнително дело № 869/2014
по описа на ЧСИ И. С..
В рамките на развилото се изпълнително производство са извършени множество справки за
трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние. На 04.12.2014г.
е наложена възбрана върху имоти, собственост на задълженото лице. На 14.05.2018г.
съдебния изпълнител е извършил справка в БНБ и НОИ с цел налагане на запор, което
действие предвид възложите правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ се счита поискано от
взискателя и прекъсва давността.
3
Към датата на образуване на изпълнителното дело в сила е било ППВС № 3/18.11.1980г.,
според което погасителната давност се прекъсва с образуване на производство за
принудително изпълнение, като по време на неговата висящност давност не тече. С т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС е дадено противоположно разрешение
като е прието, че в изпълнителното производство давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Въпреки настъпилата отмяна, последиците от възприетото с
ППВС 3/1980г. тълкуване следва да намерят приложение в настоящият случай.
Съображения: С постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение №170 от 17.09.2018г. по гр.
д. № 2382/2017 на ВКС, е прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. ТР № 2/2015г. на ВКС се явява именно такъв
последващ тълкувателен акт, поради което няма обратно действие. Предвид изложеното,
ППВС 3/1980г. е задължително за времето преди отмяната му, а ТР № 2/2015г. ще се прилага
от 26.0б.2015г. за в бъдеще, доколкото до този момент както правоприлагащите органи, така
и всички останали правни субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено, също задължително тълкуване. Това становище е застъпено окончателно
в ТР № 3/2020 на ВКС.
В настоящия случай, изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС
№ 3/1980г.„ поради което задължителното тълкуване дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателно решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата спира
съгласно чл.115, б.*ж" от ЗЗД. От горното следва, че с подаването на молба от 09.06.2014г.
взискателят е прекъснал течението на давностния срок, като същият е спрял да тече до
постановяване на ТР № 2/2015г. на ВКС. Това означава, че до 26.0б.2015г. давността за
вземанията по изпълнителния лист е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното
събиране е образувано изпълнително производство. Изхождайки от тези съображения,
новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на отмяна на даденото с
ППВС тълкуване - 26.06.2015г. (в този смисъл е и съдебната практика - Решение по гр.д. №
20830/2019 по описа на PC - Варна, Решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018 на ВКС,
Решение по в.т.д. № 161/2019 по описа на ВОС, Решение по в.гр.д. № 241/2019 по описа на
Апелативен съд - Варна и много други).
На следващо място, съгласно чл.З, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за
срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно
параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване
в държавен вестник на 14.05.2020г. Следователно, давността е спряла за времето от
13.03.2020г. до 21.05.2020Г. В тази връзка, започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна
давност изтича на 03.09.2020г. Преди това обаче, въз основа на същия изпълнителен лист, на
31.08.2020г. е образувано ново изпълнително дело под № 921/2020 по описа на ЧСИ Х. Г.,
поради което следва да се приеме, че към момента на неговото образуване не е било
погасено правото за принудително изпълнение на присъденото в полза на дружеството
вземане. В този смисъл са Решение по в.гр.д. № 599/2021 по описа на ОС - Варна, Решение
по в.гр.д. № 1942/2021 по описа на ОС - Варна.
Още с молбата за образуване, дружеството - взискател е направило искане за проучване
имущественото състояние на задълженото лице и прилагане на определен изпълнителен
способ - запор н а движими вещи, възбрана, опис, което искане съгласно задължителните
разяснения дадени с ТР № 2/26.06.2015 на ВКС прекъсва давността. По изпълнителното
дело е наложена възбрана върху имоти, ообсгвеност на длъжника на 28.09.2020г. С молба от
4
01.12.2021г. дружеството е поискало извършването н а справка в БНБ и налагане на запор,
предоставило е контакти за връзка с длъжника, а в евентуалност, при липса на плащане,
извършването на опис и продан на възбранения по делото имот. На 07.07.2023г. длъжникът е
поискал разсрочване на задължението, като с молба от 21.07.2023г. взискателят е изразил
съгласие, поискал е отлагане извършването на опис на имота. Предвид липсата на плащане
от страна на длъжника, следващите действия по делото са свързани с публичната продан на
имота - молби от Дружеството - взискател, подадени на 08.02.2023,21.06.2023,14.12.2023,
26.08.2024г., нарочване на опис на 21.06.2023, 30.06.2023, 22.03.2024, извършване на опис на
10.04.2024г., изготвяне на оценка о т 18.04.2024г. и обявяване на публичната продан на
22.06.2024, 30.08.2024г. Следователно до образуване на изпълнително дело № 921/2020 на
31.08.2020 г., давността не е изтекла, респективно претенцията на ищеца се явява
неоснователна.
По тези съображения моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
В условията на евентуалност моли съдът да приеме, че последното извършеното
изпълнително действие преди перемиране на изпълнително дело № 869/2014 г. по описа на
ЧСИ И. С. е налагането на възбрана на 04.12.2014 г.
Последващото действие е извършено на 14.05.2018 г. с извършването на справки в БНБ и
НОИ с цел налагане на запор, което предвид възлагането по чл.18 от ЗЧСИ е равнозначно на
искане, направено от взискателя, прекъсващо давността съгласно ТР № 2/26.06.2015 на ВКС.
Независимо от настъпилата перемпция, искането е проявило своето действие и е прекъснало
давността, доколкото между него и предходно извършеното изпълнително действие не са
изминали пет години. В този смисъл е и най - новата съдебна практика, обективирана в
Решение № 37/24.02.2021 по гр. дело № 1747/2020 на ВКС, в което изрично е посочено, че
перемпцията е без правно значение за давността.
Следващо прекъсване на давността е налице с осъществяване на всяко едно от действията по
принудително изпълнение по и.д. № 921/2020 по описа на ЧСИ Х. Г., последно от които
публична продан от 30.08.2024 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство е постъпила в съда на 16.09.2024 г. като към тази дата не е изтекъл
срока на погасителна давност.
След като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 170 от 14.01.2014
г., издадена от РС Варна по ч.гр.д.№ 337/2014 г. се установява, че В. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. „П. Н.” ***, ап. *** e осъдена да заплати на „Е.-П. П.” АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В. В. № ***, В. Т. – ***,
представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., действащи чрез юрисконсулт П. С. Р., сумата
5680,92 лева /пет хиляди шестстотин и осемдесет лева и деветдесет и две стотинки/
представляваща главница за незаплатена ел. енергия за фактури за периода от 20.09.2012 г.
до 08.11.2012 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. В., ул. „П. Н.” ***, ап. *** и
абонатен № ***, находящ се в гр. В., ул. „П. Н.” ***, с клиентски № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.01.2014
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 706,41 лева /седемстотин и шест
лева и четиридесет и една стотинки/ мораторна лихва за всяка фактура, посочена в
заявлението за периода от 10.10.2012 г. до 06.01.2014 г., както и разноски за заповедното
производство 127,75 лева /сто двадесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/
заплатена държавна такса за заповедното производство и 331,62 лева /триста тридесет и
един лева и шестдесет и две стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от задължения за неплатена ел. енергия за фактури за периода от
20.09.2012 г. до 08.11.2012 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. В., ул. „П. Н.” ***,
ап. *** и абонатен № ***, находящ се в гр. В., ул. „П. Н.” ***, с клиентски № ***.
5
От изисканото и приложено изпълнително дело № 869 по опис за 2014 г. на ЧСИ И. С.
с район на действие ОС-Варна се установява, че по искане на взискателя „Е.-П. П.” АД,
ЕИК *** на 09.06.2014 г. е образувано изпълнителното дело въз основа на изпълнителен
лист, издаден от РС Варна по ч.гр.д.№ 337/2014 г. за същото вземане.
При опит за връчване от ЧСИ на ПДИ първоначално длъжникът не е открит на адреса,
но при следващо посещение ПДИ е връчена редовно на 19.05.2018 г. на пълнолетно лице от
домашните със задължения да предаде на адресата.
В делото се съдържат доказателства за извършени действия от ЧСИ във връзка със
започнатото изпълнително производство срещу ищцата.
По молба на взискателя „Е.-П. П.“ АД от 19.08.2020 г. ЧСИ И. С. е прекратил на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително дело № 869 по опис за 2014 г. с постановление от
20.08.2020 г.
От изисканото и приложено изпълнително дело № 921 по опис за 2020 г. на ЧСИ Х. Г.
с район на действие ОС-Варна се установява, че по искане на взискателя „Е.-П. П.” АД,
ЕИК *** на 31.08.2020 г. е образувано изпълнителното дело въз основа на изпълнителен
лист, издаден от РС Варна по ч.гр.д.№ 337/2014 г. за същото вземане.
При опит за връчване от ЧСИ на ПДИ първоначално длъжникът не е открит на адреса,
но при следващо посещение ПДИ е връчена редовно на 20.12.2021 г. на пълнолетно лице от
домашните със задължения да предаде на адресата.
В делото се съдържат доказателства за извършени действия от ЧСИ във връзка със
започнатото изпълнително производство срещу ищцата.
С Постановление от 02.10.2020 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника с идентификатор *** и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
същото е изпратено в Служба по вписвания Варна за вписване на възбраната. По искане на
взискателя от 21.06.2023 г. имотът е изнесен на публична продан с Постановление на ЧСИ,
за същия е насрочен опис и е съставен Протокол за опис на недвижим имот.
С определение на РС Варна от 02.10.2024 г. е спряно принудителното изпълнение на
осн.чл.391, ал.1, т.2 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. С предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител се прекъсва
давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
6
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие по
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
теорията и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради така наречената „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 2013 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
В настоящия случай изп.дело № 869/2014 г. на ЧСИ И. С. е прекратено на 20.08.2020 г.
след изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По искане на взискателя, на 31.08.2020 г. е
образувано ново изпълнително дело № 921/2020 г. по опис на ЧСИ Х. Г.. От момента на
последното действие по изп.дело № 869/2014 г. на ЧСИ И. С., което е налагането на
възбрана върху имот на длъжника, извършено на 04.12.2014 г. /лист 27 от изп.дело/ до
20.08.2020 г., когато същото изп.дело е прекратено по право е изтекла петгодишната
давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изложеното води до извод за основателност на иска, който
следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да плати на ищцата разноските за
производството, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 227.24 лева.
Ответното дружество следва да плати на процесуалния представител на ищцата адв.И.
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1 ЗАдв в размер
на 868.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. К. К., ЕГН
********** НЕ дължи на „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. В. В. № ***, В. Т. – *** сумата 5680,92 лева /пет хиляди шестстотин и осемдесет
лева и деветдесет и две стотинки/ представляваща главница за незаплатена ел. енергия за
фактури за периода от 20.09.2012 г. до 08.11.2012 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в
гр. В., ул. „П. Н.” ***, ап. *** и абонатен № ***, находящ се в гр. В., ул. „П. Н.” ***, с
клиентски № ***, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 337/2014 г. по
описа на РС Варна въз основа на който са образувани изпълнително дело № 869/2014 г. по
опис на ЧСИ И. С. /прекратено/ и изп.дело № 921/2020 г. по опис на ЧСИ Х. Г., поради
погасяване на възможността за принудително събиране на вземането, на осн.чл.439, ал.1
ГПК.
7
ОСЪЖДА „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В.
В. № ***, В. Т. – *** да плати на В. К. К., ЕГН ********** разноски за платена държавна
такса в размер на 227.24 лева, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В.
В. № ***, В. Т. – *** да плати на адв. И. Т. И., ЕГН ********** възнаграждение в размер на
868.00 лева, на осн.чл. 38, ал.2, вр.ал.1 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8