Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     гр. Сливница, 18. 05. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 621 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.341 ГПК.

Предявен е иск за делба от В.К.И. срещу Е.К.М., Р.К.А., А.М.А., Ц.М.М., Б.Л.С. и П.М.П. на следните недвижими имоти, намиращи се в гр. Б.С.област: УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412; втория етаж от жилищната сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, кв. 51, цялата с площ от 82 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, баня, антре и таванско помещение и УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.с площ от 571 кв.м., при съседи: улица, УПИ І-416 и УПИ IV – 413 и УПИ I – 172.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и първия ответник са наследници на родителите си К. Н.М., починал през 1972 г. и Ц. М., починала през 2009 г., а останалите ответници са наследници на М. А. А. и М.  П. С. . По силата на договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 19/03.04.1963 г. том ІІІ, дело № 1263/1963 г. на СРС, К. Н.М. и М.  П. С. са закупили от ТКЗС „Септемврийска победа“ – с. Б. по ½ идеална част от празно дворно място представляващо парцел № ІІ-169, кв. 35 по плана на с. Б.цялото с площ от 900 кв. метра. С договор за покупко – продажба, материализиран в н.а. № 52/24.03.1967г., том VІІ, дело № 1152/1967 г. К. М. е продал на М. А. А. ¼ идеална част от описаното дворно място, заедно с ½ ид.ч. от застроената в северната част на парцела двуетажна къща.

Съгласно актуалния план на гр. Б.одобрен със Заповед № АБ-22/26.01.1984 г. притежаваните общо от К. М. и М. А. ½ идеални части от парцел № ІІ-169 в кв. 35, са обособени в самостоятелен УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412. Останалата ½ идеална част от стария парцел № ІІ-169, притежавана от наследниците на М.  П. С. , е обособена в самостоятелен УПИ ХIII-412, като сметките по регулация между съсобствениците били уредени.

Ищцата оспорва правото на собственост на Б.С. и П.П. върху  ½ ид.ч. от УПИ І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. м. при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412. Твърди, че тази част от имота е придобита по давност от наследниците на К. Н.М. и М. А. А., чрез упражнявано непрекъснато владение от 1984 г. до настоящия момент.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът Е.К.М. е представил писмен отговор, с който не оспорва исковата претенция за делба. Твърди, че между него и ищцата е налице съсобственост върху втория етаж от жилищната сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.цялата с площ от 82 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, баня, антре и таванско помещение. Този ответник твърди, че заедно със семейството си обитава този етаж от къщата повече от тридесет години, като през този период единствено той се е грижил за жилищния имот и е направил много подобрения в него. Тъй като този имот реално е неподеляем, прави искане същия да му бъде поставен в дял и да уравни в пари дела на ищцата, но след приспадане на сторените от него разходи за поддръжка. Не е посочена конкретна стойност и вид на твърдяните разходи.

Ответниците Б.Л.С. и П.М.П. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който претендират, освен описания в ИМ УПИ І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв.м., да бъде допуснат до делба и УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.с площ от 571 кв.м., при съседи: улица, УПИ І-416 и УПИ IV – 413 и УПИ I – 172. Признават иска по отношение на правото на собственост на В.К.И., Е.К.М., Р.К.А., А.М.А. и Ц.М.М. върху УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412 и на построените в него сгради и подобрения. Оспорват правото на собственост на първоначалните ищца и ответници върху 225 / 571 ид.ч. от и УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.целият с площ от 571 кв.м., при съседи: улица, УПИ І-416 и УПИ IV – 413 и УПИ I – 172. В тази връзка са предявили насрещен иск да бъдат признати за собственици на 450 / 571 ид.ч. от УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.на основание покупко – продажба от ТКЗС, делба и упражнявано давностно владение в периода след 1963 г. (от момента на сключването на договора за делба от 17.04.1963 г. между К. М. и М.  С. ). Посочват, че полученият в наследство от М.  С. имот представлява половината от бившия парцел II-169, кв. 35 по плана на с. Б.идентична с УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б. от 1984 г. с площ от 571 кв.м. Освен това твърдят, че са собственици на основание упражнявано от 2000 г. давностно владение върху реално придаваема към УПИ ХIII-412 част с площ от 121 кв.м. от УПИ IV – 413 въз основа на влезлия в сила регулационен план, одобрен със заповед № 22 / 26.01.1984 г. Посочват, че правото на собственост върху тази част са придобили на основание разпоредбите на ЗУТ, съгласно които след като за придаваемата част не е бил сключен окончателен договор в нотариална форма, но тя е била завладяна  и владението върху нея е продължило повече от 10 години. Също така заявяват, че по силата на наследствено правоприемство са собственици на построената в УПИ ХIII-412 жилищна сграда, считано от построяването й през 1963 г. и на всички подобрения по силата на приращението.

Ответниците Р.К.А., А.М.А. и Ц.М.М. не са депозирали писмен отговор.

В съдебно заседание страните изразяват становище да бъде допусната делба на процесните имоти при квоти по закон.

Съдът  като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверениe за наследници № 411 от 25.11.2015 г., издадено от община Б.се установява, че В.К. М. и Е.К.М. са законни наследници на К. Н.М., починал на 23.08.1972 г. и Ц. К. М., починала на 20.01.2009 г.

От удостоверениe за наследници № 204 от 22.06.2018 г., издадено от община Б.се установява, че Б.Л.С. и П.М.П. са законни наследници на М.  П. С. , починал на 29.07.1976 г.

Съгласно удостоверение за наследници № 54/28.02.2019 г., издадено от община Б.Р.К.А., Ц.М.М. и А.М. Алексов са законни наследници на М. А. А., починал на 07.12.1976 г.

По силата на договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 19/03.04.1963 г. том ІІІ, дело № 1263/1963 г. на СРС, К. Н.М. и М.  П. С. (по време на брака му с Б.Л.С.) са закупили от ТКЗС „Септемврийска победа“ – с. Божурище по ½ идеална част от празно дворно място представляващо парцел № ІІ-169, кв. 35 по плана на с. Б.цялото с площ от 900 кв. метра.

С договор от 17.04.1963 г.с нотариална заверка на подписите К. Н.М. и М.  П. С. са разделили доброволно общият им парцел № ІІ-169, кв. 35 по плана на с. Б.като в дял на  К. Н.М. е възложена ½ ид.ч. при граници: улица от две страни, М.Д. и М. П., и частта на М.  П. С. . В дял на М.  П. С. е възложена ½ ид.ч. при граници: улица, К. Н.М. и парцели IV-172 и I-172.

С договор за покупко – продажба, материализиран в н.а. № 52/24.03.1967 г., том VІІ, дело № 1152/1967 г. К. М. е продал на М. А. А. ¼ идеална част от описаното дворно място, заедно с ½ ид.ч. от застроената в северната част на парцела двуетажна къща, като на купувача е даден в реално ползване и владение приземния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня и баня и антре.

Със заповед № АБ-22/26.01.1984 г. е одобрен актуалния план на гр. Б.съгласно който притежаваните общо от К. М. и М. А. ½ идеални части от парцел № ІІ-169 в кв. 35, са обособени в самостоятелен УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412. Останалата ½ идеална част от стария парцел № ІІ-169, притежавана от наследниците на М.  С. , е била обособена в самостоятелен УПИ ХIII-412, като сметките по регулация между съсобствениците са били уредени.

В представената скица № 332/01.04.2016 г. на УПИ I – 416 от кв.51 по плана на гр. Божурище е отразено, че този УПИ е идентичен с част от описания в нотариалните актове парцел II-169 в кв.35 по плана на гр. Божурище.

В представеното по делото удостоверение за търпимост № ТС – 443(1) / 16.04.2018 г. е отразено, че за двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в северната част на УПИ II-169 в кв.35 по плана на гр. Божурище от 1951 г. (идентичен с част от УПИ I – 416 от кв.51 ) е издадено разрешение за строеж № 56 от 15.09.1963 г. за жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м. От построената в УПИ I – 416 от кв.51 двуетажна жилищна сграда всеки от етажите е самостоятелен, като достъпът на първия етаж е от вход на югоизточната фасада, а на втория етаж от северозападната фасада. Налице са условията на приложимост на § 16, ал.1 ЗУТ. Строежът е допустим по действащия план на застрояване на гр. Б.одобрен със заповед № АБ-22/26.01.1984 г. Строежът е изграден в сегашния му вид преди 1987 г.

По делото е разпитан свидетеля И.П.И., който посочва, че парцелът е бил общ, който впоследствие е бил разделен  когато са строени сградите в него, първоначално между тъста му К. Н.М. и М.  П. С. , а впоследствие парцелът на К. М. е бил разделен на още два и единият се ползва от ответниците Р.А., А.А. и Ц.М.М.. Св. И. посочва, че страните не са имали спорове във връзка с ползването на имотите и всеки владее своя имот в границите на поставените огради, които не са местени, откакто свидетеля знае имотите. Св. И. посочва, че в имота има две къщи, като всяка страна ползва отделен етаж.

От заключението на съдебно - техническата експертиза на вещото лице Ч.Я. се установява, че съществува частична идентичност между бившия парцел II-169 от кв.35 по отменения регулационен план от 1951 г. на гр. Б. с площ от 900 кв.м. с двата процесни имота: УПИ I – 416 от кв.51 с площ от 571 кв.м. и УПИ ХIII-412 от кв.51 с площ от 571 кв.м. по действащия регулационен план на гр. Б.одобрен със заповед № АБ-22/26.01.1984 г. Налично е разминаване на парцелните граници на общия бивш парцел II-169 в кв.35 с външните граници на УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51, както следва: от североизток, югоизток и югозапад границите на бивш парцел II-169 от кв.35 попадат по-навътре от границите на УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51, от където е и разликата в площите 900 кв.м. по нотариален акт и план от 1951 г. за парцел II-169 в кв.35 и 1142 кв.м. общо за УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51 по действащия план. Според вещото лице няма данни по делото, както и от огледа на място, обезсиления план от 1951 г. да е приложен, т.е. да са оградени с огради описаните 900 кв.м. При справка в портала КАИС е установено, че е наличен и друг обезсилен план за територията на процесните имоти от 1971 г., който не е представен по делото. От направената справка по плана от 1971 г. е налична пълна идентичност между процесните за УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51 по действащия план от 1984 г. и парцелите по плана от 1971 г. В същия план от 1971 г. сградите от основното застрояване в двата парцела са показани с условен знак – пунктир, което означава, че са в процес на строителство и на са завършени. Може да се направи предположение, че имотът за който е отреден първоначалният бивш парцел II-169 в кв.35 по плана от 1951 г. или имот планоснимачен № 169 има форма в посока изток запад и попада с малка площ в парцел II-169 (в северната му част). Останалата част (южната) на парцел II-169 от кв.35 попада върху част от имот пл. № 170. Може да се предположи, че всички имоти в този район (вкл.169 и 170) са кооперирани, респ. одържавени и придаваемите и отчуждаеми места за парцелите са неприложими за конкретните парцели, т.е. земята е изцяло държавна. Няма данни по делото  обезсиленият план от 1951 г. да е приложен, т.е. имотите да са оградени по границите, респ. по парцелните граници на парцел II-169 от кв.35 по плана от 1951 г. или да са поставени огради, ограждащи описаните в н.а. и по плана 900 кв.м. В плана от 1971 г., който съвпада с действащия план, са нанесени имотни граници (огради) на имотите, от които са образувани парцели I-196 и XIV-196 в кв.11, както и сгради на основното застрояване (и в двата парцела) в строеж, от което може да се направи извода, че собствениците (към този момент – 1971 г.) са владели дворните си места и са материализирали оградите им на място по границите на парцелите, показани в плана от 1971 г., респ. действащия от 1984 г. Така може да се направи извод, че оградите, материализирани на самото място към момента на огледа на процесните имоти отговарят на предвижданията на плановете от 9171 г. до 1984 г. (действащ). Така че имотите са се владели в тези граници от 1971 г. до настоящия момент. Няма неуредени сметки по регулация на двата процесни имота УПИ I – 416 от кв.51 с площ от 571 кв.м. и УПИ ХIII-412 от кв. 51 с площ от 571 кв.м. съгласно предвижданията на действащия план, одобрен със заповед № АБ-22/26.01.1984 г. или навсякъде  по външните граници на УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51 имотните граници съвпадат уличната и  дворищната регулация. Регулационните линии на УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51 съвпадат напълно и се владеят по имотните граници на материализираните на място огради на двата имота. Материализираните огради на място не е променяно повече от 50 години, което отговаря на данните за материализираните огради по обезсиления план от 1971 г.

При горните факти съдът намира от правна страна следото:

Съгласно чл. 34 от ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствения имот. Установено е в казуса, че искът е предявен от лице, което се легитимира като съсобственик на процесните имоти и срещу лица, които също са съсобственици.

Иска се да бъде прекратена съсобствеността между В.К.И., Е.К.М., Р.К.А., А.М.А., Ц.М.М. върху следните недвижими имоти: УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412, при квоти: по 3/12 ид.ч. за В.И. и Е.М. и по 2/12 ид.ч. за Р.К.А., А.М.А., Ц.М.М.,  както и да бъде прекратена съсобствеността между В.К.И. и Е.К.М. върху втория етаж от жилищната сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, цялата с площ от 82 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, баня, антре и таванско помещение при квоти по ½ ид.ч. за всеки. Доколкото в исковата молба са въведени твърдения за съсобственост на УПИ II-169 в кв.35 по плана от 1951 г., от който са обособени   УПИ № І-416 и УПИ ХIII-412 в кв. 51 по действащия план, и към момента на предявяване на иска не са били ангажирани доказателства дали са уредени сметките по регулация между съсобствениците на новообразуваните парцели, каквито указания са дадени с определение от 18.01.2018 г., като страна по делото са конституирани отв. Р.А., А.А. и Ц.М. и в делбата е включен и УПИ ХIII-412. От доказателствата по делото обаче, в частност от представената заповед № АБ-22/26.01.1984 г. и заключението на СТЕ, се установява, че сметките по регулация на двата процесни имота са уредени, поради което по отношение на УПИ ХIII-412 в кв. 51 между страните по делото не е налице съсобственост. Този имот е съсобствен единствено между ответниците Б.Л.С. и П.М.П. и по отношение на него следва да бъде извършена делба в отделно производство.

При тези съображения следва да бъде отхвърлен искът за делба на УПИ ХIII-412 в кв. 51 по плана на гр. Б..

Безспорно е налице съсобственост върху УПИ № І-416, кв. 51 между В.К.И., Е.К.М., Р.К.А., А.М.А., Ц.М.М., както и съсобственост върху втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 82 кв.м. между В.К.И. и Е.К.М.. Безспорно установено е и юридическото основание за възникване на съсобствеността – наследствено правоприемство и покупко – продажба. По отношение на този имот обаче е налице неделимост, доколкото същият представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. При наличие на отделни самостоятелни обекти – етажи от жилищна сграда, принадлежащи на отделни собственици, дворното място, в което тази сграда е построена, има обслужващо я предназначение и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Отделната собственост върху самостоятелните обекти обуславя статута на дворното място като обща част към тях, тъй като има предназначение да обслужва същите с оглед използването им. В случая парцелът следва съдбата на сградата, съответно на отделните части от тази собственост на различните собственици, поради което и е недопустим иск за делба, съгласно разясненията в т. 1, б. „е“ ППВС № 2/82 г. ). Това е така, освен ако не може да се раздели самият двор на по-малки, допустими от закона части. Няма данни това да е възможно, а и не се твърди. По тази причина следва да се приеме, че е допустима делбата само на втория етаж от масивната жилищна сграда, построена в УПИ № І-416, кв. 51 по плана на гр. Б.видно със съответния процент общи части поради което следва да се конкретизира в проценти и припадащите се части от него към всеки дял. Тоест, дори такова дворно място да е допуснато до делба в нарушение на посочения принцип, то и във фазата по извършване на делбата при избиране на способа за прекратяване на съсобствеността следва да се съблюдава този принцип като дворното място следва безусловно да остане обща част като принадлежност на всеки един от самостоятелните обекти, тоест дворното място да бъде изключено от делбата, приемайки, че то е обща част и съответно прилежаща площ към всяка една от сградите в него. В тази връзка са ППВС № 4 от 30.10.1964 г. ; ППВС № 2 от 04.05.1982 г. ; решение № 229 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2015 г., І г.о.; решение № 22 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. 145/2011 г., І г.о.; решение № 97 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3845/2017 г., І г.о.; решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г. -І-г.о.; решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., І т.о; определение № 375 от 09.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2016, І г.о.; решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. -І г.о.; решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., ІІ г.о.; решение № 74 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2017 г., ІІ г.о. и други.

По отношение на жилищната сграда е налице вертикална етажна собственост – В.К.И. и Е.К.М. от една страна и Р.К.А., А.М.А. и Ц.М.М., от друга, притежават самостоятелни етажи от същата, а УПИ № І-416, кв. 51, в който сградата е построена, е неделима обща част по смисъла на чл. 38, ал. 3 ЗС.

При тези съображения следва да бъде отхвърлен и искът за делба на УПИ ХIII-412 в кв. 51 по плана на гр. Б..

С оглед на горното следва да бъде допусната делбата само на втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 82 кв.м. между съделителите В.К.И. и Е.К.М. при равни квоти от по ½ ид.ч.

След влизане в сила на решението за допускане на делбата ще следва да бъде изслушана техническа експертиза, която да даде заключение за оценката съобразно средната пазарна цена, поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот.

По искането за присъждане на разноски съдът ще се произнесе във втората фаза на производството.   

В тази връзка и с оглед въведените твърдения за фактическото ползване на отделните обекти в жилищната сграда, във втората фаза ще се обсъждат и събраните гласни доказателства.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В.К.И., с ЕГН ********** с адрес *** и Е.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***, на следния недвижим имот, намиращ се в гр. Б.С.област:

Втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 82 кв.м., състоящ се от две стаи кухня баня, антре и таванско помещение при следните ПРАВА: 1/2 ид. ч. за В.К.И. ведно с припадащите се 3/12 ид. ч. от УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412 и  1/2 ид. ч. за Е.К.М., ведно с припадащите се 3/12 ид. ч. от УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска да делба на УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412 между В.К.И. срещу Е.К.М., Р.К.А., А.М.А. и Ц.М.М., и на УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.с площ от 571 кв.м., при съседи: улица, УПИ І-416 и УПИ IV – 413 и УПИ I – 172 между Б.Л.С. и П.М.П..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: