Решение по дело №753/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 304
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100500753
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                   13.01.2020 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на втори декември през две хиляди и деветнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ИВАН КИРИМОВ

                                                                   

При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 753 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

           

           Образувано е по  въззивна жалба срещу решение  от 07.12.2018 г.по гр. д. №14024 от 2017 г. на Софийски районен съд, 56 състав,с което се ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, да заплати на М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 2 851,20 лв., представляваща подлежащо на връщане на отпаднало основание платено обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 08.03.2017 г. до окончателното плащане.;ОТХВЪРЛЯ предявените от М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* срещу Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 851,20 лв., представляваща подлежащо на връщане на отпаднало основание платено обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл.;ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, да заплати на М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 73,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода 06.12.2016 г. до 08.03.2017 г., начислена върху сумата от 2 851,20 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 119,99 лв. и за периода от 21.11.2016 г. до 05.12.2016 г.;ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, срещу М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, насрещен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл. за заплащане на сумата от 7 844,57 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 72 дни за периода 2013 - 2016 г.;ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, да заплати на М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 177,20 лв., представляваща разноски по делото.;ОСЪЖДА М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото и ОСЪЖДА М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК сумата от 11,83 лв., представляваща дължима държавна такса по първоначалните искове.

              Решението се обжалва с жалба от  ищеца М.на о.с.и в. в частта,с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 851,20 лв., представляваща подлежащо на връщане на отпаднало основание платено обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл.и в частта,с която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 119,99 лв. и за периода от 21.11.2016 г. до 05.12.2016 г.

         Излагат се съображения за незаконосъобразен съдебен акт.Съдът неправилно приел,че обезщетението за неспазено предизвестие не подлежи на връщане,тъй като не е платено на отпаднало основание.С влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта ,отпадат всички последици от прекратяване на служебното правоотношение в това число и двете обезщетения по чл.106 ал.4 ЗДСл.Искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи изцяло ,съобразно изцяло подлежащите на връщане обезщетения по чл.106 ал.4 ЗДСл.

            Моли решението да бъде отменено  като се уважат искове. Претендира   разноски.

            По  жалбата не са постъпил  отговор от въззиваемата страна,а в съдебно заседание се излагат съображения за неоснователността й.Претендират се разноски.

            Софийски градски съд обсъди дов. на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

            Основанието за получаването на обезщетение ,както по чл. 106, ал. 2, така и по ал. 4 ЗДСл е законното прекратяване на служебно правоотношение. В случая с влизане в сила на Решение № 5302/16.04.2014 г. постановено по адм. дело № 1032/2014 г. по описа на ВАС, Решение № 12875/12.01.2015 г., постановено по адм. д. № 11722/2015 г. по описа на ВАС и Решение № 11977/11.08.2016 г., постановено по адм. дело № 8679/2026 г. по описа на ВАС, с което са отменени конкретни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение с Л.П., като незаконосъобразни, е отпаднало основанието за заплащане на обезщетенията по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Дължимостта му зависи единствено от законността на прекратяването на служебното правоотношение и безспорно признаването му за незаконно и неговата отмяна  рефлектира върху дължимостта на определените и изплатени обезщетения по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, т.е. отпаднало е основанието на което същите са били дължими. Следователно като не е уважил иска в тази му част районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Обезщетението по чл. 106. ал. 4 от ЗДСл е в зависимост от наличието на законно прекратяване на служебното правоотношение. С отмяната на незаконното прекратяване на служебното правоотношение отпада основанието за плащане на това обезщетение, тъй като се отрича правото на органа по назначението на едностранно прекратяване с предизвестие, респ. плащане вместо предизвестие. Плащането на обезщетението за неспазено предизвестие се оказва на отпаднало основание. Подобно обезщетение се дължи само при законно осъществено едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаване, и се дължи за това, че последният не е спазил срока на предизвестието, което по принцип се дължи на служителя. Това е право на органа по назначаването, който може да избере дали да изчака изтичането на срока на предизвестието, през който служителят ще продължава да работи по служебното правоотношение и ще получи за това дължимото му се трудово възнаграждение, или няма да чака изтичането на предизвестието, като за неспазването на срока ще заплати вместо трудовото възнаграждение на служителя, обезщетение за неспазения срок на предизвестие.

Искът с правно основание чл.86 ЗЗД следва да се уважи изцяло предвид основателността на иска  по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД във вр.с чл.106 ал.4 ЗДСл.

           Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част като се уважи иска по чл.106 ал.4 ЗДСл.и изцяло- по чл.86 ЗЗД .

По разноските :На ищеца следва да се заплати внесената д.т. в размер на 221.07 лв.и сумата от 50 лв.,определена от съда ,за юрисконсултско възнаграждение.На въззивника следва да се заплати внесената д.т.в размер на 59.42 лв.и  сумата от 50 лв.,определена от съда ,за юрисконсултско възнаграждение.

          

           На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                 ОТМЕНЯ решение  от 07.12.2018 г.по гр. д. №14024 от 2017 г. на Софийски районен съд, 56 състав в частта,с която ОТХВЪРЛЯ предявените от М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* срещу Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 851,20 лв., представляваща подлежащо на връщане на отпаднало основание платено обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл.; в частта с която  ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 73,80 лв.до пълния предявен размер от 119.99 лв., представляваща мораторна лихва за периода  от 21.11.2016 г. до 08.03.2017 г.;в частта,с която  ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, да заплати на М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 177,20 лв., представляваща разноски по делото;в частта,с която ОСЪЖДА М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото

и вместо това

          

                                               П О С Т А Н О В Я В А :

 

              ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. ******* да заплати на М.на о.с.и в., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,на  основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД  сумата от 2 851,20 лв., представляваща подлежащо на връщане на отпаднало основание платено обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл.ведно със законната лихва върху главницата,считано от 08.03.2017 г.до окончателното изплащане на главницата ;на по чл. 86, ал. 1 ЗЗД горницата над сумата от 73,80 лв.до пълния предявен размер от 119.99 лв., представляваща мораторна лихва за периода  от 21.11.2016 г. до 08.03.2017 г.;сумата 271.07 лв.разноски пред СРС и сумата 109.42 лв.разноски пред въззивната инстанция.

    

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

              

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                          

 

                                      2.