Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на единадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 18630 по описа за
2019 г.:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 124, ал.1 ГПК от П.Р. срещу Е.П.П.АД, ЕИК ********,
гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта
на сумата от 1 098, 94 лв. по издадена фактура № **********/01.11.2019г., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за
периода от 21.12.2017г. до 20.12.2018г. в обект, находящ се в ********.
Ищецът твърди, че служители на Е.С.АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз
основа на констатациите, включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна
намеса в тарифната схема на електромера ответното дружество е издало фактура за
начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът Е.П.П.АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че при извършена проверка на
средството за търговско измерване е установено, че точното количество на
доставената и потребена електроенергия в регистър 1.8.3, която е остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане.
Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
На 05.04.2017г. в обекта на ищеца е монтиран
електромер с фабр. № 1114021147849237 със следните показания показания
за дневна и нощна тарифа, както следва: 1./22 123 кв.ч.; 2./ 9 281 кв. ч.;
От представения по делото констативен протокол № 1301532 се установява, че на 20.12.2018г.
служители на Е.С.АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1114021147849237, монтиран в обекта на ищеца.
В него е отразен демонтажа на електромер с фабр. № 1114021147849237. Посочено е, че демонтираният електромер е поставен в запечатана и
пломбирана с пломба индивидуална опаковка за извършване на метрологична
експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на Е.С.АД и на един
свидетел.
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Варна се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 005737, 1 кв.ч., която не е визуализирана
на дисплея. Електромерът не съответства на техническите характеристики и не
отговаря на изискванията за точност.
Със становище, изготвено на 29.10.2019г. от специалист
“Енергиен контрол”, е разпоредено начисляване на
допълнително количество ел. енергия от 5 737 кв.ч. за периода от 21.12.2017г.
до 20.12.2018г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура № **********/01.11.2019г в размер
на 1 098, 94 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № 1114021147849237, е монофазен, статичен за
активна енергия “МЕ 162”, невключен към системата за
дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е метрологично годно и
технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на Е.П.М.АД са
получили информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 010366 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 025324,
3 кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 005737, 1 кв. ч. и
тарифа 1.8.4 – 000000 кв.ч.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения
и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 8 011 кв. ч. би могла
да бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в
издадената фактура и възлиза на сумата от 1 098, 94 лв.
Ответникът твърди, че в случая
от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия
представлява реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга, че
представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност -
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ.
спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е
нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът
следва да докаже, че в този период това количество е реално потребено от
абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип и метрологично годно. Начисляването е
извършено на основание становище, изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.3 на СТИ, които не се използват в страната за битови абонати за
минал период. СТИ правилно е отчитало консумираната ел. енергия, същото е било
метрологично годно, като не е документирано да е налице неточно измерване
дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Начисленото за доплащане количество ел. енергия
в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може да обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено от абоната, каквито са били
твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен момента, в който е
извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия, за какъв период е
натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон е натрупано. Така натрупаното
количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за дължимата
цена. В случая тя е определена като е ползвана тази одобрена от КЕВР цена за
технологичен разход. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия. На второ място,
ответникът твърди, че в случая се касае за корекция за сметка при приложение на
хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ. Последната предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В този случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по - дълъг от една година. Обективно
доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно
отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия,
което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки
това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт,
т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го
лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 от
ПИКЕЕ. Констативният протокол не посочва по какъв начин са визуализирани
данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това
основание. Следва да се отбележи още, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.
30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система,
са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето
защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 5 737 кв. ч. за период от 21.12.2017г.
до 20.12.2018г., поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
При този изход на спора в полза на ищеца П.Р.
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 360 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.М.Р., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр.
Варна сумата от 1 098, 94 лв.
/хиляда деветдесет и осем лева и деветдесет и четири ст./ по издадена фактура
№ **********/01.11.2019г., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия от 5 737 кв.ч. за периода от 21.12.2017г.
до 20.12.2018г. в обект, находящ се в ********, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Р., ЕГН **********,*** сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: