РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. В., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110107834 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена искова молба от ищеца Н. Л. Н.
ЕГН ********** срещу ответника Р. П. П. ЕГН **********, с правно основание чл.23,
ал.1 от СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
изключителен собственик на следните придобити по време на брака на страните
недвижими имоти:
-Поземлен имот с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта, одобрена със заповед
№ РД **-**/**.**.****г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес град В.,
община В., област В., на територията на район „А.", кв. „Г.", местност „Б.-ю.", с площ ***
/***/ кв. метра, номер по предходен план: *** /***/, при съседи: ***, ***, ***, ***7, както и
построената в същия поземлен имот Вилна сграда-еднофамилна с идентификатор ***.*
/*** ***/ по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД **-**/**.**.****г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ 13 /тринадесет/ кв. метра по скица, а по
удостоверение за данъчна оценка и разрешение за строеж с площ от **/***/ кв. метра и изба
с площ * /***/ кв. метра, на основание факта, че са придобити с лични средства на
ищеца Н. Л. Н., ЕГН **********, дарени му от неговите майка и брат - Ж. В. Н. М. Л. Н..
Обстоятелствата, от които произтичат твърдените права на ищцовата страна, се
свеждат до следните твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: Според изнесеното, ищеца и ответницата Р. П. П., са сключили брак на ***г. Бракът
е бил прекратен по взаимно съгласие, с решение №***/**.**.****г. по гд №***/*** по описа
на ВРС. Процесния недвижим имот, ищецът сочи закупил на 17.05.2013г., със средства
дарени от майка му Ж. В.Н. и брат му М. Л. Н.. Майка му и брат му, се снабдили с дарената
1
на ищеца сума, след като четири дни по-рано, на 13.05.2013г. са продали свой собствен
недвижим имот, апартамент в гр.В. кв.“В.“, по тяхно желание и с намерение да надарят
ищеца със сумата от продажбата. Цялата сума от продажбата на апартамента им, в размер на
47 395,75 лева, ищецът сочи, че е била преведена от купувача Г.В.М. директно по банковата
му сметка в ***. Ha 17.05.2013г., с цел да закупи процесния недвижим имот, ищеца сочи, че
е извършил 2/два/ превода от своята сметка в ***, по която е получил дарената сума, в
сметката в *** на тогавашния собственик на процесния имот П.Г.Д.. Преводите са били на
стойност 15 057,50 лева и 19 647,44 лева. Разликата между дарената от майка му и брат му
сума, с тази, която е платил ищеца за да придобие процесния имот, сочи, че е използвал в
следващите седмици за ремонт и обновяване на същия този имот.
Ответната страна Р. П. П. ЕГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала
писмен отговор, с който признава предявеният срещу нея иск с правно основание чл.23. ал.1
от СК. Сочи, че действително имота е бил закупен с лични средства на ищеца Н. Н.,
получени от последния от близките му. Сочи, че никога не е имала претенции към
процесния имот и не е давала повод за завеждане на настоящото производство. Излага, че
ищецът не я е търсил, за да уредят доброволно въпроса за собствеността на процесния имот.
С оглед изложеното, ответната страна настоява за отхвърляне искането на ищеца, за
присъждане в негова полза на разноски и адв. хонорар.
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответната страна признание на предявената срещу
нея искова претенция, както и релевираното от процесуалния представител на ищеца
искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, както и като съобрази
наличието на изискванията, обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 ГПК, а именно: че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е
разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките
на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът в с.з. е прекратил съдебното дирене, и е постановил, че
съдебното решението по делото ще бъде основано на признанието на иска, на основание чл.
237, ал.1 и 2 от ГПК.
По разноските:
Ищецът претендира разноски, като ги посочва в списък по чл.80 ГПК, приложен на л.94 от
делото.
Ответната страна с отговора по чл.131 ГПК, прави признание на исковата претенция и
отправя искане разноските да се възложат в тежест на ищеца, на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК урежда правото на разноски на ищеца при уважаване на
иска, а тази на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда изключението от това правило, когато
разноските се възлагат върху ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска.
Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и, ако признае иска, разноските се
2
възлагат на ищеца. По аргумент от противното, когато ответникът признава иска, но с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от
ищеца деловодни разноски.
Не е наведено от ищецът с исковата молба твърдение в насока на такова поведение на
ответната страна, с което да е дала повод за завеждане на делото. Не са и представени
доказателства за наличието на подобно поведение на ответницата, с което да е дала повод за
завеждане на настоящото производство. Както се посочи по-горе, още с първото
процесуално действие в процеса, а именно с отговора по чл.131 ГПК ответната страна
заявява, че признава исковата претенция.
От изложеното следва, че е налице както първата предпоставка, а именно такова поведение
на ответната страна, което не дава повод за завеждане на делото, така и втората – признание
на иска.
Предвид изложеното, искането на ищеца за възлагане на разноските в тежест на ответника, е
неоснователно, поради което и не подлежи на уважаване.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд, на основание чл. 237,
ал. 2 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. П. П.
ЕГН **********, че ищеца Н. Л. Н. ЕГН **********, е изключителен собственик на
придобитите по време на брака му с ответницата недвижими имоти, както следва:
-Поземлен имот с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта, одобрена със заповед
№ РД **-**/**.**.****г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес в град
В., община В., област В., на територията на район „А.", кв. „Г.", местност „Б.-ю.", с площ
*** /***/ кв. метра, номер по предходен план: *** /***/, при съседи: ***, ***, ***, ***7,
както и построената в същия поземлен имот Вилна сграда - еднофамилна с идентификатор
***.* /*** точка две/ по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД **-**/**.**.****г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ **/***/ кв. метра по скица, а по удостоверение
за данъчна оценка и разрешение за строеж с площ от **/***/ кв. метра и изба с площ */***/
кв. метра, на основание пълна трансформация на лични средства по чл.23 ал.1 от СК,
предвид факта, че имотите са придобити изцяло с лични средства на ищеца Н. Л. Н., ЕГН
**********, дарени му от неговите майка и брат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
3
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните /на ищеца, на посочен съдебен
адрес в исковата молба/, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4