Присъда по дело №2675/2022 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 65 |
| Дата: | 3 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.) |
| Съдия: | Андон Вълков Вълков |
| Дело: | 20222120202675 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 27 юли 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към Присъда № 65/03.04.2023 г. по НЧХД № 2675/2022 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав
Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на К. П. П., ЕГН
**********, с която против В. Б. К., ЕГН .........., e повдигнатo обвинениe за извършенo от
него престъплениe, за това, че на 08.07.2022 г., около 23:30 ч., в гр. Бургас, в кв.
М..................., пред бло....., причинил лека телесна повреда на К. П. П., изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно причиняване на
контузна рана над дясната вежда, кръвонасядане на долен десен клепач, охлузни рани по
носа, дясното рамо, дясната предмишница и дясното коляно, чрез нанасяне на удар със
стъклена бутилка по лицето, както и с удари с крака и ръце по тялото му - престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител К.
П. П., с който се иска осъждане на подсъдимия В. Б. К. да му заплати сумата в размер на
3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, както и имуществени вреди
в размер на 50 лв., представляващи разходи за медицински преглед.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител и граждански ищец -
адв. В. В. от БАК, прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че
деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна,
поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Частният тъжител и граждански ищец поддържа казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимия - адв. З. К. от БАК, прави анализ на доказателствената
съвкупност, като моли за оправдателна присъда. При условие, че съдът приеме, че
подсъдимият е виновен, прави искане да се освободи от наказателна отговорност, доколкото
са налице предпоставките на чл. 78а от НК. По отношение на гражданския иск
претендираният размер бил завишен.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от
НПК, намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият В. Б. К. е роден на ........................., ж.к. М..................., ............
**********.
На 08.07.2022 г., около 18:30 - 19:00 часа, в гр. Бургас, тъжителят К. П. и негови
съседи се събрали пред блок 57 в ж.к. М..................., като седнали на една маса да си говорят
и да пият бира. В един момент към тях се присъединил и подсъдимият В. К., който носел
стъклена бутилка с мастика. Към 23:30 часа на масата пред блока останали само тъжителят
П. и подсъдимият К., който вече бил изпил бутилката с мастика. Както си стояли на масата
изведнъж, без да има някаква причина, подс. В. К. станал, взел бутилката от мастика и
ударил тъжителя в лицето, в областта на окото, в резултат на което К. П. паднал от стола на
земята и изпитал силна болка, потекла и кръв. Тъжителят П. тръгнал да се изправя, но
подсъдимият К. започнал да го удря с крака и юмруци по тялото. Очевидец на случилото се
станала свидетелката М. К., която от терасата на ет. 5, блок 57, се развикала и в този момент
подсъдимият побягнал. Свидетелката М. К. закарала тъжителя до спешния център в УМБАЛ
- Бургас и след като му обработили раната го прибрала в дома му.
1
На 11.07.22 г., при извършен медицински преглед на тъжителя, били установени
следните наранявания: контузна рана над дясна вежда, обработена хирургично;
кръвонасядане на долен десен клепач; охлузни рани по носа, дясно рамо, дясна
предмишница и дясно коляно; болки в лява скула. Медицинското заключение е, че
нараняванията е възможно да са получени по описаните от тъжителя начин и време, от удар
със стъклена бутилка и непосредствено падане на неравен терен от собствен ръст. На
тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от
показанията на свидетелката М. З. К., от лист за преглед, фактура, съдебномедицинското
удостоверение и справка за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М. К., които намира за последователни и
логични. Същата е свидетел-очевидец на случилото се, респективно нейните възприятия
представляват първично и пряко доказателство. Свидетелката М. К. е категорична, че без да
има някакъв повод подсъдимият станал и ударил тъжителя със стъклена бутилка от алкохол,
при което последният паднал на земята. След това подсъдимият пак посегнал към тъжителя
и започнал да го рита и да му нанася удари с юмрук. После свидетелката слязла долу и
закарала тъжителя до болницата. В резултат на поведението на подсъдимия, тъжителят
получил процесните увреждания по тялото. Показанията й категорично се подкрепят от
приложените писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение и от листа за
преглед, които потвърждават, че на тъжителя действително са били причинени телесни
увреждания, които могат да бъдат получени именно по описания от него начин.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият В. Б. К. е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението е засягане на здравето и телесната цялост на пострадалия.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции
на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или
страдание.
В конкретния случай, от обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удар със стъклена бутилка по
лицето, както и удари с крака и ръце по тялото на пострадалия. Видно от приложеното
съдебномедицинско удостоверение на пострадалия е причинена контузна рана над дясната
вежда, кръвонасядане на долен десен клепач, охлузни рани по носа, дясното рамо, дясната
предмишница и дясното коляно, което е реализирало медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и което е в пряка-причинно
следствена връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия. Съобразно т. 15
на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, под разстройство на здравето извън
случаите на тежка и средна телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на
организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно,
трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и
2
страданието. В случая, на пострадалия е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съответства на лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. От
интелектуална страна подсъдимият е съзнавал, че с действията си спрямо пострадалия,
неминуемо ще му причини телесно увреждане. От волева страна - подсъдимият е искал
засягане на здравето на пострадалия и причиняването на телесна увреда.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок до две години или „пробация”.
При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57 от НК, и като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за
извършването му, както и целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК, намери, че най-
подходящо по вид се явява наказанието „пробация“ при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, която да се изпълнява,
чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне
вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид, че подсъдимият е осъждан,
като смекчаващи обстоятелства не бяха отчетени.
С така определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и
подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия, които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите.
По отношение на предявения срещу подсъдимия граждански иск за обезвреда на
причинените на тъжителя неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично
доказана по основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление,
неговото авторство и вината на подсъдимия.
Видно от доказателствата по делото раната на веждата на К. П. е била обработена
хирургично, била е зашита и с поставена марля, лицето му е било подпухнало и е изпитвал
болки от нараняванията по тялото, а след това се наложило да му махат и шевовете на
веждата. При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди, съдът
по реда на чл. 52 ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968 г.,
съобрази интензитета на засягане на физическата неприкосновеност на тъжителя, както и
3
причинения стрес и дискомфорт. В този контекст съдът намери гражданския иск за
обезвреда на неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление по чл. 130, ал.
1 НК за основателен и доказан до размера от 1500 лв. Поради което и намери претенцията за
горницата над 1500 лв. до пълния размер на предявения иск от 3000 лв. за прекомерно
завишенa и несправедливa, и в тази част съдът отхвърли иска като недоказан.
По делото е представена и фактура /л. 6/ за заплатена от тъжителя такса за извършен
медицински преглед и издадено съдебномедицинско удостоверение в размер на 50 лв., която
сума следва също да се заплати от подсъдимия в полза на тъжителя.
Съдът счита, че с така уважените граждански претенции в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, поради
което и размерът се явява справедлив.
По разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и бяха уважени
гражданските искове срещу него, на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на РС -
Бургас, следващите се по делото държавни такси - 110 лв. държавна такса върху уважената
част от гражданските искове за неимуществени и имуществени вреди, както и на основание
чл. 190, ал. 2 от НПК - държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя и
сторените и доказани от последния разноски по делото в размер на общо 817 лв., от които -
12 лв. държавна такса за образуване на дело /л. 10-11/, 5 лв. държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение /л. 42/ и 800 лв. възнаграждение за повереник /л. 9/.
По делото няма веществени доказателства.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4