№ 30614
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110118152 по описа за 2025 година
СРС, като съобрази, че от гр.д.№ 37674/2023г. е постъпило, изискано по настоящото
дело, заверен препис от решение и определение, намира, че производството следва да се
възобнови и при изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили
доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 18152/2025г.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
І.Обстоятелства, от които страните извличат правата си:
Ищцата Л. Р. Г. твърди, че има вземане по отношение на ответното дружество,
придобито от нея с договор за прехвърляне на вземане, сключен на 12.3.2024г., с който
договор от „КСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, кв. „Борово“, ул. „Невестина
скала“ №1А, й е прехвърлено вземането против ответника за сумата 22000лева –
обезщетение за ползване по смисъла на чл.137, ал.2 ЗЕ на топлосъоръжение на адрес
„присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция“ за
присъединяване на обект жилищна сграда УПИ -734,753, кв.34, м. Лагера, Красно село, с
административен адрес в гр.София,бул.“Цар Борис 111“ № 116 , собственост на посоченото
дружество – прехвърлител , за периода 26.10.2020г. – 26.06.2023г. Твърди се в исковата
молба, че за прехвърлянето на вземането ответникът бил уведомен чрез ЧСИ по ИЗ №
25/2024г. с молба от 8.11.2024г., като с молбата, освен уведомлението за цесията, ищецът
сочи, че е направил и изявление за прихващане на част от дължимите му се суми, с всички
дължими суми по ИД. Ответното дружество, в отговор на изявлението, чрез ЧСИ му е
изпратило отговор на 2.1.2025г, с който не признава, че ищцата има вземане, с което да се
извърши прихващане на дължими суми по ИД. Поради изложеното, предявява се
установителен иск, за установяване, че ищцата има вземане от 22000лева, обезщетение за
ползване по смисъла на чл.137, ал.2 ЗЕ на топлосъоръжение на адрес „присъединителен
топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция“ за присъединяване на обект
жилищна сграда УПИ -734,753, кв.34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в
гр.София,бул.“Цар Борис 111“ № 116 , собственост на посоченото дружество – прехвърлител
, за периода 26.10.2020г. – 26.06.2023г., като се твърди, че вземането й е прехвърлено от
собственика на съоръжението, който е бил и възложител и изпълнител на съоръженията за
присъдиняване, изградени с цел да се захрани жилищната сграда с ТЕ и БГВ. Сочи се, че
1
съоръженията включват присъединен топлопровод, сължина по трасе, абонатна станция,
изграждането на съоръжението и извършено по предписание на ответника изцяло от
прехвърлителя, със средства на същия, за нуждите от топлоснабдяване на сградата. Твърди
се, че проектът е съгласуван с ответника, което е присъединило съоръженията към външни
топлофикационни мрежи. Владението на съоръжението се твърди да е предадено на
ответника, той е открил абонатни номера на етажните собственици и се твърди, че ответното
дружество се облагодетелства от цената на доставяната ТЕ, считано от въвеждането в
експлоатация на 14.4.2011г, когато и съоръжението е предадено на ответника. Твърди се, че
въпреки точното изпълнение на предписанията на ответника, изпълнението на
съоръжението, ответното дружество не е изкупило същото, като го ползва без прекъсване от
сочената дата за целите на търговската си дейност. Счита се, че съгласно разпоредбата на
чл.137,ал.2 ЗЕ, в редакцията от ДВ бр. 74/2006г., ответното дружество дължи цена за
ползването на съоръжението за присъединяване, собствено на прехвърлителя. Сочи се, че
неколкократно ответникът е отклонявал поканите и не е изкупил съоръжението, нито е
заплатил цена за ползването му. Счита се, че цената за ползване следва да се определи по
методиката на КЕВР съгласно чл.36,3 ЗЕ, приета с протокол 24/4.2.2008г., като се твърди, че
ищцата е получила от прехвърлителя вземане в размер 22000лева. С уточнителна молба, по
указанията на съда, ищцата е уточнила, че интересът от установяване на вземането
произтича от разпоредбата на чл.103 ЗЗД, защото ответното дружество оспорва наличието
на вземането на ищцата. Твърди се, че ищцата е направила изявление за прихващане на
дължимите от нея към ответника суми с вземането, предмет на делото, същото изявление е
породило правно действие, поради което и се сочи, че ищцата няма интерес от осъдителен
иск за вземането, а само да поиска съдът да установи, че вземането й е валидно и с него
може да се прихване вземането на ответника към ищцата. В същата молба се прави
изявление, в случай, че съдът прецени, че установителен иск е недопустим, то да осъди
ответника да му заплати същата сума. С нова уточнителна молба, по указания на съда,
ищцата сочи, че е направила изявлението за прихващане с молба от 8.11.2024г., която е
депозирана по ИД № 25/2024г, като от ищцата се търсят по това дело суми по ИЛ, издаден
по ч.гр.д.№ 74465/2019 на 82- ри състав, като с молбата ищцата сочи, че е встъпила в дълг и
по отношение Г. Р. Г.ев, като вземането по ИЛ за всеки от тях възлиза на 2030,26 лева – ТЕ за
период 1.7.2016г.- 30.4.2019г, 2,36 лева главница за дялово разпределение и 1222,56 лева
лихва – общо сумата от 4311,56 лева вземане на ответника по настоящото дело, по соченото
ИД. Ищцата Л. Г. сочи, че по данни на ответника, последният има вземане към ищцата и
наследодателката й, в чиито дълг се сочи, че е встъпила, по негов ID 194142, установено с
влязла в сила заповед по гр.д.№ 20408/2024г на СРС, 73- ти състав, в размер 10582,06 лева,
и по негов ID 138896, установено с влязла в сила заповед по дело № 60883/2018г. на 126- ти
състав от 2300 лева.
Във връзка с указанията на съда и при сочените уточнения, ищцата прави искане
съдът да установи наличието на вземане на ищцата, да извърши съдебно прихващане на
вземанията на ищцата с вземанията на ответника и да приеме за установено, че вземанията
на ответника са недължими, като погасени чрез прихващане с вземане в размер 22000 лева.
Направено е изявление, че след прихващането, ищцата ще продължи да има вземане от
4836,38 лева.
Препис от исковата и уточнителните молби и доказателствата е изпратен на
ответника , който в срока за отговор е упражнил правото си да подаде отговор, в който сочи,
че: искът е недопустим, защото искът не се основава на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене пред съответната инстанция – ищцата не доказва твърдението си, че е
направила извънпроцесуално изявление за прихващане, соченото от ищцата уведомление
съдържа искане за прекратяване на ИД, а прихващането има обратно действие, затова счита,
че същото не е новонастъпил факт. Оспорва се допустимостта на иска и по вземане,
установено в заповедно производство, и излага довод, че относно вземането по дело №
20248440402898, образувано по ИЛ по дело № 20408/2024г. на СРС, 73- ти състав, сочи, че
длъжник е друго лице, не ищцата. По същество, се оспорва ликвидността и изискуемостта
на вземането, като е посочено, че е налице висящо дело № 37674/2023г., по иск на
2
прехвърлителя против ответника за същото вземане / довод, който съдът уважи и спря
производството по делото, но видно от представените доказателства, с определение на СГС,
влязло в сила, постановеното съдебно решение е било обезсилено, поради оттегляне на иска.
Твърди се, че е направен опит да се направи прихващане със същото вземане, което не
било потвърдено със съдебно решение, за същия период, от Е.Р. по гр.д.№ 9687/2024г. на
СГС, както и че ответникът е получил уведомление и договор за цесия. По отношение на
твърдението за встъпване в дълг, се оспорва твърдението, че ищцата е встъпила в дълга по
ИД 20248440402898, като този довод се използва в подкрепа на становището за
недопустимост на иска. По отношение на встъпването в дълг по дело № 20248560400336, се
сочи, че същото не е доказано, няма данни за ИД, а ответникът не е уведомен и не са
представени доказателства за прихващане.
ІІ.Правна квалификация на предявения иск.
Предвид уточнителните молби, съдът приема, че е сезиран с ОУИ с правно основание
чл.439 ГПК, при твърдения на ищцата, че не дължи на ответното дружество общата сума:
17163,62 лева/ 22000-4836,38 лева/, поради погасяване на задължения към ответника, които
се събират чрез принудително изпълнение, при твърдения за погасяването на същите, чрез
упражнено извънсъдебно възражение за прихващане. Вземанията по ИД, по твърдения на
ищцата, са :
По ИД 20248440400025/2024г по описа на ЧСИ С.Я.- ИД е образувано по ИЛ,
издаден на 30.11.2023г. по гр.д.№ 74465/2019 от СРС, 82- ри състав, въз основа влязло в сила
решение по дело № 50065/2020г. като ИЛ е издаден за вземания на Топлофикация София
ЕАД против Л. Г., В.Й. и Г. Г. за по : 2030,26 лева ТЕ, законна лихва, 2,96 лева главница за
дялово разпределение, 122,56 лева мораторна лихва.
