№ 26772
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110118198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от фирма срещу И. Ц. Г..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът по заявеното с отговора от ответника искане за спиране на настоящото
производство на основаниечл. 229, т. 5 ГПК - поради разкрИ.ето на престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, намира
следното:
Твърденията на ответника, както и представените от него доказателства, не сочат на
съществуваето на такива престъпни обстоятелства, които да обусловят спирането на
настоящото гражданско дело, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно становището в практиката на ВКС, в т.ч. Решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д №
745/2012 г. на ІV гр.о., Определение по гр. д. № 5301/13 на ІV гр. о., Определение по гр. д. №
7165/13 на ІV гр. о., Определение № 273/23.06.2016 по ч. т. д. № 1307/16 на Първо т. о.,
Определение по ч. т. д. № 852/19 на Първо т.о. и др., гражданското производство се спира,
когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които
имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали
има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство, какъвто настоящият
случай не е.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, с
оглед на което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ответника за изискване на пр.пр. 00399/2020 г. на Специализираната
прокуратура по отношение на воденото досъдебно производство срещу лица, които са го
въвели в заблуждение, следва да бъде уважено като относимо и необходимо за правилното
решаване на настоящия спор.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 22280/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
1
която да отговори на формулираните в исковата молба задачи, следва да бъде оставено без
уважение, тъй като обстоятелствата, свързани с усвояването на сумата по процесния кредит
и условията по същия не са оспорни между страните по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И. Ц. Г. по чл. 229, т. 5 ГПК за
спиране на производството по делото поради разкрИ.ето на престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор.
ПРИЕМА по делото писмените доказателства, представени с исковата молба и
отговора.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 22280/2021 г. на СРС, 113 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от Специализираната прокуратура препис от пр.пр. 00399/2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 29.11.2022 г. от
10,30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството по делото е образувано по предявени от фирма срещу И. Ц. Г. по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с правно основание по чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
15877,51 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
FL1041461 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 1307,89 лв., възнаградителна
лихва за периода 16.03.2020 г. до 15.12.2020 г., 99,50 лв., представляваща начислени такси и
разноски за периода от 14.04.2020 г. до 06.04.2021 г., 36 лв. за нотариални такси и сумата от
1284,09 лв за забава за периода от 14.05.2020 г. до 06.04.2021 г..
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
FL1041461 от 14.01.2020 г., по силата на който разрешил ползването на кредит в размер на
16080 лева при параметри, подробно разписани в погасителния план. От 16.03.2020 г.
ответникът преустановил погасяването на дължимите вноски, като с оглед липсата на
плащане и по втората погасителна вноска с падеж на 16.04.2020 г. банката упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка изпратила на ответника
Покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ Милен Бъзински, като му предоставил срок за
плащане, след изтичането на който ще смята кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че
ответникът не е погасил задълженията си по кредита. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове само по основание. Признава обстоятелството, че между него и
ищцовото дружество е сключен процесният Договор за потребителски кредит № FL1041461
от 14.01.2020 г. за посочената сума и при твърдените от ищеца условия. Прави възражение,
че е измамен за сключването му, тъй като през м.01.2020 г. с него са се свързали банкови
посредници, които му обяснили, че предоставяли фиктивни кредити на доверени лица като
след изтеглянето на сумите по тях и предсрочното им погасяване, съответното доверено
лице /кредитополучател/ получавал комисионна. Ответникът заявява, че се съгласил с
2
предложеното на посредниците, тъй като не допускал предстоящата измама. На 17.01 и
18.01 през 2020 г. същите лица му предоставили множество договори за кредит, в т.ч. и
процесният, които ищецът подписал, след което получил заемните сумите и ги предоставял
на шофьора на посредниците. Твърди, че след време направил неуспешен опит да се свърже
със същите лица, за да провери дали се обслужват изтеглените кредити. Поради липсата на
отговор подал сигнал в полицията, по който започнало разследване. Било образувано
досъдебно производство, документите по което към настоящ момент били приложени по
преписка 00399/2020 г. на Специализирана прокуратура за предприемане на действия след
извършване на разследването от прокурор. Твърди, че на 26.05.2020 г. уведомил за измамата
всички банки, от които е изтеглил кредити.
По обективно кумулативно съединените осъдителни искове предявени по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на действително правоотношение по
договор за банков кредит, по силата на което е разрешил кредит в размер на 16080 лева на
И. Ц. Г.; обстоятелството, че ответникът е усвоил средствата по разрешения кредит в пълен
размер; уговорената между страните възнаградителна лихва; че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за
кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на исковата
молба; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна лихва в
твърдения размер; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на
задължението за заплащане на главница; както и размера на дължимата мораторна лихва, че
е уговорено заплащането от страна на ответника на твърдяните в исковата молба такси и
размерът на същите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже
фактическите си твърдения, с които обосновава наведеното възражение за нищожност на
договора за кредит, а именно - въвеждането му в заблуждение от трети за спора лица.
В тежест на ответника е да докаже плащане на падежа, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, касаещи размера на процесните вземания, както и обстоятелството, че
ответникът е подписал договора за банков кредит при твърдените в исковата молба условия,
по силата на който е получил от фирма сумата от 16 080 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
3
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4