Р Е Ш Е Н И Е
Номер
31 20.06.2019 год. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя
Атанас Динков АНД № 143 по описа за 2019 година и за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 18-0375-001143 от 22.02.2019г. издадено от
Иван Димитров Димитров, началник - група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателя Г.Н.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, за
твърдяно нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева.
В с.з. жалбоподателят редовно призован
не се явява, представляван от процесуален представител чрез адв. С.Г.Я. ***,
съдебен адрес:*** поддържа жалбата.
В с.з. органът, издал обжалваното
наказателно постановление, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП,
намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на РУ - Чирпан, а атакуваното наказателно постановление е издадено от началник-група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Чирпан, т.е. от компетентни лица в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН, което се установява и от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, каквито безспорно са актосъставителя и АНО.
Жалбоподателят Г.Н.Г. е бил санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, предложение 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 100 до 200лв., ако деянието не съставлява престъпление, водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини пътнотранспортно произшествие (ПТП).
От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП се основава на това, че на 15.12.2018г., в 16.00 часа,
в Община Чирпан, водачът
на лек автомобил Пежо 206, с рег. № ***, на път 2-66, км. 91, по посока
запад-изток е управлявал собственият си лек автомобил Пежо 206, с рег. номер ***,
като се е движил с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферни условия,
при което загубил управление над МПС, излязъл от ляво извън пътното платно в
отводнителна канавка и реализирал ПТП с материални щети.
За обосноваване на административното обвинение от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В
случая причиняването на ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. 179,
ал. 2, предл. първо от ЗДвП, фактически е обосновано в съдържанието на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП и е установено по
безспорен и несъмнен начин от събраните и по делото писмени и гласни
доказателства. За квалифицирането на деянието като административно нарушение по
чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП обаче, не е достатъчно водачът на МПС да е
причинил ПТП, а е необходимо настъпилото пътнотранспортно произшествие да е
поради движение с несъобразена скорост.
В случая от фактическа страна по никакъв начин не е обосновано с кои от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като изисквания обстоятелства, които водачите на МПС следва съблюдават при избиране на скоростта на движение, се явява „несъобразена” скоростта на управление на автомобила към момента на причиняването на ПТП. За фактическото обосноваване на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не е достатъчно възпроизвеждането на съдържанието на приетата за нарушена законова разпоредба. Съответно при описанието на деянието, квалифицирано като административно нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, не е достатъчна констатацията, че водачът е управлявал МПС като се е движел с несъобразена скорост, а се следва посочване на конкретни обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В случая такива обстоятелства не са посочени, а същите са свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на Г.Н.Г. административнонаказателно обвинение по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. Недопустимо е и тези обстоятелства, доколкото не са посочени като такива за обосноваване на обвинението, да се установяват за първи път в съдебната фаза на административнонаказателния процес /при оспорването на наказателното постановление/, с оглед доказването на това обвинение. Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН е въпрос на формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност (В този смисъл е постоянната практика на АдмС – Стара Загора, обективирана и в Решение № 47 от 27.02.2015г. КАН дело № 771 по описа за 2014г. на АдмС – Стара Загора).
По
изложените мотиви, съдът приема, че административнонаказателното обвинение за
извършено от Г.Н.Г. нарушение по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено необосновано, поради което
обжалваното наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно,
следва да бъде отменено.
Предвид
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 18-0375-001143 от 22.02.2019г. издадено от Иван
Димитров Димитров, началник - група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателя Г.Н.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд
гр.Стара Загора в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: