Решение по дело №519/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 157
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20235510200519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. К., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20235510200519 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 13.04.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З., с което е наложено
административно наказание - имуществена санкция.
Недоволен от така наложеното наказание останал жалб. „К. **“ ЕООД, ЕИК
*********, който чрез управителя си го обжалва пред съда. Мотивира
жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно нарушение,
както и, че са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Редовно призовани не се явяват. Явява се пълномощник, който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира за
разноски.
Възз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и следва да се
потвърди. Претендира за разноски.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
установени с доказателствени средства – показания на свидетели, писмени и
становището на страните, и след като ги прецени поотделно и в съвкупност
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание чл.
59 ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
1
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административнонаказващият орган е приел за установено, че при извършена
проверка на 09.03.2023 г. по спазване на трудовото законодателство на
строителен обект: жилищна сграда в УПИ ****-**** кв. ** по плана на с. Я.,
общ. М., СМР-кофражни работи, са се изпълнявали от трима работници на
„К. **“ ЕООД. От представените на 16.03.2023 г. в Дирекция „Инспекция по
труда“, със седалище гр. С. З. документи, се установило, че жалб. в
качеството си на работодател е допуснало до работа на 09.03.2023 г., в 13:25
ч. лицето М. Д. Д. като „общ работник“ на проверявания строителен обект,
без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от
Кодекса на труда, заверено в Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.
При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл. 63 ал. 2 от Кодекса на труда, след което е наложил административното
наказание - имуществена санкция, на основание чл. 414 ал. 3 от Кодекса на
труда.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства
– показанията на св. Н. – актосъставител, се установява, че на приетата дата и
място от АНО, била извършена проверка, при която били установени три
лица да извършват СМР. При извършената проверка било установено, че
лицето М. Д. работи там, но не е получил препис от уведомлението по чл. 62
ал. 3 от Кодекса на труда.
В съответствие с нормата на чл. 402 ал. 1 т. 3 от Кодекса на труда М. Д. е
попълнил и декларация, в която изрично посочил, че работи за жалб. „К. **“
ЕООД на изпитателен срок.
Съдът не приема изложеното в декларацията на М. Д., тъй като на
производство пред него е и друго административнонаказателно производство
- АНД № ***/23 г. по описа на РС-К., и по което също има приложена
декларация по чл. 402 ал. 1 т. 3 от Кодекса на труда за лицето П. К., и от
която, без специални знания се установява, че са попълнени от едно и също
лице, поради което не цени изложеното в декларацията.
Въпреки това показанията на св. Н. се подкрепят от приложения и приет от
съда трудов договор № ***/09.03.2023 г. и справка за отхвърлените и приети
уведомления по чл. 62 ал. 5 от Кодекса на труда, както и от книгата за
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, и книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа ежедневен инструктаж, от
които се установява, че М. Д. е преминал начален и ежедневен инструктаж
преди започване на работа.
Установената фактическа обстановка и посочена в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление дава основание на съда да приеме,
че на 09.03.23 г. при извършена проверка от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. С. З., във жилищна сграда в с. Я., М. Д. е бил
работник на обекта, след като е бил назначен на работа при жалб., без да му е
било връчено уведомление преди това по чл. 62 ал. 3 от Кодекса на труда, от
което прави следните изводи:
2
1.Жалб. чрез действие е осъществил деяние.
2.Това деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата на
чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
3.С нормата на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда деянието е обявено за
наказуемо.
4. Налице е и обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност съобразно разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН.
Без значение е обстоятелството,че представителя на фирмата обслужваща
счетоводно жалб. е била във временна нетрудоспособност на 09.03.23г..
Разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда задължава работодателят да
не допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1 в случая копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
По изложеното и съдът не приема възраженията на жалб. изложени в жалбата
му против наказателното постановление,че не са налице основанията за
ангажиране на наказателната му отговорност .
От извършената от съдът служебно проверка на обжалваното наказателно
постановление не се констатираха допуснати нарушения на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН .
В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда
предвид разпоредбата на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда съгласно която не
са маловажни нарушенията по чл……. и чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
Не са налице и основанията на чл.28 от ЗАНН предвид особения обект на
защита – трудовите права на гражданите.
Правилно според съдът АНО е определил административната санкция във
предвидения в закона минимален размер поради което същата не подлежи на
индивидуализация от съда.
В този смисъл жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от
ЗПП.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено
едно съдебно заседание, делото не представлява фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80
лева в полза на полза на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. С. З..
Водим от горните мотиви съдът,


3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-******* от 13.04.2023г.
на Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр.С. З. с което на
основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция
в размер от 1500 лв. на ‘К. ** ’ ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр. С. З. ж.к. „Ж.“ ул. "С. г." № ** ет. * ап. *
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К. ** ’ ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр. С. З. ж.к. „Ж.“ ул. "С. г." № ** ет. * ап. * да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда"- гр. С. З. сумата от 80 лв. представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр.С. З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4