РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело №
20242100900367 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на К. Д. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул. Ю. № *, против „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Московска № 19.
Твърди се, че на 01.08.1982 г. ищецът сключил граждански брак с Д. К. К. На
02.09.1986 г. съпрузите закупили в режим на съпружеска имуществена общност
дворно място от 628 кв.м., представляващо парцел № IV-21 в кв. 50 по плана на ж.к.
„Меден рудник”, гр. Бургас, кадастрален идентификатор 07079.650.65, ведно с
построената в същия масивна жилищна сграда със застроена площ от 114.34 кв.м.
Сочи се, че на 20.06.2008 г. К., в качеството си на ЕТ „Крисди- Кирил Кирилов”
(кредитополучател), сключил с банка „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, ЕИК
********* (с правоприемник ответника „Банка ДСК” ЕАД), Договор за овърдрафт
Партньор № 38 с размер на кредита 125 000 евро, обезпечен с договорна ипотека
върху недвижими имоти, посредством който съпрузите в лично качество встъпват в
задълженията на кредитополучателя и се задължават да отговарят солидарно с него за
всички задължения по така сключения договор за кредит, както и да учредят в полза
на банката ипотека върху ½ ид.ч. от дворното място, ведно със сградата.
Заявява се, че с изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден въз основа на Заповед
за незабавно изпълнение № 3113/25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 3850/2011 г. на Районен съд-
Бургас, солидарните длъжници били осъдени да заплатят на “Сосиете Женерал
Експресбанк” АД сумата от 16 800 евро главница, 2313.88 евро лихва, както и сумата
от 747.68 лв. разноски. Допълнително, с изпълнителен лист от 06.06.2011 г„ издаден
въз основа на Заповед за изпълнение № 3365/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на
Районен съд - Бургас, солидарните длъжници били осъдени да заплатят на “Сосиете
Женерал Експресбанк” АД, сумата от общо 102 863.30 евро главница и лихви по
горепосочения договор, както и сумата от 4141.01 лв.- разноски.
1
Сочи се, че кредиторът “Сосиете Женерал Експресбанк” АД предприел действия
за събиране на посочените вземания като инициирал изп.д.№ 20118050400770 по описа
на ЧСИ № 805 Станимира Николова, по което били предприети действия. С
обезпечителна заповед № 336 от 21.10.2011 г. по т.д. № 286/2011 г. на Окръжен съд-
Бургас, било спряно изпълнителното дело срещу имуществото на ЕТ „Крисди- Кирил
Кирилов” поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
същия. С Молба с вх. № 07376/04.11.2011 г. взискателят „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД поискал да се продължи изпълнението на основание чл.637, ал.5 от
ТЗ по отношение на ипотекарните длъжници Димитринка и К. К.и, като се изнесат на
публична продан ипотекираните недвижими имоти, а именно 1/2 ид. част от
поземления имот, ведно с първия жилищен етаж и избеното помещение. С Решение №
322/02.02.2012 г. по гр.д.№ 286/2011 г. на Окръжен съд- Бургас е открито производство
по несъстоятелност по отношение на ЕТ „Крисди- Кирил Кирилов”, която е обявена с
Решение № 291/16.08.2013 г.
Междувременно, с Решение № 29/20.02.2012 г. по гр. д. № 32/2012 г. на Районен
съд- Средец, бил прекратен бракът между съпрузите, като притежаваното от тях в
режим на съпружеска общност недвижимо имущество се трансформирало в
обикновена съсобственост при квоти по 1/2 ид. част за всеки от тях.
На 25.04.2012 г. по изпълнителното дело постъпила молба от синдика на ЕТ
„КРИСДИ - Кирил Кирилов”, с която моли за спиране на публичната продан по
отношение на 1/2 ид. част от собствеността- частта на К. К., с твърдение, че същата се
включва в масата на несъстоятелността. На 27.04.2012 г., с Постановление изх. №
04384/27.04.2012 г. на ЧСИ, на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ, било спряно
изпълнението срещу посочената 1/2 ид. Част, като съответно била спряна и
насрочената публична продан. Изпълнителните действия били продължили по молба
на взискателя по отношение единствено на солидарния длъжник Д- К. и
притежаваната от нея ½ ид. част.
С нарочна молба от 10.12.2012 г. взискателят “Сосиете Женерал Експресбанк” АД
поискал спиране на изпълнението на основание чл.432, т.2 от ГПК по отношение на
солидарните длъжници Д. и К. К. поради влязло в сила постановление за спиране по
отношение на имуществото на ЕТ „Крисди- Кирил Кирилов” във връзка с откритото
производство по несъстоятелност. С Постановление от 12.12.2012 г. ЧСИ
Николова постановила, на основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК, спиране на
изпълнителното дело по отношение на всички длъжници.
Твърди се, че в цитираното производство по несъстоятелност вземанията на
банката по процесните изпълнителни листи били приети, но останали
неудовлетворени, поради което с Решение № 350/04.12.2014 г. по т.д.№ 286/2011 г.
Окръжен съд- Бургас прекратил делото и постановил заличаването на ЕТ „Крисди-
Кирил Кирилов” от Търговския регистър, което се случило на 18.12.2014 г.
С молба от 16.02.2015 г. взискателят „Сосиете Женерал Експресбанк” АД
уведомил ЧСИ за приключилото производство по несъстоятелност и поискал да се
продължат изпълнителните действия по отношение на целия ипотекиран в негова
полза недвижим имот, описан по изпълнителното дело. С постановление с изх. №
03240/17.03.2015 г. било постановено продължаване на изпълнителните действия.
С молба до ЧСИ от 05.08.2015 г. ищецът изискал прекратяване на изпълнителното
дело с аргумента, че с приемането на вземането на банката по реда на чл. 693 от ТЗ в
рамките на производството по несъстоятелност следва да се счита, че правото на
2
принудително изпълнение е окончателно преклудирано. Възприемайки тези аргументи,
с Постановление изх. № 11814/10.08.2015 г., ЧСИ прекратява изпълнителното дело,
което постановление впоследствие било отменено с решение по в.гр.д. № 1597/2015 г.
на Окръжен съд- Бургас. По този начин се твърди, че на 23.10.2015 г. изпълнителните
действия били възобновени спрямо имуществото в цялост, като съответно били
обявени множество публични продажби на ипотекираните имоти, като последната
приключила успешно и за купувач е обявен Влади Желязков Николов за предложената
от него най-висока цена в размер на 104721 лв. като съответно е издадено и влязло в
сила Постановление за възлагане изх. № 07071/18.03.2021 г.
Сочи се, че непосредствено преди издаването на постановлението за възлагане, от
страна на длъжниците по изпълнителното производство бил предявен иск с правно
основание чл.439 от ГПК против правоприемника на „Сосиете Женерал Експресбанк”
АД- „Банка ДСК” АД, с искане да бъде признато за установено, че те не дължат
сумите по двата изпълнителни титула, на базата на които е било образувано
производството при ЧСИ № 805 Станимира Николова. В тази връзка било образувано
т.д. № 121/2021 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, по което исковете били
отхвърлени, но с решение по в.т.д.№ 41/2022 г. по описа на Апелативен съд- Бургас,
влязло в сила на 06.07.2022 г. в частта, касаеща задължението на ищеца, било
отменено първоинстанционното решение и било постановено ново, с което било
прието за установено, че К. К. не дължи на банката въпросните суми. Заявява се, че
съдът се бил позовал на това, че вследствие на прекратяването на производството по
несъстоятелност по т.д.№ 286/2011 г. на Окръжен съд- Бургас, останалите
неудовлетворени предявени и приети вземания на банката по договора за кредит са се
погасили, като за банката вече не съществували вземания против ищеца нито в
качеството на едноличен търговец, нито като физическо лице.
Ищецът твърди, че погасяването на вземанията на банката, респ. на задълженията
на длъжника, е настъпило по силата на закона- чл.739, ал.2 ТЗ, без за това да е
необходим акт на съдебния изпълнител, като това се е случило на 13.12.2014г.- датата
на влизане в сила на Решение № 350/04.12.2024 г. по т.д. № 286/2011 г. на Окръжен
съд- Бургас или много преди осъществената публична продан по изп.д. № 770/2011 г.
на ЧСИ № 805 Станимира Николова. В този смисъл се заявява, че за едно
несъществуващо вземане е осъществено принудително изпълнение спрямо собствената
на ищеца 1/2 ид. част от гореописаните имоти, на стойност 52360.50 лв., която сума е
била заплатена на ответника. С тази сума се счита, че банката неоснователно се е
обогатила, поради което, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите, се претендира осъждане на ответното дружество да ги
върне на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
От ответното дружество постъпи писмен отговор, с който се оспорват
предявените претенции. Сочи се, че в полза на банката е учредена договорна ипотека,
която обезпечава всички задължения по договора за кредит на всички длъжници.
Твърди се, че невъзможността на кредитора да се удовлетвори от масата на
несъстоятелността поради изчерпването й, съответно прекратяването на
производството по чл.735 ТЗ, не е пречка да се упражнят правата по отношение на
солидарните длъжници и не погасява вземането.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца бе депозирана допълнителна искова молба, с
която се оспорват твърденията на ответника. Счита се, че с влизане в сила на
решението в производството по несъстоятелността, останалите неудовлетворени
3
предявени и приети вземания са се погасили и не съществуват по силата на чл.739,
ал.2 от ТЗ.
От ответника е депозиран допълнителен отговор на допълнителната искова
молба, с който се оспорват изцяло наведените твърдения. Сочи се, че не е налице
погасяване на ипотечното право на банката.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявена е претенция с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от
ЗЗД.
По делото е безспорно, а това се установява и от приложените писмени
доказателства, че на 20.06.2008 г. ищецът, в качеството си на ЕТ „Крисди- Кирил
Кирилов”, като кредитополучател, сключва с „Сосиете Женерал Експресбанк” АД,
ЕИК *********, с правоприемник ответника, Договор за овърдрафт Партньор № 38 за
сумата от 125 000 евро. На същата дата е сключен договор, по силата на който ищеца и
неговата съпруга- Д. К. К. встъпват като съдлъжници в условията на солидарност, в
задълженията на едноличния търговец, като в н.а. № 96, т.ІІ, н.д. № 275/2008 г. на
нотариус Любка Костадинова, е обективирано учредяване на договорна ипотека върху
собствените на двете физически лица недвижими имоти, за обезпечаване вземанията
на банката.
Представени са по делото изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден по ч.гр.д.
№ 3850/2011 г. на Районен съд- Бургас, и изпълнителен лист от 06.06.2011 г., издаден
по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на Районен съд- Бургас, с които солидарните длъжници са
осъдени да заплатят на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД сумите от: 16 800 евро-
главница, 2313.88 евро- лихва, 747.68 лв.- разноски, общо 102 863.30 евро- главница и
лихви, както и сумата от 4141.01 лв.- разноски.
Приложено е към делото копие на изп.д. № 20118050400770 по описа на ЧСИ №
805 С. Н., образувано по молба на банката, въз основа на двата изпълни листа.
С решение от 02.02.2012 г. по т.д. № 286/2011 г., Окръжен съд- Бургас е открил
производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „Крисди- Кирил Кирилов”. С
решение от 04.12.2014 г., влязло в сила на 13.12.2014 г., съдът е прекратил
производството по несъстоятелност и е заличил от Търговския регистър търговеца.
Междувременно изпълнението по образуваното изпълнително дело е било
спирано, възобновявано, прекратявано, отменено прекратяването и продължавано,
като са насрочени няколко публични продажби на ипотекираните имоти. Последната
публична продан се е състояла и имота е бил продаден на трето лице за сумата от
104 721 лв., като на ответника е била изплатена сумата от 102 176,35 лв.
По делото е приложено решение № 46/18.05.2022 г., постановено по в.т.д. №
41/2022 г. по описа на Апелативен съд- Бургас, с което е прието за установено в
отношенията между К. Д. К. и „Банка ДСК“ АД, че К. не дължи на „Банка ДСК“ АД, в
качеството й на правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, както следва:
по изпълнителен лист от 06.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3851/2011 на БРС, сумата
от 102863 евро, ведно със законната лихва от 09.05.2011 г. до изплащането, и 4141,01
лв.- разноски; по изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3850/2011 г.
на БРС, сумата от 16800 евро- главница, сумата от 2313,88 евро- договорна лихва за
забава, законна лихва върху главницата от 09.05.2011 г. до изплащането, както и сумата
от 747,68 лв.- разноски. Въззивната инстанция е приела, че вземанията на банката в
4
сочените размери са погасени на основание чл.739, ал.2 от ТЗ, като погасяването
настъпва по силата на закона с влизане в сила на решението за прекратяване на
производството по несъстоятелност. Решението в този смисъл не е било обжалвано от
банката и е влязло в сила. По отношение на длъжника Д- К. иска е бил отхвърлен.
С оглед на така изложените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил
нещо без основание е длъжен да го върне. В случая се твърди от ищеца, че ответната
банка при начална липса на основание е получила сумата от 51088 лв., представляваща
половината от изплатената й част от проведената публична продан на имотите,
предмет на учредената договорна ипотека, съставляваща стойността на съответната
съсобствена на ищеца ½ ид.ч., което твърдение следва да бъде споделено.
Както бе посочено по- горе между страните, с влязло в сила решение, ползващо
се със сила на пресъдено нещо, е разрешен въпроса и е установена недължимостта на
вземанията на ответника срещу ищеца, поради което всички твърдения и възражения
на банката- ответник в тази насока не следва да се разглеждат. Приемайки, че сумите
не се дължат от К. К. отпада възможността на кредитора да ги търси от него, без
значение, че същия се явява солидарно отговорен длъжник. Вярно е изложеното от
ответника, че със заличаването на единия длъжник- търговец, не отпада дължимостта
на вземанията от солидарно отговорните длъжници, но в случая този въпрос вече е бил
предмет на разглеждане и е разрешен окончателно. Видно от посоченото в мотивната
част на решението на АС- Бургас по воденото производство по чл.439 ГПК, когато
длъжникът е едноличен търговец, погасяването на неудовлетворените вземания води
до невъзможност кредиторите да ангажират отговорността на физическото лице за
същите вземания, доколкото физическото лице и едноличния търговец не са различни
правни субекти. В този смисъл за банката е останала единствената възможност да
насочи изпълнението само срещу Д- К. и то върху притежаваните от същата имоти или
части от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
ипотеката се погасява ако се погаси обезпеченото вземане. В този смисъл, с погасяване
вземанията на банката против К. К. се е погасила и така учредената ипотека съответна
на неговата собственост част. Предвид на това, че погасяването е станало по силата на
закона с влизане в сила на решението за прекратяване на търговеца- 13.12.2014 г.,
считано от тази дата е отпаднала възможността ответника да търси удовлетворяване на
вече несъществуващото си вземане против ищеца от неговата част от ипотекираните
имоти. В тази връзка незаконосъобразно е била проведена публичната продан на
цялото имущество, а не само на съответната ½ ид.ч., принадлежаща на единствения
останал длъжник в лицето на Д- К.. Съответно към момента на получаване на сумата
от 51088 лв. /половината от преведената на банката сума от провела се публична
продан/ ответникът не е имал основание да я получи, поради което неоснователно се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
С оглед на така изложеното съдът намира предявената претенция за основателна,
поради което и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се уважи
искането на ищеца за присъждане на сторените разноски. В случая се претендира
единствено адвокатско възнаграждение, като се сочи, че на К. е била предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
съобразно приложения договор за правна помощ. Съгласно константната практика на
5
съдилищата, вкл. на върховната инстанция, за да упражни правото си да получи
възнаграждение в определен от съда размер за оказана адвокатска помощ и съдействие
при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, адвокатът следва да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по
чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да доказва наличието на това основание. В тази
връзка съдът намира, че за защитата на страната следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 3000 лв. При определянето на конкретния размер съдът се
съобрази с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа,
проведеното само едно заседание, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
отчитайки и постановките на решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и
постановената след това решение практика на ВКС. Ето защо намира, че на адвокат
Ивайло Найденов следва да бъде присъдена сумата от 3000 лв., която в достатъчна
степен ще овъзмезди положения от него труд.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС- Бургас държавна такса в размер на 2044 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. Московска № 19, да заплати на К. Д. К., ЕГН **********,
с адрес в гр. Б., ул. Ю. № *, сумата от 51088лв., получена без основание вследствие
проведена публична продан върху ½ ид.ч. от имоти на ищеца по изп.д.№
20118050400770 по описа на ЧСИ № 805 С. Н., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба- 07.11.2024 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. Московска № 19, да заплати на адвокат Ивайло
Любомиров Найденов от АК- Бургас, с личен номер **********, сумата от 3000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. Московска № 19, да заплати по сметка на Окръжен съд-
Бургас сумата от 2044 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6