На СРС е служебно известно, че по гр.д.№ 20408/2024г. на СРС, 73- ти състав, съдът е
издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против Г. Р. Г.ЕВ в полза
на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД за: следните суми: 8276,82 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода май 2021 г. - април 2023 г., ведно
със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, 1126,58 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 22.03.2024 г., 44,17 лева - възнаграждение за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, 8,99 лева -
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.03.2024 г., както и обезщетение за
направените по делото разноски: 189,13 лв. - за държавна такса и 50,00 лв. - за юрк.
възнаграждение.
СРС установи по справка от система АСУД, че със съдебно решение по гр.д.№
60883/2018г. СРС е осъдил С.С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата
2104,51 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2014
г. - април 2016 г. в имот с аб. № 146193 и сумата 7,50 лева, представляваща ½ от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2015 г. –
април 2016 г., заедно със законната лихва от 14.9.2018 г. до погасяване на задълженията и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 474,49 лева – разноски по делото.
В електронната папка на делото липсват данни за издаден ИЛ.
III.Обстоятелства, които не подлежат на доказване:
Страните нямат спор по предмета на ИД 20248440400025/2024г по описа на ЧСИ
С.Я.: че ИД е образувано по ИЛ, издаден на 30.11.2023г. по гр.д.№ 74465/2019 от СРС, 82- ри
състав, въз основа влязло в сила решение по дело № 50065/2020г. като ИЛ е издаден за
вземания на Топлофикация София ЕАД против Л. Г., В.Й. и Г. Г. за по : 2030,26 лева ТЕ,
законна лихва, 2,96 лева главница за дялово разпределение, 122,56 лева мораторна лихва.
СРС намира, че страните не формират спор, че ответното дружество е получило по
соченото ИД изявление № 97614/8.11.2024г. на ищцата Л. Г., че прави възражение за
прихващане.
3
СРС намира, че страните не формират спор по вземането, предмет на цесията –
основание, размер, а, с оглед изложеното от ответника в отговора, по титуляра / кое лице
притежава вземането/.
IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно
твърденията си, че : е встъпила в дълг на Г. Р. Г.ЕВ по ИД 25/2024г.; че е наследник по закон
на С. Г., че с договор за цесия, титулярът на вземане от 22000лева против ответника й е
прехвърлил вземането; че е отправила до ответното дружество изявление, достигнало до
него, че прави прихващане въз основа на договора за цесия, на свое вземане в размер
22000лева, с негово вземане на обща стойност 17163,62 лева/ 22000 лева-4836,38 лева/, до
размера на по – малкото вземане, както и доводите, от които извлича интереса си от
установителен иск за вземанията по дело № 20248440402898, образувано по ИЛ по дело №
20408/2024г. на СРС, 73- ти състав и гр.д.№ 60883/2018г. – че вземанията се изпълняват
принудително, и че тя е длъжник по ИД, като УКАЗВА на ищцата, че при недоказване на
интереса й, производството ще се прекрати като недопустимо със съдебното решение.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за: твърдението си, че е наследник по
закон на длъжник по ИЛ, че е направила изявление, че встъпва в задължението на Г. Г.ев;
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже твърдението
си, че друго лице, не ищцата, е длъжник по сочените ИД, твърдението,че му е
противопоставено искане от трето на делото лице, за извършване на прихващане със същото
вземане, за същия период.
ПРИЕМА представените до момента документи като писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за назначаване на СТЕ, предвид
отделеното за безспорно.
Във връзка с искането по чл.51 ЗН, УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да посочи дали е наследник по закон
на С. Г. и да представи доказателства затова, както и да вземе становище по искането
на ответното дружество.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, ЧСИ С.Я., рег- № 844 КЧСИ да
представи по делото заверен препис от ИД 20248440402898, като УКАЗВА на ответното
дружество в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да
представи по настоящото дело и по соченото ИД доказателства, че е платил по банков
път сумата 24 лева такса за изготвяне на преписа в полза на ЧСИ.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, ЧСИ Б.Б., рег- № 856 КЧСИ да
представи по делото заверен препис от ИД 20248560400336, като УКАЗВА на ответното
дружество в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да
представи по настоящото дело и по соченото ИД доказателства, че е платил по банков
път сумата 24 лева такса за изготвяне на преписа в полза на ЧСИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
4
ПРЕПИС от отговор № 204557/11.6.2025г. да се връчи на ищцата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.9.2025г. г., от
10,20 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5