Мотиви към присъда № по НЧХД № 1369 по описа на Районен съд-Видин за 2020г.
-----------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано по внесена в съда
тъжба от М. Л.Ц. *** срещу В.Е.Х. *** и И.Б.В.
***
ЗА Т О В А,
Ч Е :
На 29.08.2020
г. в гр. Белоградчик по време на сватбено тържество в ресторант „Мислен камък“
двамата подсъдими са нанесли побой на тъжителката, като подс. Х. я блъснал и
ударил в областта на гърдите и лявата мишница пред тоалетната на ресторанта, а
подс. В. по същото време я ударил няколко пъти с юмрук в лицето. Малко след
това, подс. Х. нанесъл два удара в задната част на главата с дървен стол.
Поддържа се в тъжбата, че в резултат на удара на тъжителката била причинена
лека телесна повреда изразяваща се в рана и оток в лявата теменна област на
главата, като освен това претърпяла болки и страдание.
Наред с
тъжбата е предявен и гр. иск от страна на частния тъжител за сумата от 4000лв.
против двамата подсъдими, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление, както и за сумата от 360 лв. представляващи причинени имуществени
вреди, във вр. с направени разходи за медицински преглед и освидетелстване,
както и разходи за извършена повторна операция от херния. Предявеният гр. иск е
приет за разглеждане в производството.
В съдебно заседание повереника на тъжителя и гр. ищец - адв. Б. *** пледира за осъдителна присъда,
както и за уважаване на гр. иск от страна на съда. Претендират се и разноските
по делото.
Подсъдимите Х. и В. в присъствието
на защитника си - адв. Ц. И. *** заявиха пред съда, че не се признават за
виновни по повдигнатото им обвинение от страна на частния тъжител, като молят
за оправдателна присъда. Поддържат теза, че не са нанесли побой на тъжителката Ц..
Техният защитник пледира за оправдателна присъда, като счита, че по делото
не са събрани никакви доказателства, които да ангажират наказателната
отговорност на подсъдимия. Изтъква се още, че отправеното обвинение е
неправилно, тъй като въпросното сватбено тържество не било проведено на
сочената в тъжбата дата, съответно и претендираните деяния от страна на
тъжителя по отношение двамата подсъдими не били извършени на 29.08.2020 г.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката Ц. се познавала от по-рано с двамата подсъдими.
На 29.08.2020г. било организирано сватбено тържество от свид. Лозан И. в
ресторант „Мислен камък“, находящ се в гр.Белоградчик, на което били поканени и
присъствали значителен брой гости. Тъжителката Ц., както и подс. Х. и В. също
присъствали на тържеството, като били на различни маси.
В ранните часове на 30.08.2020г., около 02.20ч. в заведението възникнал
масов бой, като според показанията на разпитаните свидетели по делото участвали
над 30 души.
Според показанията на свид. Мартин И. – приятел на тъжителката, около
02.00ч. на 30.08.2020г. подсъдимите започнали да обиждат тъжителката Ц., като в
последствие подс. И.В. нанесъл удар в лицето на същата, а подс. В.Х. й нанесъл
удар в тила с дървен стол. Свид. И. сочи още в показанията си, че всичко това
се дължало на изпития алкохол , като до тогава подсъдимите и тъжителката
поддържали приятелски отношения.
Показанията на свид. Мартин И. се подкрепят отчасти от показанията на свид.
Веселин Василев, който също е присъствал на сватбата. Василев твърди пред Съда,
че действително в ранните часове на 30.08.2020 г. в следствие на употребения
алкохол е възникнал масов бой в ресторанта, като в частност се породило
напрежение между тъжителката и подсъдимите. Според Василев, подс. В.Х. ударил
тъжителката със стол в гърба, след което същата и свид. Мартин И. си седнали на
масата.
Показанията на свид. Мартин И. и Васил Василев се противопоставят обаче на
свидетелските показания на Спасимир Спасов, Лозан И. и Борислав И., дадени в
хода на съдебното следствие. Според показанията на въпросната група свидетели,
около 02.00ч. на 30.08.2020г. в ресторанта възникнало напрежение между
тъжителката и двамата подсъдими, като поведението на тъжителката агресирало и
същата, подкрепяна от приятеля си – свид. Мартин И. направила опит за
саморазправа с подсъдимите, приближавайки се до тяхната маса. Свид. Мартин И.
ударил подс. Х., като ударът му засегнал и жена, която се намирала на масата на
подсъдимите. Тъжителката последвала свид. М. И., като също ударила подс. В.Х..
Поведението на свид. М. И. и на тъжителката М.Ц. в този момента било ясно
възприето от свид. Спасимир Спасов и свид. Борислав И.. Свид. Спасимир Спасов е
категоричен, че тъжителка Ц. е ударила подс. В. Х. , докато свид. Б. И. сочи в
показанията си, че видял тъжителката да „замахва“ към подс. В. Х., но предвид
настъпилата суматоха не успял да види повече подробности. Според същия
свидетел, след пристигането на полицейските служители, тъжителката останала в
ресторанта още известно време.
Едва на 04.09.2020г. тъжителката била освидетелствана по нейно желание от
д-р. А. Иавнова – Началник отделение по съдебна медицина при МБАЛ- „Св. Петка“
–Видин, като било съставено и съдебномедицинско свидетелство № 31/2020 г.
Според заключението на изготвената и приложена по
делото Съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р А.П.И., на тъжителката Ц.
са причинени ожулване на теменната част
на главата, кожата на гръдния кош-гръдните жлези и до лявата мишнична гънка,
задната повърхност на лява мишница, дясно коляно, задколенна гънка и дясна
глезенна става. Сочи се още в заключението на медицинския експерт, че
въпросните ограничени по площ травматични увреждания са довели до болка и
страдание, като не са установени следи от травматични увреждания в коремната
област.
По искане на защитата на подс. В.Х. е допусната и
назначена СМЕ по отношение възникналото телесно увреждане на подс. В.Х.,
причинено му в следствие нанесения удар от страна на тъжителката. Видно от
изготвената и приобщена по делото съдебномедицинска експертиза № 18/2022г. на Х.
е причинена болка и страдание.
Така установената и възприета от Съда фактическа обстановка по делото се
потвърждава от свид. показания на свид.
Спасимир Спасов, Лозан И., Борислав И., отчасти от показанията на свидетелите
Мартин И. и Веселин Василев, що се касае до изясняването на обстоятелства,
свързани с възникналия масов бой в заведението,
от приложените по делото СМЕ, които съдът възприе като компетентно и
безпристрастно изготвени, поради което им даде вяра, както и от приложената
прокурорска преписка.
От съществено значение за изясняването на фактическите положения по делото,
Съдът намери показанията на свидетелите Спасимир Спасов, Лозан И. и Борислав И.,
тъй като и тримата са били преки очевидци на случилото се на 30.08.2020г. в
ресторант „Мислен камък“ в гр.Белоградчик. И тримата свидетели сочат пред Съда
по един убедителен и категоричен начин, че на посочената дата и място,
подсъдимите не са нанасял побой на тъжителката, като единствено се стигнало до
„спречкване“ между подсъдимия Х. и приятеля на тъжителката – свид. М.И., като
се стигнало до нанасянето на удари от страна на последния на подсъдимия Х.. В идентичен
смисъл са и показанията на въпросните свидетели по отношение на установената и
възприета от Съда фактическа обстановка на 30.08.2020г. по отношение
възникналото масово сбиване, както и по отношение изясняването на обстоятелства
свързани с агресивното поведение от страна на тъжителката и нейният приятел- свид. М. И. спрямо подсъдимите.
Съдът кредитира изцяло показанията на въпросните свидетели, тъй като на
първо място същите са представени от лица, които са били преки очевидци на
случая и придобитите им лични непосредствени
възприятия бяха изложени пред Съда по един убедителен и категоричен начин,
а на следващо място съдебният състав възприе тези показания като
безпротиворечеви, логическо-обосновани и взаимно-подкрепящи и допълващи се,
като не на последно място въпросните показания се явяват и относими към
предмета на доказване по делото.
На следващо място съдебният състав не даде вяра на показанията на свид.
Мартин И. и Веселин Веселинов в частта, в която същите излагат теза за нанесени
удари от страна на подсъдимите спрямо тъжителката, тъй като тези показания се
противопоставят на останалите такива, обсъдени по - горе от съда.
Освен това бе установено
по делото, че свид.Мартин И. е приятел на тъжителката, следователно се
намира в близки отношения със същата, поради и което Съдът възприе неговите
показания, като естествена защитна и подкрепяща теза по отношение на твърдяното
от тъжителката Ц., а така също Съдът възприе тези показания, като изложени от
лице, което неминуемо е заинтересовано от изхода на делото.
Отделно от това, настоящият съдебен състав отчете и
допусната неточност в тъжбата касаеща времето на извършаване на претендираното
престъпно деяние. Видно от обстоятелствената част на тъжбата, телесното увреждане на тъжителката М.Ц. е
причинено от страна на двамата подсъдими на 29.08.2020г., докато от
събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че телесните увреди на тъжителката са
причинени в ранните часове на 30.08.2020г., като в резултат на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, Съдът обуславя извода, че причинените
болка и страдание са в следствие участието на Ц. във възникналото масово
сбиване в ресторант „Мислен камък“ в гр.Белоградчик.
Предвид изложеното до момента се налага извода, че
частното обвинение не е доказано по един несъмнен начин нито от обективна, нито
от субективна страна. Въз основа на приложения към делото доказателствен
материал Съдът счита, че подсъдимите И.В. и В.Х. не са осъществили деянието в
което са обвинени от страна на частния тъжител Ц., а именно, че на 29.08.2020г.
в ресторант „Мислен камък“ в гр.Белоградчик са
причинили на тъжителката лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК- болка и страдание. Не се изясниха обстоятелства, както и не бяха
представени доказателства относно поведението на тъжителката, касаещо решението
й да бъде освидетелствана от съдебен лекар една на петия ден след случилото се.
При така
установената и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че подс. В.
и Х. не са осъществили състава на престъплението в което са обвинени, поради което
и на основание чл.304 НПК следва да бъдат оправдани по повдигнатото им
обвинение.
Частният тъжител не можа да посочи достатъчно доказателства, от които да се стигне до
обоснования извод, че именно подс. В. и Х. са извършители на твърдяното
инкриминираното деяние. Напротив, от приложените и преценени в дълбочина
доказателства се налага обоснования извод, че подсъдимите не са осъществили
изпълнителното деяние на чл. 130, ал.2
от НК. Не се събраха достатъчно доказателства, които да сочат по един безспорен и несъмнен начин, както изисква
чл.303, ал.2 НПК, че именно
двамата подсъдими са нанесли удари на тъжителката, в следствие на което се е
стигнало до причинено ожулване на
теменната част на главата, кожата на гръдния кош-гръдните жлези и до лявата
мишнична гънка, задната повърхност на лява мишница, дясно коляно, задколенна
гънка и дясна глезенна става , с което са й причинили лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Въпреки, че съобразно представената и изготвена
по делото Съдебномедицинска експертиза безспорно се установява наличието на
следи от удари по отношение на тъжителката, на база приложените по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени по- горе от Съда не може да бъде
изведен обоснован извод, че именно двамата подсъдими са извършителите на
нанесените телесни увреди на тъжителката.Установено е също така по безспорен
начин по делото, че последната и приятелят й –свид. М. И. са участвали в
масовото сбиване по време на проведеното сватбено тържество, като е твърде
вероятно, други лица да са станали причина за причинените на тъжителката болка
и страдание.
Подсъдимите отричат изцяло вината си и тези техни
твърдения не бяха опровергани от частното обвинение по никакъв начин.
Така, съобразно представените по делото доказателства
събрани в хода на съдебното следствие и които не обезпечават по никакъв начин
обвинителната теза на частния тъжител,
подсъдимите И.Б. Велков и В.Е.Х. следва да бъде признати за невинни и оправдани
по повдигнатото им обвинение.
Във вр. с горното и с оглед постановената присъда,
предявения от частният тъжител гр. иск срещу подсъдимия бе отхвърлен от Съда и
оставен без уважение, като недоказан и неоснователен
Така мотивиран, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: