№ 1
гр. Девин, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20255410200070 по описа за 2025 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 25-0252-000466/19.08.2025г. на Началника на РУ- Девин
като счита същото за незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, моли да бъде отменено изцяло, като излага доводи и
съображения. Твърди, че с Наказателно постановление № 25-0252-
000466/19.08.2025г на Началника на РУ Девин, му е наложена глоба в размер
на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП. Твърди, че видно от
наказателното постановление на му е вменено нарушение съгласно
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в качеството му на водач на МПС, като
в Наказателното постановление му е вменено и нарушение по чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП, а именно: в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено
нарушение, като не е посочено на кого е предоставил МПС. Считам, че е
недопустимо с наказателното постановление да се вменява едновременно
нарушение в качеството на водач на МПС и в качеството на собственик на
МПС за едно и също нарушение. Твърди, че в случая с процесното НП на
доверителя му се вменява извършено нарушение в качеството му на водач на
1
МПС и в качеството му на собственик на МПС, който не е посочил на кого е
предоставил МПС, с което извършено нарушението, като изискванията към
реквизитите на АУАН и наказателното постановление имат за цел да осигурят
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице
възможността да организира ефективно защитата си. Счита, че в случая
доверителят му не може да организира ефективно защитата си, тъй като са му
вменени нарушения както като водач на МП, така и като собственик на МПС,
което е грубо нарушение на процесуалния закон и представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Счита,
че в административната преписка, липсват данни, че доверителят му е
извършил вмененото му съставомерно деяние, липсват въобще данни как и по
какъв начин се установява вината от страна на доверителят му, при положение
че има разпитани двама свидетели, от показанията на които не се установява
по никакъв начин, че именно доверителят му е извършил вмененото му деяние
или че с негово МПС е извършено деянието. Твърди, че актосъставителят и
свидетелят при съставянето АУАН не са очевидци на процесното деяние,
респективно не са свидетели на извършването на нарушението, вменено на
доверителят му. Счита, че АУАН е съставен при особено съществени
нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт
за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.
189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила. Твърди, че фактическата обстановка в
акта за установяване на административно нарушение (респективно в
наказателното постановление) се основава единствено върху твърденията на
полицейските служители, а на въпросното произшествие е имало свидетели -
очевидци, но при съставяне на акта същите не са разпитани каквито са
императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че в случая не е
изяснена фактическата обстановка на извършеното деяние и не са разпитани
свидетели, като акта е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е
очевидец. Счита, че в случая са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН относно формалните изисквания на
ЗАНН. Счита, че неспазването от страна на административнонаказващия
орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно
постановление да бъде посочено не само датата и мястото, където е
извършено нарушението, описание на нарушението, обстоятелството, при
които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават извършеното
2
административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на
доверителя му, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление в
производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.
59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването
на описаното в наказателното постановление административно нарушение и
съответно съпоставянето на фактически установеното действие или
бездействие на доверителя със съответната законова норма, регламентираща
същото като административно нарушение. Счита, че установяването в хода на
съдебното производство на съществуването или несъществуването на
описаното в наказателното постановление административно нарушение,
предпоставя индивидуализацията на съответното административно
нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Счита, че закона
в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия
орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното
наказателно постановление, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание. Счита, че неправилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 175а ал.
1 пр. 3 от ЗДвП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма, като твърди, че в конкретния случай не само, че АНО е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на
нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на доверителя му е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.
Твърди, че в НП не е посочено и нито едно доказателство /с изключение на
АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна, като по преписката
също не са представени доказателства сочещи по безспорен и категоричен
3
начин, че доверителят му е извършил вмененото му нарушение. Счита, че
наказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка,
АНО не е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че
фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната
действителност. Счита, че описаното в НП нарушение не е подкрепено с
доказателства и по никакъв начин не се доказват твърденията изложени в НП.
Счита, че макар да няма подобна легална дефиниция в ЗДвП, в случая за
доверителя му се твърди, че е осъществил така нареченото "дрифтиране", като
последното е познато като техника на шофиране, при която шофьорът
преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез "извършването на
резки рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, завърта в
кръг автомобила в една и съща посока", което автоматично довежда до загуба
сцеплението на задвижващите колела. Счита, че точно подобни преднамерени
действия се вменяват и с текстовата част на НП на доверителят му. Твърди, че
в случая от направеното описание в НП и АУАН не става ясно какви точно
действия са били извършени, за да бъде прието, че е доказано съзнателно
използване на пътя - за "дрифтиране". Последното предполага по-
продължителни и настойчиви действия в тази насока, и без същите да се
налагат от конкретната пътна обстановка, каквито действия не се доказват по в
достатъчни степен безспорен начин. Счита, че в конкретния случай не само, че
АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е
установил по безспорен начин виновно поведение от страна на доверителя му,
но е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. Счита,
че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно постановление №
25-0252-000466/19.08.2025г. на Началника на РУ Девин, като
незаконосъобразно предвид допуснатите съществени нарушения.
В о. с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Н. Т., като счита, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди, че
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че в случая акта на доверителя му е съставен в качеството му на собственик на
4
МПС, а наказателното постановление е съставено в качеството му на водач на
МПС. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства не се
установява по безспорен и категоричен начин, че доверителя му е извършител
въпросното нарушение, като също така не се установява, че МПС-то, с което
се предполага, че е извършено нарушението е собственост на доверителя му.
Твърди, че от гласните показания на свидетеля Й. Д., който е основен
свидетел, тъй като другия свидетел е само очевидец при съставянето на акта, а
актосъставителя не е очевидец на нарушението, същия заявява, че номера на
автомобила му е съобщен от полицай М.. Същият не е категоричен, че
лицето, което е видял до автомобила, подчертавам до автомобила, не че е
управлявал автомобила, е И. К.. В показанията който е дал името И. К. му е
дадено пак от полицай М.. Същият категорично заяви, че доверителя му И. К.,
не е виждал да управлява автомобила и въобще не си спомня номера на
автомобила, с което в наказателното постановление се твърди, че е извършено
нарушението. Счита, че е в случая е ангажирана наказателна отговорност на
доверителя му, без да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че
лицето И. К. е бил водач на МПС и с неговото МПС е извършено вмененото
му нарушение. Счита, че от представения видеозапис не се установява по
никакъв начин регистрационния номер на автомобила и водача на автомобила,
а единственото, което се установява е сребрист автомобил, които извършва
маневри, но по никакъв начин не се установява доверителя му И. К. да е
управлявал и вмененото извършено нарушение да е било извършено с
автомобил негова собственост. Счита, че следва да се има в предвид, че в
дадените показания от Д. е вписано името И. К., а доверителят му се казва И.
К.. Твърди, че от снетите показания на другия очевидец Д. Д. същата е дала
показания, че е видяла само сребрист автомобил със смолянска регистрация,
без да бъде уточнявано регистрационния номер. От показанията на свидетеля
Д., се установило, че името на извършителя и регистрационните табели на
автомобила са му дадени и той ги е написал в следствие на вмешателство на
полицай М.. Счита, че следва да се има в предвид, че в акта лицето Й. Д. е
записан, като очевидец при съставяне на акта, а от показанията на
актосъставителя, другия свидетел, а и самият Й. Д. същия казва, че е
очевидец на извършено нарушение. Счита, че това допуснато процесуално
нарушение за самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Твърди, че от представеният видеозапис на оптичен носител
5
по никакъв начин не се вижда доверителя му да е управлявал МПС-то също
така абсолютно нищо не се видяла регистрационна табела и марка на
автомобила. Твърди, че единственото, което може да се установи е, че
автомобила е сребрист или бял, като категорично водача не се установил по
никакъв начин. Счита, че от показанията на Д. същия е видял две лица до
сребрист автомобил без да е категоричен кои са тези две лица и кой от тях го е
управлявал този автомобил, като от събраните доказателства, включително и
представения видеозапис по никакъв начин не се установило доверителя му да
е управлявал въпросния автомобил и същия да е бил негова собственост.
В о.с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище.
РП – Смолян, ТО – Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН / НП е връчено на 07.10.2025г., а жалбата е подадена на 14.10.2025г./,
за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а
атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 3, т. 1
и т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните
съображения:
Изготвена е докладна записка УРИ: 252р-91000/10.06.2025г. и
УРИ: 252р-1167/21.07.2025г., че на 10.06.2025 г. в РУ-Девин е заведена
преписка № 252р-9100 във връзка с изготвена докладна записка от мл.
автоконтрольор В. Е.. В докладната записка е отразено, че на 08.06.2025 г.
около 15:27 ч. е получен сигнал от кмета на с. Б. - Р. Ч., за това, че на центъра в
с. Б., общ. Доспат, неизвестно МПС с водач не използва по предназначение
път отворен за обществено ползване, а именно е извършвал маневра (дрифт),
като създава опасност за себе си и околните. След извършени ОИМ е бил
установен автомобила извършил маневрата, марка „Мерцедес“ с peг. № ****,
който автомобил е собственост на И. В. К., с ЕГН ********** от с. Б., общ.
Доспат.
Жалбоподателят бил призован да се яви до 04.07.2025 г. в сградата
6
на участък Доспат, където свид. Р. А. Б., в присъствие на свид. В. К. Е. –
двамата служители към ОДМВР – Смолян, РУ - Девин му е съставен АУАН №
516/04.08.2025г. за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП, същия получил акта и
записал, че има възражения.
Началник група в РУ-Девин към ОД на МВР- Смолян- Р. Т. Х.,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, въз основа на АУАН № 516/04.08.2025г., е издал
Наказателно постановление № 25-0252-000466/19.08.2025г., с което е наложил
на жалбоподателя, за това, че на 08.06.2025 г. в 04:00 часа, в община Доспат, на
път втори клас № 37 - кръстовище образувано с ул. Б., като водач на лек
автомобил, „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ****, България при обстоятелства: в с.
Б. на кръстовище образувано от ул. Б. и второкласен път - 37, пред Кметство с.
Б., като собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ****,
допуска нарушение по смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като не посочва кой е
управлявал собствения му автомобил на 08.06.2025г. в 04:00 часа, в с. Б., общ.
Доспат, а именно: управление на горе посочения лек автомобил, който не
използва пътя отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, където водач извършва резки
рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя,
с което превърта задвижващите колела на автомобила, завърта в кръг
автомобила в една и съща посока и преднамерено го изважда извън контрол.
Извършена е проверка по преписка № 252р-9100/10.06.2025г. по описа на РУ -
Девин, е извършил: „1. Водач на МПС използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари“, с което виновно е нарушил чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП, му е наложено: - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните
правомощия съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП, видно от Заповед № №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.
7
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода
на административно наказателното производство, съдът констатира такива,
които да водят до опорочаване на същото. АУАН и НП не отговарят на
императивните норми на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е
самостоятелно основание за отмяната на НП. В тази връзка, съдът намира за
основателен доводът на процесуалния представител жалбоподателят, че НП не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, че в АУАН и НП на
жалбоподателя му е вменена отговорност първо като „собственик на лек
автомобил марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ****, допуска нарушение по
смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като не посочва кой е управлявал
собствения му автомобил на 08.06.2025г. в 04:00 часа“ и като „водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което
виновно е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП“. Недопустимо е с наказателното
постановление да се вменява на жалбоподателя едновременно нарушение в
качеството му на водач на МПС и в качеството му на собственик на МПС.
Описаното словесно в акта и процесното НП административно нарушение не
съответства на изискванията на закона, тъй като не очертава необходимите и
посочени от нормата, която се твърди, че е нарушена, обективни признаци на
изпълнителното деяние, не става ясно изпълнителното деяние - че водачът е
допуснал виновно опасно шофиране или като водач на МПС извършва
нарушение. От осъщественото словесно описание в АУАН и НП, липсва
каквото и да е изложение на съставомерни признаци на деянието. От
описанието на административното нарушение, в АУАН и в НП, не става ясно в
какво се е изразило поведението на административнонаказаното лице и с
какво е нарушил посочената правна норма – чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Следователно липсва единство между описанието на нарушение и
законовата разпоредба, която е нарушена и въз основа на която е наложена
санкция. Това нарушение обуславя процесуална незаконосъобразност на
атакувания акт. Липсват доказателства, който да са приобщени към НП, в т. ч.
образуваната полицейска преписка. Налице са нарушения на императивните
правила на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно ясно,
точно и безпротиворечиво посочване на фактическото описание на
нарушението, като е засегнато правото на защита на жалбоподателя, които са
от категорията на съществените и винаги водят до отмяна на наказателното
8
постановление. С така допуснатото нарушение в
административнонаказателното производство е ограничено правото на защита
на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен
и съответно адекватно да организира защитата си, което представлява
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни
изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи извършване
на описаното в наказателното постановление нарушение. Горните
съображения на съда обосновават извода, че за жалбоподателя е настъпило
объркване досежно това, какво точно нарушение му е вменено, което
рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против
НП, което подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Вън от горното, с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Настоящото производство е от
административно - наказателен характер, същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и
дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия
орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като
именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал.
2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до
доказване на противното. Безспорно от събраните по делото доказателства, в
това число и гласни такива, депозирани в хода на съдебното следствие от
актосъставителят и свидетелите по акта се установява, че нито един от
тримата свидетели не е видял именно жалбоподателят да управлява
процесното МПС на посочената дата и час. В тази насока са свидетелските
показания на актосъставителят Р. Б., от които се установява, че не е очевидец
на нарушението и че акта е бил съставен във връзка с констатираното при
извършени проверки по получен сигнал от кмета на с. Б. - Р. Ч., за това, че на
9
центъра в с. Б., общ. Доспат, неизвестно МПС с водач не използва по
предназначение път отворен за обществено ползване, а именно е извършвал
маневра (дрифт), като създава опасност за себе си и околните. В сведението от
25.06.2025г., приложено по образуваната преписка на Й. Д., същия е записал:
„На 08.06.2025 г. около 04:00 ч. си пътувах за гр. Пловдив, на центъра до
постройката на Калин Сариев беше спрял лек автомобил марка „Мерцедес“ с
регистрационен номер ****, от който излизаше дим покрай гумите и
забелязах, че задна лява гума беше спаднала. Наоколо миришеше на изгоряла
гума и имаше дим. Покрай автомобила имаше лице, което го припознах като
И. К.. Направих му устна забележка да се прибира в вкъщи“.
Актосъставителят - свидетеля Б. установил извършителя на нарушението от
снетите сведения от лицето Й. Д., който като свидетел в съдебното
производство заявява: „В колата нямаше никой, беше празна… И. е бил мой
ученик и мисля, че го припознах него и им казах, че „ако сте правили нещо
прибирайте се бързо вкъщи, да не се саморазправяме“. Бяха двама души,
единия ми заприлича на него, но не съм сигурен, от 15 години не съм в Б. и не
съм го виждал скоро… Номера на колата ми беше продиктуван. Не съм 100 %
сигурен дали е бил И. К. за това съм писал, че съм го припознал… Няма как да
знам това лице в зала дали е И. или И.. Забравил съм името му, но явно е
идентично името му… За имената двоумях се между И. и МИ. и М. ми каза,
че е И.. Като ученик съм се обръщал към него с И.“. Съдът намира, че в
случая не е установен по несъмнен и категоричен начин релевантният за спора
факт, а именно, че е налице управление на автомобила именно от страна на
жалбоподателят К. на посочените в акта и НП дата и час, и съответно
извършване от негова страна на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. По
делото не са събрани нито гласни, нито писмени доказателства, от които да се
направи извод че нарушението е извършено на посочената дата и място от К..
В този смисъл са и приобщените материали по преписка № 252р-
9100/10.06.2025г. на РУ – Девин, ведно с диск с видеозапис. Ангажираните
гласни и писмени доказателства не сочат действие именно от страна на
жалбоподателя на посочените в акта и в НП дата и час, изразяващо се в това,
че „не използва пътя отворен за обществено ползване, в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, като водач извършва
резки рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, завърта в
10
кръг автомобила в една и съща посока и преднамерено го изважда извън
контрол“. В тази връзка, съдът споделя изцяло становището на процесуалният
представител на жалбоподателят, че в случая не се установи жалбоподателят
да е извършил нарушението за което са му наложени административни
наказания, поради което неправилно и незаконосъбразно му е вменено
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 175а, ал. 1, пред. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца.
Всичко гореизложеното обосновава извода, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и следва на
основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 от ЗАНН да се
отмени.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Жалбоподателя е представил договор за правна помощ, но не е поискал
присъждане на разноски, за това не следва да се присъждат. В производството
са направени разноски в размер на 23.09 евро /двадесет и три евро и 09
евроцента/ или 45.17 лева /четиридесет и пет лева и 17 ст./ - за явяване на
свидетел, който следва да се осъди ОД на МВР - Смолян, към чиято структура
се числи наказващият орган, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с
чл. 143 и чл. 144 АПК да заплати в полза на държавата по сметка на ДвРС.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0252-
000466/19.08.2025 г., издадено от Р. Т. Х.- Началник група в РУ - Девин към
ОД на МВР - Смолян, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, с коeто на И. В. К., с ЕГН **********, с
адрес с. Б., ул. М. р. № * за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание
11
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пред. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - СМОЛЯН ДА ЗАПЛАТИ сумата от 23.09
евро /двадесет и три евро и 09 евроцента/ или 45.17 лева /четиридесет и пет
лева и 17 ст./ – разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС – Девин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12