НОХД № 35/14г. МОТИВИ :
Подсъдимият А.З.А. *** е обвинен в това, че
за времето от 06.01. до 14.04.2012г. в гр.Лом, при условията на продължавано
престъпление : на 06.01.2012г. в гр.Лом, след предварителен сговор с Р.А.Д. се
опитал да отнеме от владението на Д.Н.Д. *** движими вещи на обща стойност
225,60лв, собственост на „Мити” ООД гр.Лом, с едноличен собственик, управител и
представител Д.Н.Д. ***, без негово знание и съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като не довършил деяние по независещи от него
причини, и за това, че на 13/14.04.2012г. в гр.Лом, като разрушил преграда
здраво направена за защита на имот, отнел от владението на А.И.П., като
управител на „Автотранспорт” АД гр.Лом, движима вещ на стойност 450лв, без
знанието и съгласието му, с намерение противозаконно да го присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Подсъдимият Р.А.Д. *** е обвинен в това, че на
06.01.2012г. в гр.Лом, след предварителен сговор с А.З.А. ***, и при условията
на повторност се опитал да отнеме от владението на Д.Н.Д. *** движими вещи на
обща стойност 225,60лв, собственост на „Мити” ООД гр.Лом, с едноличен
собственик, управител и представител Д.Н.Д. ***, без негово знание и съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, като не довършил деяние по независещи
от него причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7 във вр. с чл.194, ар.1
във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Производството
е разгледано по общия ред.
Представителят
на ЛРП в с.з. поддържа обвинението по отношение на всеки един от подсъдимите, което
намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да им
наложи наказание „лишаване от свобода” около средният размер, което да бъде
изтърпяно ефективно. По отношение на подс.Д. предлага на съда да групира
наказанието по настоящето дело и наложеното по НОХД № 93/12г. по описа на ЛРС,
като определи едно общо такова.
И двамата подсъдими не се признават за
виновни по повдигнатите им обяснения. Дават обяснения, в които отричат да са
извършили престъпленията за които са предадени на съд.
Договорният защитник на подсъдимият А.А. адв.П.П.
от МАК в пледоарията си изтъква, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, поради което моли съда
да постанови оправдателна присъда, с която признае подзащитният му за невиновен
и го оправдае по повдигнатото му обвинение. Като алтернатива предлага на съда
ако приеме, че подзащитният му е виновен, да отложи изпълнението на наложеното
му наказание „лишаване от свобода”, на осн. чл.66, ал.1 от НК, като приеме, че
е настъпила реабилитация по давност на осн. чл.88а, ал.4 от НК за неговите
осъждания.
Назначеният по делото служебен защитник
на подс.Р.Д. адв.Л. Г. от МАК в пледоарията си моли съда да постанови
оправдателна присъда, с която признае подзащитният и за невиновен и го оправдае
по повдигнатото му обвинение, тъй като в хода на съдебното следствие са
констатирани множество противоречия, които не са били отстранени.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
По делото няма приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
Двамата подсъдими са от едно и също
населено място, познават се и през 2012г. са се намирали в приятелски
взаимоотношения. И двамата са криминално проявени и често изкарват прехраната
си посредством извършване на кражби на чужди движи вещи, които впоследствие
продават и с получените пари си набавят средства за издръжка. Така на
06.01.2012г. двамата решили да извършат кражба на улуци и водосточни тръби от
постройката на столовата на бившият „Захарен завод” в гр.Лом, която не
функционирала, но била собственост на „Мити” ООД гр.Лом с управител св.Д.Д.,
които впоследствие да продадат на изкупвателен пункт. За да намерят превоз с
който да транспортиран свалените улуци двамата сутринта посетили дома на св.А.Ш.,
за да вземат неговата ръчна количка. След като не го намерили, подс.А. разговарял със съпруга на св.Ш. - св.С.Ш.,
казвайки и, че има уговорка със св.Ш. да вземе тяхната ръчна количка, за да си
свърши работа. След като се си набавили превоз двамата преди обяд около 11ч. се
придвижили до сградата и подс.Д. се покачил на покрива, като започнал да
демонтира поставените улуци и да ги хвърля долу до сградата, а подс.А. ги
мачкал и товарел в ръчната количка.
То това време св.И.Б., който работел
като охрана на обект, намиращ се в съседство със сградата на столовата на
бившият „Захарен завод” забелязал, че на покрива има човек, който демонтира
улуците от постройката и ги хвърля в двора, а в непосредствена близост до
сградата имало друго лице, което складира част от улуците до стълбището, а
другата част я товарело в ръчна количка. Тъй като имал уговорка със св.Д. да
наблюдава закупената от него сграда за евентуална кражба св.Б. се обадил по
телефона и му съобщил за видяното от него. Св.Д. пристигнал на мястото след
около 15 минути и заедно със св.Б. тръгнали към постройката. Приближавайки
сградата св.Д. забелязал, подс.А. да сече дърва зад нея, а от другата и страна
видял подс.Д., който на въпроса какво прави там, заявил, че отива да си прибере
количката с улуците. След като св.Д. им обяснил, че той е собственик на
сградата подс.Д. побягнал и св.Д. започнал да го гони, но така и не го
настигнал, след което се обадил в РУ „П” гр.Лом и на място пристигнал дежурният
автопатрул. От сградата били демонтирани и приготвени за изнасяне 32м улуци и
28м водосточни тръби, които св.Д. си прибрал.
През пролетта на 2012г. подс.А. решил да
извърши нова кражба. За тази цел се придвижил до сградата на „Автотранспорт” АД
гр.Лом, намираща се в гр.Лом, ул.”Поточе”, където в района на предприятието има
помещение в което е монтиран агрегат за производство на електроенергия. Същият представлявал двигател с вътрешно
горене, на който е монтиран охлаждащ радиатор. След взломяване на входната
врата на помещението на 13/14.04.2012г. подс.А. проникнал вътре, и извършил
кражба на охладителният радиатор от дизелов генератор с 50л антифриз, след като
го демонтирал. На 14.04.2012г. св.А.П., назначен със заповед на прокуриста за
представляващ дружеството, на който му е поверено за пазене и управление
имуществото установил, че вратата на помещението е разбита и от него липсва
охлаждащият радиатор. За кражбата св.П. сигнализирал органите на РУ „П” гр.Лом,
които незабавно предприели оперативно-издирвателни мероприятия за издирване на
откраднатата вещ. Междувременно на 14.04.2012г. в пункта на фирма „Ижо” ЕООД
гр.Лом, намиращ се в гр.Лом, кв.Боруна, ул.”Ал.Стамболийски пристигнали подс.А.
и св.К.К., които предали два чувала с отпадъчно желязо. Св.И. изготвил
Покупко-изплащателна сметка № ********** от 14.04.2012г. като изкупените
вещи–„радиатор от камион 40кг” били вписани на името на св.К., тъй като
подсъдимият нямал в себе си документ за самоличност.
На
следващият ден св.П. посетил пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали на фирма „Ижо” ЕООД гр.Лом с управител И. И., където намерил радиатора,
който бил насечен и предаден на четири части. Св.П. разпознал същият, тъй като
в него имало масло-охладител и на територията на града нямало друг такъв, и
уведомил органите на РУ „П” гр.Лом. Св.И. им показал видеозаписа от
охранителните камери, в който било записано предаването на вещите.
Съгласно заключението на вещото лице
изготвило назначената по делото Съдебно оценителна експертиза О.С., което съдът
приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно стойността на 32м улуци и
28м водосточни тръби, възлиза на сумата от 225,60лв, а стойността на
охладителният радиатор с намиращият се в него антифриз – на стойност от 450лв.
Горното се установява от фактическа страна
от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени
доказателства–Докладна
записка на л. 5; справка за съдимост на л. 13-15;17-20;36-39; покупко
–изплащателна ведомост на л.68; заверено ксерокопие на актуално състояние на
“Ломавтотранспорт” АД на л. 92,93; Съдебно-оценителна експертиза на л.101;
протокол за разпознаване лица и предмети и албум с фотоснимки на л. 130-132;
Съдебно-оценителна експертиза на л.142; както и събраните в хода на съдебното
следствие такива, както и актуална справка за съдимост на подсъдимия Р.Д. от
03.09.2014г., заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на ДП
оценителна експертиза което съдът приема изцяло като дадено обективно и
безпристрастно, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Д.Д., А.П., И.Б.,
А.Ш., С.Ш., И.И., които съдът кредитира,
като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Съдът
не кредитира показанията на св.К.К.Т., тъй като последните не са обективни и се
намират в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, като най-вероятно
последният е съпричастен към извършеното престъпление, но право на държавното
обвинение е да вземе решение кое лице да бъде предадено на съд и за какво
престъпление.
Съдът
не дава вяра и на обясненията на двамата подсъдими, които представляват
единствено и само тяхно средство за защита, и се намират в противоречие с приетият от съда доказателствен материал.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият
А.А. е осъждан с 6бр. влезли в сила присъди, но е настъпила реабилитация на
осъжданията му по давност по смисъла на чл.88а, ал.4 от НК. Последното му
ефективно наложено наказание „лишаване от свобода” е по НОХД № 172/99г. по
описа на ЛРС, в сила от 22.05.2001г. – „Четири месеца лишаване от свобода”, при
строг режим, като на осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено предварителното му
задържане от 24.01. до 25.05.1992г. Видно от изготвената справка от Н-ка на
Затвора гр.Враца подс.А. е освободен от затвора по изтърпяване на присъда по
НОХД № 373/87г. на ВРС от „Пет години лишаване от свобода” на 05.10.1990г. и
след това не е постъпвал за ефективно изтърпяване на наложени наказания
„лишаване от свобода”. От 1990г. до 2012г. е изминал много по-голям период от
време от визираният в нормите на чл.88а, ал.2 от НК и чл.88а, ал.4 във вр. с
чл.82, ал.1, т.3 от НК – десет годишен срок.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост подс.Р.Д. е осъждан с 5бр. влезли в сила присъди, като последните му
осъждания са по НОХД № 93/12г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.198, ал.1
от НК – „Две години лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от Четири години, в сила от 26.06.2013г., която е приведена в
изпълнение на осн. чл.68, ал.1 от НК с Определение по НОХД № 251/14г. в сила от
07.08.2014г. и по НОХД № 251/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от НК, на „Шест месеца лишаване от свобода”, в сила от
23.07.2014г.
Съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият А.А. е осъществил
състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, че за времето от 06.01. до 14.04.2012г. в
гр.Лом, при условията на продължавано престъпление : на 06.01.2012г. в гр.Лом,
след предварителен сговор с Р.А.Д. се опитал да отнеме от владението на Д.Н.Д. ***
движими вещи на обща стойност 225,60лв, собственост на „Мити” ООД гр.Лом, с
едноличен собственик, управител и представител Д.Н.Д. ***, без негово знание и
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като не довършил деяние по
независещи от него причини, и за това, че на 13/14.04.2012г. в гр.Лом, като
разрушил преграда здраво направена за защита на имот, отнел от владението на А.И.П.,
като управител на „Автотранспорт” АД гр.Лом, движима вещ на стойност 450лв, без
знанието и съгласието му, с намерение противозаконно да го присвои.
Съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Р.Д. е
осъществил състава на престъпление по чл. по чл.195, ал.1, т.5 и 7 във вр. с
чл.194, ар.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, а именно, че на 06.01.2012г. в гр.Лом,
след предварителен сговор с А.З.А. ***, и при условията на повторност се опитал
да отнеме от владението на Д.Н.Д. *** движими вещи на обща стойност 225,60лв,
собственост на „Мити” ООД гр.Лом, с едноличен собственик, управител и
представител Д.Н.Д. ***, без негово знание и съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като не довършил деяние по независещи от него
причини.
От субективна страна е налице пряк умисъл,
като и двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на вредоносния
резултат.
При
определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите, съдът взе предвид вида наказание
предвиден в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „от една до десет години лишаване
от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, смегчаващи
отговорността обстоятелства и отегчаващите отговорността такива. С оглед
индивидуализиране наказателната отговорност на извършителите на престъплението,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и всеки един от
дейците, мотивите и подбудите за извършването му и личността на подсъдимите.
Съобразявайки всички изисквания на закона
съдът определи и наложи на подс.А.
наказание при условията на чл.54 от НК - „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Настоящият съдебен състав намира, че целите на наказанието биха били
постигнати и без отделянето на подсъдимият от обичайната му семейна и социална
среда на живот, и тъй като няма законова пречка за приложение на института на „условното
осъждане”, с оглед на обстоятелството, че А. е реабилитиран на осн. чл.88а,
ал.4 от НК по давност за осъжданията му, то съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съобразявайки всички изисквания на
закона съдът определи и наложи на подс.Д.
наказание при условията на чл.54 от НК - „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
На осн.
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи по отношение на подс.Д.
ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложеното му по НОХД № 93/12г. по описа на ЛРС –
„Две години лишаване от свобода”, което е приведено в изпълнение на осн. чл.68,
ал.1 от НК с Определение по НОХД № 251/14г. по описа на ЛРС, влязло в законна
сила от 07.08.2014г. и наказанието
наложено по настоящето производство, тъй като престъпленията за които са
наложени всяко едно от тях са извършени в условията на реална съвкупност,
най-тежкото от тях „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно
ефективно при строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит
тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така определеното общо наказание измежду
наложените по НОХД № 93/12г. и НОХД № 35/14г., двете по описа на ЛРС – „Две
години лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ОТДЕЛНО от наложеното
наказание по НОХД № 251/14г. по описа на ЛРС
„Шест месеца лишаване от свобода”.
Съдът
намира, че определеното и наложено наказание на всеки един от подсъдимите е от
вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимите като ги превъзпита занапред да спазват
законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и
предупредително.
С оглед изхода на делото на осн. чл.189,
ал.1 от НПК съдът осъди всеки един от двамата подсъдими да заплати по сметка на
МВР гр.София своята част от направените по делото разноски в хода на ДП по 20лв
/двадесет лева/, по сметка на ВСС гр.София своята част от направените в хода на
съдебното производство разноски по 15лв /петнадесет лева/, както и по 5лв
държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, а само подс.Р.А.Д. да
заплати по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско
възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник –
адв.Л.Г. от МАК.
След
влизане на присъдата в сила иззетият като веществено доказателство Кочан № 17,
съдържащ Покупко-изплащателни сметки на фирмата за времето от 07.04.2012г. до
14.04.2012г. да бъде върнат на управителят на фирма „Ижо” ЕООД гр.Лом – И. И. ***.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :