Решение по адм. дело №1211/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Р. Б. Ч., чрез адв. В. Ч., против Решение № 1012-26-196-6/15.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/№ 1/прот. № Р01045/17.03.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон. Сочи се, че в Експертното решение (ЕР) от 06.02.2025 г. на ТЕЛК - Пазарджик нямало отбелязване, че по-късното му постановяване било по вина на жалбоподателя, като с него не била променена датата на инвалидизиране. Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 oт Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пък била приложима при положение, че поради закъснение на освидетелстваното лице била посочена нова дата на инвалидизиране. Подържа се още, че влязлото в сила ЕР на ТЕЛК било задължително за административния орган относно дата на инвалидизиране и се прилагали разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като се върне административната преписка за ново произнасяне с указания за тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. З. в писмено становище, я оспорва като неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадено от Р. Б. Ч. З. вх. № 2112-26-460/31.05.2019 г. и приложено към него ЕР № 1153 от 077/14.05.2019 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ - Хасково, с разпореждане [номер]/№ 17/прот. № 01223/12.06.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) по чл. 74, ал. 1 КСО за 80 % трайно намалена работоспособност, считано от 14.05.2019 г. до 01.05.2020 г.

С последващи разпореждания на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково ЛПИОЗ на жалбоподателя е била изменяна, осъвременявана и преизчислявана.

С ЕР № 1231 от 089/16.06.2020 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ - Хасково, на жалбоподателя е определена 80 % трайно намалена работоспособност, със срок до 01.06.2022 г., с оглед на което с разпореждане на пенсионния орган е определен срок на изплащане на ЛПИОЗ до 01.06.2022 г.

С ЕР № 1466 от 117/02.08.2022 г. на ТЕЛК първи състав към МБАЛ - Хасково, на жалбоподателя е определена 50% трайно намалена работоспособност, със срок до 01.08.2023 г., с оглед на което с разпореждане на пенсионния орган е определен срок на изплащане на ЛПИОЗ до 01.08.2023 г.

С ЕР № 92593 от 138/20.07.2023 г. на ТЕЛК първи състав към МБАЛ - Хасково, на жалбоподателя е определена 80% трайно намалена работоспособност, със срок до 01.07.2024 г., с оглед на което с разпореждане на пенсионния орган от 01.08.2023 г. е определен срок на изплащане на ЛПИОЗ до 01.07.2024 г.

С ЕР № 90630 от 26/06.02.2025 г. на ТЕЛК Пазарджик - I състав, на жалбоподателя е определена 54 % трайно намалена работоспособност, със срок до 01.02.2027 г., с оглед на което с процесното разпореждане [номер]/№ 1/прот. № Р01045/17.03.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 75 КСО и чл. 30, ал. 4 НПОС е възобновена и намалена ЛПИОЗ, считано от 06.02.2025 г. до 01.02.2027 г.

Видно от представеното известие за доставяне, това разпореждането е получено от Р. Б. Ч. на 15.04.2025 г., а с жалба вх. № 1012-26-196/24.04.2025 г. той го е оспорил по административен ред с искане за неговата отмяна.

С писмо вх. № 1012-26-196-1/30.04.2025 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е поискал от Директора на РЗИ - Хасково да му изпрати заверено копие от доказателства, от които да е видно на коя дата лицето е редовно уведомено, съобразно чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), че подлежи на редовно преосвидетелстване и следва да предприеме необходимите действия за преосвидетелстване.

С писмо вх. № 1012-26-196-2/05.05.2025 г. са представени заверени копия от уведомление с изх. № 109/12.02.2024 г. по чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ до Р. Б. Ч. и опис на предадените кореспондентски пратки от РЗИ - РКМЕ [населено място] на Български пощи офис Хасково.

С писмо изх. № 1012-26-196-3/05.05.2025 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е поискал от Български пощи - офис Хасково да бъде извършена справка относно получаването на посочената по - горе пратка.

От писмо вх. № 1012-26-196-4/13.05.2025 г. от О. М. ПС Хасково Ц и писмо вх. № 1012-26-196-5/14.05.2025 г. от И.д. Ръководител ОПС Хасково се установява, че пратката е била получена лично от Р. Б. Ч. на 15.02.2024 г.

С Решение № 1012-26-196-6/15.05.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на Р. Б. Ч.. След като е цитирал разпоредбите на чл. 69, ал. 1 - 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, чл. 30, ал. 3 и ал. 4 НПОС и чл. 101б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), се е мотивирал, че от събраните в контролното административно производство доказателства се установило, че РЗИ - Хасково уведомило надлежно жалбоподателя, че подлежи на редовно преосвидетелстване и следва да предприеме необходимите действия, подробно описани в изпратеното писмо с № 109/12.02.2024 г. При това положение можело да се приеме, че вината за закъснялото преосвидетелстване била на жалбоподателя поради късното подаване на заявление - декларация от последния, чрез РЗИ до ТЕЛК. Посочено е, че той следвал да го стори в тримесечен срок преди изтичане на ЕР № 92593 от 138/20.07.2023 г., а именно до 01.04.2024 г., тъй като срокът на инвалидност в това ЕР бил до 01.07.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. От друга страна потвърденото с него разпореждане също изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО.

Същите са обективирани в законоустановената писмена форма и съдържат всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

На следващо място не се установява, при издаването им да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. В случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото решението е издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Това е така, защото от представената административна преписка е видно, че служебно е събрал доказателства относно наличието на надлежно уведомяване на Р. Б. Ч. от компетентните органи на медицинската експертиза за явяването му пред тях за редовно преосвидетелстване преди изтичане на срока, за който му е била отпусната ЛПИОЗ.

Според настоящия съдебен състав оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане, са в съответствие с материалния закон.

Приложимите в случая правни норми са правилно цитирани в решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, поради което не следва да се преповтарят.

Между страните няма спор по фактите, като противоположните им становища касаят всъщност само въпроса от коя дата следва да се възобнови ЛПИОЗ на жалбоподателя след преосвидетелстването, извършено с ЕР № 90630 от 26/06.02.2025 г. на ТЕЛК Пазарджик - I състав.

Безспорно установено е, че срокът на трайно намалена работоспособност на Р. Б. Ч. по ЕР № 92593 от 138/20.07.2023 г. на ТЕЛК първи състав към МБАЛ – Хасково, респ. срокът на отпуснатата му с разпореждане на пенсионния орган от 21.08.2023 г. ЛПИОЗ, е бил до 01.07.2024 г., като до тази дата той не е бил преосвидетелстван, каквото е изискването на чл. 30, ал. 3, изр. 1 НПОС в приложимата му редакция, а това е сторено едва на 06.02.2025 г.

Отговорът на спорния въпрос по делото изисква да бъде изследвано дали по-късното преосвидетелстване на жалбоподателя е по негова вина, т.е. поради какви причини - неуважителни или уважителни, се е явил пред ТЕЛК след изтичането на определения срок. Безспорно се приема, че преценката относно характера на причините се извършва от пенсионния орган, който е компетентен да определи датата, от която следва да бъде възобновена ЛПИОЗ.

От съвкупния анализ на събраните редовно в производството пред административния орган и неоспорени от жалбоподателя в хода на настоящия съдебен процес писмени доказателства, а именно: писмо изх. № 109/12.02.2024 г. от РЗИ - Хасково до Р. Б. Ч., опис на предадените кореспондентски пратки от РЗИ - РКМЕ [населено място] на Български пощи офис Хасково, писмо вх. № 1012-26-196-4/13.05.2025 г. от О. М. ПС Хасково Ц с приложена извадка от програма Postal Services и писмо вх. № 1012-26-196-5/14.05.2025 г. от И.д. Ръководител ОПС Хасково се установява по категоричен начин, че на 15.02.2024 г. той е бил лично и надлежно уведомен по реда на чл. 101б, ал. 1 ЗЗ, съотв. на чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ за необходимостта от редовно преосвидетелстване, вкл. при спазване на предвидения в цитираните разпоредби 4-месечен срок.

На следващо място, в ЕР № 90630 от 26/06.02.2025 г. на ТЕЛК Пазарджик - I състав на основание чл. 69, ал. 3 НМЕ изрично е отбелязано закъснение след датата на чл. 69, ал. 2 НМЕ поради следните причини: заявлението от лицето е подадено през юли 2024 г., което правило невъзможно произнасянето в задължителния 3 - месечен срок съгласно чл. 32, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ. Това обстоятелство се потвърждава от приложената към преписката заявление-декларация вх. № 262024070908001/09.07.2024 г. от Р. Б. Ч. до ТЕЛК.

От друга страна нито в проведеното оспорване по административен ред, нито в настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя се твърди, а още по-малко се доказа, наличието на някакви конкретни уважителни причини за неявяването му пред ТЕЛК за преосвидетелстване в срок.

При това положение съдът намира за правилно и обосновано възприетото от административния орган, че вината за закъснялото преосвидетелстване е на жалбоподателя поради късното подаване на заявление – декларация, респ. че в случая са налице неуважителни причини, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 4 НПОС в редакцията ѝ преди изменението с ДВ бр. 80 от 2025 г., в сила от 02.12.2025 г.

Ето защо напълно законосъобразно е постановено ЛПИОЗ на жалбоподателя да се възобнови от датата на преосвидетелстването - 06.02.2025 г., а не от датата, до която е била отпусната с предходното разпореждане на пенсионния орган - 01.07.2024 г.

По тези съображения съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно, респ. жалбата на Р. Б. Ч. против него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Б. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица], против Решение № 1012-26-196-6/15.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/№ 1/прот. № Р01045/17.03.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Р. Б. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт със седалище гр.София, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.