Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр. Русе,07.11.2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският
административен съд,
в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря Галина Кунчева като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 365 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.Г.С. ***,
чрез пълномощника му адвокат П.В., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-000644/02.06.2023 г., издадена от полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР - В. , с която на основание чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
на заповедта, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Основното възражение, посочено в
жалбата е досежно издаването на ЗППАМ при липса на готов кръвен резултат от
химико-токсикологичното лабораторно изследване за наркотични вещества или
техните аналози. Иска се отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна.
Претендират се направените в производството разноски.
Ответникът – полицейски инспектор към
ОД на МВР – В. - се представлява от гл. юриск. Б. Й., която в Писмено становище,
депозирано по делото, оспорва жалбата. Развити са съображения за наличието на
предпоставки за издаване на процесната заповед. Иска се постановяване на решение,
с което да се потвърди оспорваната заповед. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149,
ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
На 02.06.2023 г., около 01:20 часа, в гр. В., на
бул. „В. Л.“ посока бул. „К. Б.І“, около 20 метра след кръстовището с ул. „Б.“,
жалбоподателят управлявал собственото си МПС – БМВ 440И ХДРАЙВ, рег. № СВ 8293
МХ и бил спрян за проверка от полицейските органи.
От приложения Протокол за извършена
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества № 819р-16382/02.06.2023
г. се установява, че МПС се е движело с несъобразена скорост и на зиг-заг, а водачът
С. се е държал безчувствено, притъпено; с провлачена походка; завалян, неразбран
изговор; с мирис на алкохол; воднисти/блестящи очи, със зеници около 8.0 мм,
със забавена реакция на светлина; светлината на мястото на тестване - през
нощта, на улично осветление. Извършена била проверка за алкохол с техническо
средство № 0234, която отчела показания 0.45. Бил направен и тест за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с
фабричен номер ARPK-0014,
който отчел положителен резултат за Канабис-25, на проба 481.
Във връзка с това, на Г. Сименов бил връчен
талон за изследване номер 176497 в 03.00 ч. на същата дата. Жалбоподателят е
бил задържан в ІІІ РУ и придружен до ВМА - В., за вземане на проба за химичен
анализ.
За установеното нарушение на
жалбоподателя е съставен АУАН серия GА, № 979834/02.06.2023 г., който е подписан от него без
възражения.
Същата фактическа обстановка се
установява и от Докладна записка от 02.06.2023 г. на младши автоконтрольор Анатолий
Стойков до началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - В..
При така установената фактическа
обстановка, полицейски инспектор към сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. е издал ЗППАМ
№ 23-0819-000644/02.06.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на Г. С.
на 02.06.2023 г.
По делото е
представена Мотивирана резолюция № 23-0819-М000225/05.06.2023 г. на началник
група в ОД на МВР – В., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и във
връзка с образуваното спрямо Г. С. ДП № 209/2023 г. по описа на сектор „ПП“ при
ОД на МВР – В. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, административнонаказателното
производство по съставения АУАН е прекратено.
При
така изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
изречение първо: „Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“
Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР - В. са
делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки, включително по т. 1.8 от нея - на полицейските инспектори в
сектор „ПП“ при ОД на МВР – В., какъвто е издателят на оспорената заповед.
Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност.
Настоящият съдебен състав намира за
спазено изискването за форма на оспорената заповед. Законът за движението по
пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради
което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2
от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити,
определени от цитираната норма.
Съдът не
констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Изложените
в жалбата съображения относно приложението на чл. 171, ал. 1, б. „б“ във връзка
с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и посочената в последната норма Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози,
във връзка с безспорното установяване на противоправното
поведение на водача, съдът намира за неоснователни.
Нормата
на чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП въвежда императивно задължение, т.е. при
обвързана компетентност административният орган следва да издаде ЗППАМ, когато
са налице фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тази правна
норма. Твърдението на жалбоподателя, че следва да се изчака постигането на
безпротиворечиви резултати и едва тогава да се наложи ПАМ не отговаря на
съдържанието на посочената разпоредба.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост Наредбата) са регламентирани способите за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да
даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества
или техни аналози (чл. 3а, т. 2 от Наредбата). При тази законова регламентация
способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен
полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни
аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано
основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на
кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при
проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при
условията на обвързана компетентност. Както бе посочено, според чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП от Глава шеста
"Принудителни административни мерки" – при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. От
значение са и данните, отбелязани във вече посочения от съда
Протокол за извършена на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества № 819р-16382/02.06.2023 г. Външните признаци в поведението на
жалбоподателя са
навели в проверяващия орган основателни съмнения за употреба на забранени
вещества. В настоящия случай, преценката на контролните органи е била правилна,
при това, доколкото е налице наличие на употреба на наркотични вещества или
техните аналози – канабис. Достатъчно е установяването на употребата на
наркотични или упойващи вещества по един от посочените в разпоредбата начини.
Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта –
употреба на наркотични вещества или техните аналози – канабис е провеждане на
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което
да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози.
Съдът счита, че заповедта е съответна
на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност
административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.
Следващото релевирано от
жалбоподателя нарушение при издаване на ЗППАМ, свързано с неизяснени факти и
обстоятелства от значение за случая, съдът намира за неоснователно.
Действително, според чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията
и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са
дадени, съответно направени. Следва обаче да се съобрази, че ЗДвП е
специален закон спрямо кодифицираната регламентация на административните актове
в АПК, което означава, че законодателят е регламентирал кои факти трябва да са
налице за да се наложи обжалваната ПАМ – в конкретния случай такъв факт е
положителната проба за канабис. При тези обстоятелства ПАМ следва да се наложи
незабавно, в момента на установяване по надлежния ред (чрез техническо
средство), като същата е от категорията принудителни административни мерки с
превантивен характер и административният
орган няма право на преценка.
Заповедта отговаря на целта на
закона.
Нормата на чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Целта на ПАМ по този текст от закона
е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще възможността за
противоправно управление на конкретно превозно средство от лице, извършило
конкретни административни нарушения с висока степен на обществена опасност,
свързани с липса на каквото и да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични
вещества, отказ от изпробване за употреба на алкохол или наркотични вещества,
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на кръвта за употреба на
алкохол ли наркотични вещества, управление на МПС от лице, което няма
съответната правоспособност. Гарантирането на живота и здравето на хората като
върховна ценност по никакъв начин не нарушава въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК
правило, че когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона.
Съдът
счита, че е спазен принципа за съразмерност, обективиран в чл. 6 от АПК, тъй като срокът на наложената ПАМ е определен
в закона.
С оглед фактите по делото и
тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се
постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността
на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изложеното, процесната
заповед е законосъобразна, а оспорването като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
По делото искане за присъждане на
разноски е направено от двете страни. Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на ОД на МВР - В. следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.С. против Заповед № 23-0819-000644/02.06.2023
г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР - В..
ОСЪЖДА
Г.Г.С., ЕГН **********,***,
да заплати на ОД на МВР - В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: