Р Е Ш Е Н И Е
№
04.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2146/2014г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от А.Т.Г.,
М.Г.М., Л.Г.Ц., Г.Х.Х. и Е.Х.Л., ***Ц.Н. и К.Ц.Н.,
чрез адв. П. Г.- САК, против В.Г.Г.,
В.П.Л. и Т.С.В., с която се твърди, че ищците са наследници общият наследодател
***, и са съсобственици на следните недвижими имоти: 1. НИВА, в м. ”***”, с
площ от 3,047 дка, ІV кат, имот № 110017, в землището на гр. ***, при граници и
съседи- описани; 2. НИВА в м.” ***”, с площ от 26,062 дка, ІІ кат, имот №
241106, в землището на гр. ***, при граници и съседи- описани; 3. ОВОЩНА
ГРАДИНА, в м.”***”, с площ от 17,352 дка, V кат, имот № 268001, в землището на
гр. ***, при граници и съседи- описани. Твърди се, че въз основа на неистински
документи- пълномощни и декларации, от съставени от отв.
Т. В.- в качеството му на Кмет на с. ***, обл.
Плевен, отв. В. Г.-като пълномощник, е дарил 112/1440
ид.ч. от процесните имоти,
и е продал 844/1440 ид.ч. и 68/1440 ид.ч. от същите, на отв. Вл. Л.. Посочва се, че сделките са оформени съответно- с нот. акт № 167/21.12.2009г, т.д.№1272/209г, н.а. №
166/21.12.2009г н.д.№ 1271/2009г на Нотариус ***и н.а. №138/28.12.2010г. на
Нотариус ***. Твърди се, че по НОХД№ 1987/2013г. по описа на ПлРС, е установен факта на извършване на престъплението-
съставянето на официални документи- нотариална заверка на пълномощни и
декларации, от страна на отв. Т. В., в качеството му
на длъжностно лице-кмет на с. ***. Твърди се, че отв.
Л. е знаел за извършеното престъпление, но се е възползвал за придобиване
собствеността върху имотите. Твърди се, че е налице солидарна отговорност на тримата
ответници, тъй като са действали в група, и са
знаели, че извършват противоправни действия,
изразяващи се в подготовка, заверка и използване на неистински документи за прехвърлителните сделки на имотите. Твърди се, че чрез
извършването на тези сделки, ответниците са причинили имуществени вреди на
ищците, изразяващи се в пропуснати ползи от неизползването на посочените имоти-
общо 46,461 дка, за периода 01.01.2010г. -до датата на исковата
молба-14.04.2014г., в размер на 3600лв. –общо. Моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответниците да заплатят, солидарно претендираните суми,
съобразно правата на всеки от ищците, както следва: на ищеца А.Т.Г.- сумата от
278лв.- за притежаваната от него 1/32 ид.ч. от трите
имота, на ищеца М.Г.М.- за притежаваната от него 1/8 ид.ч.
от трите имота- сумата от 1107лв., на ищеца Л.Г.Ц.- за притежаваната от нея 1/8
ид.ч. от трите имота- сумата от 1107лв., на ищеца Г.Х.Х.- за притежаваната от нея 1/6 ид.ч.
от трите имота –сумата от 554лв., и на ищеца Е.Х.Л.- за притежаваната от нея
1/16 ид.ч. от трите имота -сумата от 554лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, отв. В.Г.Г.
и В.П.Л., ред. ув., чрез адв.
В. К., изразяват становище, за недопустимост на иска, тъй като покрива по
предмет производството по гр.д.№ 6877/2013г на ПлРС.
Евентуално се излагат твърдения за неоснователност на иска, тъй като продажбата
на имотите не е обявена за нищожна със съдебно решение. Посочва се, че
единствено за ищеца Ал. Г., с присъда по НОХД№ 1987/2013г. по описа на ПлРС, е установено, че пълномощното е съставено от кмета на
с. ***, без тъй да се е явил пред него. Посочва се, че за останалите ищци, няма
установено престъпление с влязла в сила присъда. Посочва се, че за отв. Вл. Л. няма установено
извършено престъпление от него и той не е осъден. Посочва се, че от страна на
двамата ответници, няма извършени деликтни
действия спрямо ищците. Посочва се, че ответниците не са знаели за нередовното
упълномощаване от страна на третия ответник, и са действали добросъвестно при
изповядване на сделките. Оспорва се претенцията и по размер, като се твърди, че
ищците притежават по-малко от посочените дка земя.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът Т.С.В., ред. ув., не изразява становище по иска. .
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение №3436/25.09.2018г., на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, е прекратено производството по
делото спрямо ищците К.Ц.Н. и К.Ц.Н.. Определението е влязло в сила.
По
делото се установява, от приложеното производство по гр.д.№3532/2015г. на ПлРС- л. 131 от гр.д.№ 6877/2013г на ПлРС,
че въз основа на договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение № 166, н.д.№ 1271/2009г. на Нотариус ***,
съсобственикът ***Г., чрез пълномощника си
- отв. В. Г., е дарила на отв.
Вл. Л., притежаваната от нея 112/1440 ид.ч. от процесните имоти. В нот. акт е посочено, че отв. Г.,
се легитимира като пълномощник на дарителката, въз основа на пълномощно- рег.№ 650 и заверено съдържание №
651, акт №88/29.10.2009г. на Община– гр. ***.
По
делото се установява, че въз основа на договор за покупко- продажба на
земеделска земя, обективиран в нотариален акт за
продажба на земеделска земя №167, т. ХV, нот. д.
1272/2009г. на Нотариус ***, ищците, представлявани от пълномощника- ответник В.Г.,
са продали на отв. В.Л., притежаваните от тях ид. части от процесните имоти- 1. НИВА, в м. ”***”, с площ от 3,047 дка,
ІV кат, имот № 110017, в землището на гр. ***, при граници и съседи- описани; 2
.НИВА в м.” ***”, с площ от 26,062 дка, ІІ кат, имот № 241106, в землището на
гр. ***, при граници и съседи- описани; 3. ОВОЩНА ГРАДИНА, в м.”***”, с площ от
17,352 дка, V кат, имот № 268001, в землището на гр. ***, граници и съседи-
описани. В нот. акт е посочено, че отв. В. Г., е упълномощен от страна на ищците М.Г.М. И Л.Г.Ц.,
въз основа на пълномощно рег.№ 10766 и заверено съдържание рег.№ 10768, том.4,
акт № 33 от 29.10.2009г. на Нотариус ***Ищците
Г.Х.Х. и Е.Х.Л., са представлявани от пълномощник- отв. В. Г., въз основа на пълномощно, рег. № 688 и заверено
съдържание рег.№ 689, т.1, акт 95 от 05.11.2009г на Община ***. Ищецът А.Т.Г.,
е представляван от пълномощник – отв. В. Г., въз
основа на пълномощно рег.№ 450 и заверено съдържание рег.№ 541, том.1, акт44 от 21.10.2009г на
Кметство с.***.
По
делото се установява, че с до приключването на което е било спряно настоящето производство,
е уважен предявеният иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД, спрямо ищецът А.Т.Г., и спрямо него е обявен за
недействителен договор за покупко- продажба на
земеделска земя, обективиран в нотариален акт за
продажба на земеделска земя №167, т. ХV, д. 1272/2009г. на Нотариус ***, с
купувач- отв.- Вл. Л., до
размера на 1/45 ид.ч.
от процесните имоти. С решението си, съдът е
отхвърлил предявеният от М.Г.М., Л.Г.Ц., Г.Х.Х. И Е.Х.Л.,
иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД, за прогласяване
недействителността на същият договор, обективиран в нотариален акт
за продажба на земеделска земя № 167, т. ХV, д. 1272/2009г. на Нотариус ***, с
купувач- отв.- Вл. Л., спрямо
тях, за притежаваните от тях ид. части от процесните имоти, както следва: М.Г.М. – 1/15 ид.ч.,
Л.Г.Ц. 1/15 ид.ч., Г.Х.Х.
1/30 ид.ч., Е.Х.Л. 1/30 ид.ч.,
като неоснователен и недоказан. Решението е влязло в сила.
По делото се установява също, че
въз основа на споразумение по реда на чл. 384 от НПК, по НОХД№ 1987/2013г по
описа на ПлРС,
отв. Т.С.В., е признат за виновен за това, че на
21.10.2009г, в с. ***, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- кмет на
с. ***, в кръга на службата си, е съставил официални документи- нотариална
заверка на подписи на пълномощни и декларации, както следва: нотариална заверка
на пълномощно под №450 и заверено съдържание, рег. № 451, том І, акт 86,
в което удостоверил неверни обстоятелства, изразяващи се в лично явяване
пред него на упълномощителя А.Т.Г. и полагане на
подписа на пълномощното; нотариална заверка на декларация с рег. № 452, в която
удостоверил неверни обстоятелства, изразяващи се в лично явяване пред него, на
декларатора А.Т.Г. и полагане на подписа на
декларацията; нотариална заверка на декларация с рег. № 453, в която
удостоверил неверни обстоятелства, изразяващи се в лично явяване пред него на
декларатора А.Т.Г., и полагане на подписа на декларацията, с цел да бъдат
използвани тези документи, като доказателство за тези обстоятелства- престъпление
по чл. 311, ал.1, вр чл. 26, ал.1 от НК. Доколкото
производството по делото е прекратено
спрямо ищците К.Н. и К.Н., частта от споразумението, каеща ги, не следва
да се обсъжда.
В мотивите си към решение
№19/06.01.2017г. по гр.д.№ 3523/2015г. по описа на ПлРС,
съдът е приел, че
оглед на влязлата в сила присъда по НОХД 1987/2013г. по описа на ПлРС – задължителна за съда на основание чл.300 от ГПК, че
по отношение на ищеца А.Т.Г., липсва воля за продажба на неговите идеални части
от недвижимите имоти, респективно за упълномощаване на лицето В.Г.Г., за представляване по такава сделка и липсва изявление в
насока потвърждаване на действията. За останалите съсобственици- М.Г.М., Л.Г.Ц.,
Г.Х.Х. и Е.Х.Л.- ищци в настоящето производство, е
прието, че искът с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД е недоказан, тъй като
волята им, за прехвърляне на притежаваните от тях ид.
части от процесните имот, обективирана
в съответните пълномощни, не е оборена.
По
делото не се установява да е водено наказателно производство спрямо другите
двама ответници- В.Г. и В.Л., във връзка с прехвърлянето
на ид. части
от процесните имоти, респ. във връзка със
съставянето, заверяването и/или използването на пълномощно пълномощно под №450 и заверено съдържание,
рег. № 451, том І, на Кметство с. ***.
По
делото не се установява също, пълномощно рег. № 650 и заверено съдържание №
651, акт №88/29.10.2009г. на Община ***, въз основа на което е извършено
дарението, да е било предмет на разглеждане в което и да е производство, вкл. и
по гр.д.№ 3523/2015г. на ПлРС и по НОХД 1987/2013г. на ПлРС.
По
делото, с определението, с което е изготвен поекто-
доклад, съдът е приел, че с оглед на заявените от ищците фактически твърдения,
е сезиран с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащането на сумата от
общо 3600лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизползването на посочените имоти-
общо 46,461 дка, за периода 01.01.2010г.-14.04.2014г., съответно на притежаваните от всеки от ищците ид. части от процесните имоти. С
оглед на дадената правна квалификация, са дадени и съответните указания към
ищците, във връзка с разпределението на доказателствената тежест, като им е
указано, че не сочат доказателства за подлежащите на доказване факти. Следва да
се отбележи, че доколкото е налице влязло в сила съдебно решение, което
отхвърля искът на ищците М.Г.М., Л.Г.Ц., Г.Х.Х. и Е.Х.Л.,
за прогласяване висящата недействителност на процесния договор за покупко- продажба, спрямо тях, за притежаваните ид части, следва да се счете, че спрямо тях, този договор е стабилен, произвел е своите правни
последици, страните са прехвърлили валидно своите права, от процесните
имоти на отв. Вл. Л., и
поради това, предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
покупко- продажбата, са изцяло неоснователни.
Мотивите по- долу, касаят единствено ищеца Ал. Г., спрямо който договорът за покупко- продажба, е обявен за недействителен, за
притежаваните от него 1/45 ид.ч. от процесните имоти.
Както бе посочено по- горе,
единствено спрямо ответника Т.В., е налице влязла в сила присъда, за извършено
от него престъпление, а именно, в качеството му на длъжностно лице- Кмет на с. ***,
в кръга на службата си, е съставил официални документи- нотариална заверка на
подписи на пълномощни и декларации- описани по – горе, след които е и
пълномощното, въз основа на което е извършено прехвърлянето на ид. части от процесните имоти.
Поради това, и само спрямо отв. В., следва да се
приложи нормата на чл. 300 от ГПК, съобразно която, за гражданският съд,
разглеждащ гражданско- правните последици от деянието, влязлата в сила присъда
е задължителна, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вина на дееца, в рамките на присъдата.
Именно въз основа на съставеното от страна на отв. В.,
в качеството му на длъжностно лице, неистинско пълномощно, е осъществена покупко- продажбата, обявена за недействителна спрямо ищеца
Г., с влязло в сила съдебно решение.
Поради това, съдът приема, че спрямо
отв.- Т. В. е налице фактическият състав на нормата
на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, и същият следва да отговаря за причинени вреди на ищеца
Ал. Г..
Влязлата в сила присъда по НОХД
1987/2013г. на ПлРС,
обаче не касае обаче другите двама ответници- В. Г. и
Вл. Л., и няма сила спрямо тях, поради което фактическият състав на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, подлежи на пълно доказване от
страна на ищеца. В случая, по делото, от страна на ищците, не са ангажирани
каквито и да е било доказателства, от които да се установи по категоричен и
безспорен начин фактическият състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, въвеждаща
общото правило да не се вреди другиму, спрямо посочените двама ответници. Следва да се посочи също, че съобразно ал.2 на
чл. 45 ЗЗД, вината се предполага, като оборима
презумпция, но само ако са налице всички останали елементи от фактическият
състав на деликта, посочени от съда в проекто- доклада. По делото не се събраха доказателства за
наличие на противоправно поведение на отв. Г. и Л., при сключване на договорите за дарение и за покупко- продажба, в т.ч. и твърденията за знание на
същите, за наличие порок в пълномощното, при продажбата. По делото не се
събраха каквито и да доказателства в тази насока, което да обоснове извода за противоправност в поведението на отв.
Г.- като пълномощник и на Л.- като купувач. Съдът намира, че сам по себе си фактът, че едно лице е
използвало неистинско пълномощно, при сключване на една сделка, не може да
обоснове възникване на неговата деликтна отговорност
за вреди, без да са налице всички елементи от фактическия състав на нормата.. Безспорен
е по делото факта на заверка на неистинско пълномощно- за което е налице влязла
в сила присъда, както и факта, че именно това пълномощно е използвано при
сключването на договора за покупко- продажба, от
страна на отв. Г., като пълномощник на ищеца Ал. Г..
Доколкото обаче не се установява – с
оглед липсата на доказателства- кое лице е представило това пълномощно на Кмета
на с. ***- отв.
В.- за заверка, факта на използването на
това пълномощно, не може да обоснове противоправност
на поведението на пълномощника, без да са събрани други доказателства, вкл. и
косвени такива, чиито обобщение да сочи
към този извод. По делото не се събраха и доказателства за твърденията
на ищците, че тримата ответници са действали в група,
за извършване на противоправни
действия, изразяващи се в подготовка, заверка и използване на неистински
документи за прехвърлителните сделки на имоти.
Тъй като в ИМ се съдържат
твърдения за порок и в пълномощното, въз основа на което е извършено дарението
на ид. част от процесните
имоти, следва да се отбележи следното: влязлата в сила присъда по НОХД
1987/2013г. на ПлРС, не касае това пълномощно. Налице
е действие- дарение на ид. части от процесните имоти, от страна на лице- в качеството на
дарител, което не е страна в настоящето производство и за което не се установява, а и не се твърди, да има порок
във волята му, или в пълномощното, при сключване на договора.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск за
обезщетение за вреди, от непозволено
увреждане, против отв. В. Г. и Вл. Л., е
неоснователен, и следва да бъде
отхвърлен.-
По отношение на размера на претенцията, по делото също не
са събрани доказателства,
т.к.определеният от съда депозит по допуснатата СТЕ, не е внесет
от страна на ищците. Поради това, доколкото се установи основателност на
претенцията спрямо отв. Т. В., то размерът на същата
следва да се определи от съда по реда на чл. 162 от ГПК- по негова преценка,
като се съобразят притежаваните от
ищеца Ал. Г., 1/45 ид.
части от процесните имоти, а не съобразно заявената
1/32 ид. ч. След служебно запознаване с данни от НСИ,
за периода 2010-2014г., съдът установи, че размерът на обезщетението, равняващ
се на размера на средния пазарен наем, е сумата от 200лв., до който размер
следва да бъде уважен предявения иск.
В полза
на ответниците В. Г. и ВЛ. Л. не следва
да бъдат присъждани разноски, доколкото в представеното по делото пълномощно,
няма отразяване, уговореното адв. възнаграждение, да
е заплатено.
Тъй
като ищецът Ал. Г. е освободен от внасяне на държавна такса, следа отв. Т. В., да бъде
осъден да внесе 50 лв. – държавна такса
по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, Т.С.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Т.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 200лв., съставляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неизползването на следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. *** -
1. НИВА, в м. ”***”, с площ от 3,047 дка, ІV кат, имот № 110017, в землището на
гр. ***, 2. НИВА в м.”***”, с площ от 26,062 дка, ІІ кат, имот № 241106; 3.
ОВОЩНА ГРАДИНА, в м.”***”, с площ от 17,352 дка, V кат, имот № 268001, в
землището на гр. ***, с обща площ 46,461 дка, за периода 01.01.2010г. -14.04.2014г.,
ДО РАЗМЕРА НА ПРИТЕЖАВАНИТЕ от него 1/45
ид ч. от имотите, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба- 14.04.2014г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 278лв., за 1/32 ид.ч. от описаните
имоти, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.Т.Г., ЕГН **********,***, против В.Г.Г.,
ЕГН **********,*** и В.П.Л., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане, при условията на солидарност, на сумата от 278лв.- съставляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизползването на 1/32 ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в землището
на гр. ***, - 1. НИВА, в м. ”***”, с площ от 3,047 дка, ІV кат, имот № 110017,
в землището на гр. ***; 2. НИВА в м.”***”, с площ от 26,062 дка, ІІ кат, имот №
241106; 3. ОВОЩНА ГРАДИНА, в м.”***”, с площ от 17,352 дка, V кат, имот №
268001, в землището на гр. ***, с обща площ 46,461 дка, за периода
01.01.2010г. -14.04.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Г.М., ЕГН **********,***, Л.Г.Ц., ЕГН **********,***, Г.Х.Х., ЕГН **********,***. Каравелов, №35, ет.7, ап.13 и Е.Х.Л.,
ЕГН ********** ***, против В.Г.Г., ЕГН **********,***,
В.П.Л., ЕГН **********,***, и Т.С.В., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за СОЛИДАРНО заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от неизползването на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на гр. ***, - 1. НИВА, в м. ”***”, с площ от 3,047 дка,
ІV кат, имот № 110017, в землището на гр. ***; 2. НИВА в м.”***”, с площ от
26,062 дка, ІІ кат, имот № 241106; 3. ОВОЩНА ГРАДИНА, в м.”***”, с площ от
17,352 дка, V кат, имот № 268001, в землището на гр. ***, с обща площ 46,461
дка, за периода 01.01.2010г. -14.04.2014г., ДО РАЗМЕРА на притежаваните
от всеки ид. части, както следва: на М.Г.М., ЕГН **********,
за 1/8 ид.ч. -сумата от 1107лв., на Л.Г.Ц. ЕГН
**********- за 1/8 ид.ч. - сумата от 1107лв., на
Г.Х.Х., ЕГН **********- за 1/6 ид.ч.–сумата
от 554лв., и на Е.Х.Л., ЕГН ********** - за 1/16 ид.ч.
-сумата от 554лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ-14.04.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Т.С.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПлРС, сумата от 50лв.- държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: