Решение по дело №17848/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20215330117848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4264
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330117848 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********
против Ф. А. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.07.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит
№ ..., при общи условия и спазване на ЗПК, на обща стойност 2823,85 лева за
закупуване на стоки /климатик и аксесоари/, платим на вноски в срок до 20.07.2019 г.
Ответникът погасил частично.
На 13.07.2020 г. кредиторът прехвърлил вземанията с договор за цесия на
ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил
уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в
хода на процеса.
Поради липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК
6512/19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11839/21 г. по описа на ПРС, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове за следните суми: 435,97 лева – главница; 59,90
лева – обезщетение за забава за периода 20.05.2019 г. – 16.07.2021 г. Моли за
уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението – 16.07.2021
г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подала молба, в която заявява, че като
1
длъжник няма възражение, признава задълженията и е съгласна да плаща разсрочено –
по 50 лева месечно. В съд. заседание признава, че дължи исковите суми и представя
доказателства за плащане на всички задължения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е бил сключен процесният договор за кредит от
19.07.2017 г., със сочените в ИМ параметри, по който предоставената сума е усвоена
/респ. стоки за нея – получени/, като е налице непогасена главница в размер на
исковата сума от 435,97 лева, а плащанията са преустановени от вноска с падеж
20.04.2019 г.; процесните вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за
което ответникът е уведомен, а падежът за плащане на вземанията по договора е
настъпил /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 2150/25.02.2022 г. – л.60-61/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
В хода на процеса, предвид представените и от ответника платежни нареждания
за погасяване на всички търсени суми, ищецът подава молба, в която признава, че след
завеждане на установителните искове, ответникът е погасил изцяло задълженията си
към него.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази
изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са
от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на дълга, съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се счита за
удовлетворен.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* против Ф.
А. Р., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове за признаване за
установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 435,97 лева
– главница по договор за потребителски кредит № ...... от 19.07.2017 г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
2
13.07.2020 г. с договор за цесия; 59,90 лева – обезщетение за забава за периода
20.05.2019 г. – 16.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 16.07.2021 г. до погасяването, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6512/19.07.2021 г. по ч.гр.д. №
11839/21 г. по описа на ПРС, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3