Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 135/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Х.Г.Б. *** чрез пълномощник срещу Решение
№ 172/04.09.2023 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 379/2023 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е недопустимо, необосновано, неправилно поради нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се изложени
доводи в тази насока. Иска се отмяна на постановения съдебен акт, както и
отмяна на издадения електронен фиш (ЕФ) или алтернативно обезсилване на решението и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представена е
писмена молба по електронната поща от пълномощникът на жалбоподателя, в която е
отразено, че пълномощникът не може да вземе участие в съдебното заседание,
поради служебни ангажименти. Поддържа предявената жалба.
Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност
на същата и предлага да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен
съд (ЛРС)
е потвърдил ЕФ серия К, № 7348993 на ОДМВР
Ловеч, с който на Х.Г.Б. е наложена на
основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл. 182, ал.4, във връзка с ал.1, т.5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
глоба в размер на хиляда и двеста лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21,
ал.1 от същия закон.
За да постанови този резултат, Районният
съд е приел, че атакувания ЕФ и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал.4, от ЗДвП реквизити. Описано е точно извършеното от Б.
административно нарушение, като е посочено, че автомобила е бил управляван със скорост от 91 км./ч. при разрешена
скорост от 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение от 41 км./ч., като е
представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство,
от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км./ч. за
населено място и тя произтича от пътен знак Д-11. Нарушението е безспорно
установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения
снимков материал.Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ,
тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо
средство на нарушението. При издаване на ЕФ е спазена процедурата същият да
бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението.
Прието е, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., като е представен съставен протокол, удостоверяващ използването на
техническото средство – къде е било разположено, в какъв режим е работело,
посока за задействане(в двете посоки), контролирана скорост, т.е спазени са изискванията
на чл. 10 от посочената Наредба. ЛРС е счел, че правилно в случая е издаден ЕФ,
а не АУАН.
Въззивният съд е приел също така, че Административно
наказващият орган (АНО) законосъобразно е квалифицирал и приложил чл. 182,
ал.4 от ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно извършено нарушение на чл. 182,
ал.1 от ЗДвП. Посочена е и привръзка със съоттветната от основния състав на
нарушението – с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Прието е, че жалбоподателя е
наказан за повторно извършено нарушение на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, наказуемо
с глоба 600 лв., чийто двоен размер съответства на наложената с ЕФ глоба в
размер на 1 200 лв. Нарушението не е
маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Решаващият извод на
ЛРС е, че извършеното нарушение е безспорно доказано, в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон, поради което обжалвания ЕФ е
законосъобразен.
Решението
е правилно.
Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се
утвърждава от Министърът на вътрешните работи.
В чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС при избиране на скоростта на движение да превишават стойността на
скоростта от 50 км/ч. в населено място. Нарушаването на тази забрана при
превишаване на разрешената скорост от над
40 км./ч се санкционира по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП с глоба в размер на 600
лв.
Безспорно е установено
в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на
10.04.2023 г. в 15:07 ч. автомобил
„Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег. № ********се е движил по
първокласен път (ПП) I-4, км. 24+500 в с. Сопот,
област Ловеч с посока на движение гр.
София със скорост от 91 км./ч. след приспаднат толеранс от 3% при максимално разрешена скорост в населено
място от 50 км./ч., въведено с п.з. № Д-11 т.е. с превишена стойност на
скоростта от 41 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с техническо
средство – АТСС, тип СПУКС „ ARH CAM S1“,
насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки.
В т. 65 от § 6 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и
системи". Буква „б” от разпоредбата дефинира понятието „мобилни
автоматизирани технически средства и системи”.
В Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи е уредена процедурата за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Не са налице данни по делото Х.Б. да е представил
писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за друго лице, извършило
нарушението.
В производството пред ЛРС са представени
доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение – разпечатка
от техническото средство и снимков материал, от които са видни регистрационния
номер, дата, час, място, данни за измерената скорост на движение, попълнен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС), доказателства
за неговата техническа изправност.
В обжалвания ЕФ
се съдържат всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща
контрола с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи.
Правилни и обосновани са изводите на ЛРС,
че наказанието е законосъобразно наложено, както и че не са налице процесуални
нарушения при издаване на ЕФ.
АНО е наложил единственото предвидено
в ЗДвП наказание за това нарушение.
Касационната инстанция споделя изцяло
мотивите на ЛРС и не е необходимо те да бъдат повтаряни съгласно чл. 221, ал.2,
изр.второ от АПК. Районният съд е анализирал и обсъдил възраженията на жалбоподателя,
които е отхвърлил с мотиви, които се
споделят от касационната инстанция.
Относно твърденията и възраженията в
жалбата, настоящият касационен състав намира същите за неоснователни.
В чл. 348 от НПК са посочени
касационните основания. Сред тях не присъства необоснованост на съдебния акт,
поради което касационният състав не следва да се произнася по това възражение.
Възражението на пълномощника на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение от ЛРС, изразяващо
се в това, че тъй като поради служебен ангажимент не е могъл да вземе участие в
производството пред Районния съд и е подал молба с формулирано изявление, но
съдът не е взел предвид същата, както и направените в нея доказателствени
искания, с което е нарушено правото на защита е неоснователно. С тази молба
пълномощникът на жалбоподателя е посочил, че не може да вземе участие в
съдебното заседание, поради служебни ангажименти и моли да се даде ход на
делото. Направил е искане да бъде изискан попълнен Протокол съгласно чл. 10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, да бъдат изискани
доказателства, че съответното средство за измерване отговаря на Закона за
измерванията и наредбата за приложенията му.
Видно от съставения протокол, тези
писмени материали са приети като доказателства по делото в проведеното публично
заседание с протоколно определение. Същите са анализирани в постановения
съдебен акт от ЛРС, което означава, че по никакъв начин не е нарушено правото
на защита на жалбоподателя.
Поради изложеното и
доколкото е установено безспорно извършването на вмененото с ЕФ нарушение и
неговия извършител, касационната инстанция счита, че подадената жалба е неоснователна. Не
са налице сочените в нея пороци на обжалваното решение. Същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/04.09.2023
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД
№ 379/2023 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: