№ 3525
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110150701
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/,
искова молба, насочена против /фирма/, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1066.86лв. –
регресно вземане по щета № **********, за вреди, причинени на лек автомобил „Ауди
Q7“ с ДК № ******, от настъпило на 11.05.2020г. в гр. София ПТП, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 11.05.2020г. в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди Q7“ с ДК №
******, застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“ и лек автомобил „БМВ 320
Х-драйв“ с ДК № ******, застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, при което водачът на застрахования при ответника лек
автомобил причинил виновно щети по МПС-то, застраховано при ищеца. Сочи се, че
във връзка с произшествието при ищеца била образувана преписка по щета №
**********, по която на собственика на увредения автомобил било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1066.86лв., платено под формата на
заплащане ремонта на автомобила. Сочи се, че до ответника е изпратена регресна
покана за възстановяване на сумата, но до датата на исковата молба плащане не
постъпило.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответното дружество депозира отговор, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Сочи, че не е ясен механизмът на
произшествието, оспорва се вината да е на водача на лекия автомобил, застрахован при
ответното дружество, като се оспорва и размера на претенцията.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с
искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 1066.86лв. – регресно вземане по щета № **********, за
вреди, причинени на лек автомобил „Ауди Q7“ с ДК № ******, от настъпило на
11.05.2020г. в гр. София ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на
11.05.2020г. в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди Q7“ с ДК №
******, застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“ и лек автомобил „БМВ 320
Х-драйв“ с ДК № ******, че към процесната дата лек автомобил „БМВ 320 Х-драйв“ с
ДК № ****** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета
№ **********, по която от страна на /фирма/ е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1066.86лв.
Спорен по делото е механизма на произшествието.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице и
показанията на свидетеля К.К. – водач на застрахования при ищеца лек автомобил
„Ауди Q7“ с ДК № ******, съдът изведе следния механизъм на произшествието – на
11.05.2022г., свидетелят К. управлява лек автомобил „Ауди Q7“ с ДК № ****** в гр.
София по бул. Т.К. с посока на движение бул. Б., като се движи във втората лента от
ляво надясно от четирите ленти на бул. Т.К.. В същото време в най-лявата лента, от
която е разрешен завой само наляво, се движи лек автомобил „БМВ 320 Х-драйв“ с ДК
№ ******, който на кръстовището на бул. Т.К. и бул. Б. продължава движението си
направо, въпреки, че от най-лявата лента, в която се движи е разрешена единствено
маневра – завой наляво, при което отнема предимството и удря лек автомобил „Ауди
Q7“ с ДК № ******, движещ се във втората лента от ляво надясно, от която е
разрешено движение на ляво и направо, с което причинява виновно щети по
последния.
Така изведения механизъм на произшествието се потвърждава от показанията на
свидетеля К., който по време на разпита си посочи, че движейки се по бул. Т.К. е
предприел маневра завой наляво, след като движещия се в ляво от него водач на „БМВ
320 Х-драйв“ с ДК № ****** му е примигнал да премине, но не го е пропуснал и е
ударил в лявата част управлявания от него лек автомобил „Ауди Q7“ с ДК № *******.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично
2
издържани и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетеля се потвърждават от приложеното на л. 8 копие на
двустранен протокол, копие на уведомление за щета л. 9, копие на опис на щета – л.
14, от който се установява, че вредите по лек автомобил „Ауди Q7“ са в неговата задна
лява част.
В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице, по допуснатата и
изготвена САТЕ, по което експертът е извел механизъм на произшествието,
съответстващ с показанията на свидетеля и материалите по делото.
От заключението на вещото лице се установяват и вредите, които са причинени
на застрахованото при ищеца МПС, както и наличието на причинна връзка между
произшествието и настъпването на уврежданията по лек автомобил „Ауди Q7“.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД/, като настоящият съдебен
състав, с оглед гореизложеното намира, че същата не е оборена.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ стойността, необходима за
възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил „Ауди Q7“ с ДК №
*******, изчислена на база пазарни цени към датата на настъпване на ПТП-то е
1066.86лв., като доколкото вещото лице е посочило в заключението си, че към датата
на настъпване на произшествието същият е бил в експлоатация една година, един
месец и двадесет и осем дни, следва извода, че МПС-то е било в гаранция и размерът
на дължимото се обезщетение следва да бъда определен на база пазарни цени.
Доколкото претенцията е заявена именно за сумата от 1066.86лв., следва извода за
основателност на иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
По разноските:
При този изход на спора ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 450.00лв., от които
300.00лв. – депозит за вещо лице, 100.00лв. – депозит за свидетел и 50.00лв. – внесена
държавна такса.
Без уважение следва да бъде оставено формулираното с молбата на л. 66 по
делото искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв.,
доколкото по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който
да се установи размера на уговореното възнаграждение и начина на плащане на
същото, нито са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение.
На л. 34 и л. 68 са представени единствено 2 бр. пълномощни в полза на адв. М.Г..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 1066.86 лв. – регресно вземане
по щета № **********, за вреди нанесени по лек автомобил „Ауди Q7“ с ДК №
*******, от настъпило на 11.05.2020г. в гр. София ПТП, причинено виновно от водача
на лек автомобил „БМВ 320 Х-драйв“ с ДК № *******, застрахован при /фирма/, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност, ведно със законна лихва от датата
на завеждане на исковата молба 31.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 450.00лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
3
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4