Решение по дело №5794/2019 на Районен съд - Плевен

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 №.............

 

 

гр. Плевен, 20.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 12.12.2019 година, в състав:

                                                                         

                                                          

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

        

         при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 5794  по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

                      

         Иск с правно основание чл.150  от СК.

         Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Н.Т.А., ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетното дете - ***, ЕГН **********, чрез  адв. М.Л. *** със служебен адрес за връчване на призовки и съдебни книжа- ***, тел.*** против В.Б.И., ЕГН **********,***, в която се твърди следното : с Решение №1970/ 05.12.2013 г. по гр. д. № 3891/2013 г. Плевенски районен съд – I гр. състав осъдил ответника да заплаща на малолетното си дете *** месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 19.07.2012 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

         От постановяване на решението е изминал дълъг период, през който обстоятелствата, от значение за определяне на размера на издръжката, значително се променили. *** е записан като ученик в шести клас за учебната 2019/2020 год. в *** „***"-Плевен. Това обстоятелство е свързано със значителни разходи за учебни пособия, учебници, транспортни разходи, дрехи и здравословна храна, съобразена с изискванията на учебното заведение. По време на учебната година, съгласно спецификата на учебния процес в училището предстоят спортни лагери в други населени места, което също е свързано със значителни разходи.

          Ищцата твърди, че е безработна, като отглежда и друго малолетно дете -     ***, на 7 години, родена от съжителството й с друг мъж.

       Твърди се, че ответникът няма други деца, които да издържа и по сведения на ищцата живее и работи в ***, където реализира значителни доходи. От м.май 2019 год. спрял да изплаща и определената от съда издръжка.

          Прави искане за изменение на размера на дължимата от ответника издръжка, като същата бъде увеличена от 100 лева – на 220 лева.

          Претендират се разноски по делото.

          В срок е депозиран писмен отговор, чрез назначения на ответника особен представител – адв.П., с който искът се оспорва по размер, признава се до минималния размер издръжка, дължим понастоящем.

          Безспорно между страните е, че ответникът е баща на детето ***, чиято издръжка е определена с посоченото по-горе съдебно решение, влязло в сила.

          В о.с.з. ищцата се явява и поддържа  иска си.

          В о.с.з., ответникът се представлява от адв.П., който го признава до минималния размер издръжка.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим и частично основателен по отношение претендирания размер издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра на същия текст. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. 

          Към настоящия момент издръжката е определена с решение, влязло в сила на 25.03.2014год. и е дължима от ответника в размер 100лв., които  ищцата твърди, че бащата на детето не заплаща редовно. Установява се, че  ищцата не работи, има сформирано фактическо съжителство с друг мъж, с който имат родено едно дете – ***, на 7 години. По данни на ищцата ответникът пребивава трайно в чужбина, ***; откъслечно се среща с детето *** и не поддържа контакти с него или с нея. По делото се установява, че ответникът има още едно дете – ***, родено през 2016год. Детето *** е ученик в 6-ти клас в *** „***“-гр.Плевен. От изявленията на майката се установява, че то не посещава платени уроци, школи и т.н.; няма нужда от издръжка поради нужди, извън обичайните. По делото съдът не разполага с официални данни за това дали в действителност ответникът живее и работи в чужбина, респ. какви средства реализира. При това положение и като съобрази  факта, че ответникът има още едно дете, на което дължи издръжка, съдът приема, че следва да увеличи дължимата такава за детето *** от 100лв. - на 190лв., считано от датата на депозиране на исковата молба. За разликата до претендираните 220лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

         При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер на издръжката – 129,60лв., както и да заплати по сметка на съда  разноски за особен представител – 300лв.

         На ищцата не следва да се присъждат разноски, т.к. видно от приложеното на л.7 от делото пълномощно и договор за правна защита е, че  уговореният хонорар в размер 200лв. не е изплатен от ищцата. В проведеното  о.с.з. същата не е представила доказателства за заплащането му, поради което  разноски не й се дължат.

         Воден от горното, съдът

                                      

                               Р    Е    Ш    И :   

         

          ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с решение от 05.12.2013год., постановено по гр.д. №3891/2013год. по описа на Плевенски районен съд, влязло в сила на 25.03.2014год., като ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,***, представляван по делото от особен представител адв.П.П., ДА ЗАПЛАЩА на Н.Т.А., ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетното дете - ***, ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА вместо по 100лв. - по 190лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2019год., до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 220лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК В.Б.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 129,60лв., както и разноски за особен представител – 300лв.

          Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 20.12.2019год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

                                                           

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: