№ 39
гр. Дряново, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20254220100078 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищцата Е. Д. Г. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на
18.02.2025г. получила заповед № 26/ 11.02.2025г., издадена от директора на Комплекс
за социални услуги за възрастни хора (КСУВХ) за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че не е съгласна с наложеното
наказание, като го счита за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че не била
извършила цитираните нарушения. Формулировката на нарушенията била обща. В
заповедта липсвала конкретика на деянията, действия или бездействия. Освен едно
нарушение, което било посочено с дата 02.02.2025г. за другите липсвала информация
кога били настъпили. Тази липса на конкретика в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ прави
невъзможна защитата и се явявало съществено нарушение на процедурата по
изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушения на трудовата
дисциплина и издаване на заповед за наказание.
Посочва също, че от заповедта не ставало ясно защо било наложено тежко
наказание „предупреждение за уволнение“ вместо „забележка“, като от описаните в
нея нарушения не можело да се направи такъв извод. Моли съда да отмени
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед №
26/ 11.02.2025г., издадена от директора на КСУВХ и да присъди на адвоката
възнаграждение за оказаната правна помощ.
В дадения от съда срок е депозиран отговор на исковата молба от
1
пълномощника адвокат Г. от АК - Габрово, в който се посочва, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Посочва, че неизпълнението на преките и
непосредствени служебни задължения от ищцата били установени, видно от протокол
от екипна среща на ЦНСТ № 1/ 06.02.2025г. Установено било след прилагане на
писмени становища от останалите служители в ЦНСТ № 1, че ищцата създавала
напрежение не само между нея и останалата част от персонала, но и между нея и
потребителите, използващи социални услуги. Проявявала грубо отношение и
отправяла обиди към членовете на екипа, понякога граничещо с агресия. Установено
било безпричинно отсъствие от работното място на 02.02.2025г. (неделя), като за
същото до приключване на проверката Е. Г. не била предоставила доказателства за
наличието на уважителна причина. Установено било от екипа неизпълнение на
служебните задължения, изразяващо се в необслужване на лица потребители на
услугата. Всичко от горното послужило като основание за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение" по чл. 187, ал. 1, т. 3, 7, 8 и т. 10 от КТ.
Наказанието „предупреждение за уволнение" било наложено след налагането на
предходно такова, като заповедта за първото била връчена лично на ищцата в
присъствието на адв. Р. И. от АК Габрово. Предвид изложеното моли съда да потвърди
заповед № 26/ 11.02.2025г. на директор на КСУВХ гр. Дряново, като основателна и
законосъобразна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че ищцата Е. Д. Г. работи при ответния
КСУВХ Дряново от 11.08.2023г. на длъжност „санитар“.
По делото е представен протокол от екипна среща на ЦНСТ № 1, проведена на
06.02.2025г. Видно от същия след направеното събрание станало ясно, че ищцата
създавала напрежение не само в останалата част от персонала, но и у потребителите,
използващи услугата. След всяко нейно дежурство те ставали неспокойни и агресивни
един към друг. Проявява грубо отношение, също така обиди към членовете на екипа и
потребителите на услугата. Понякога дори граничещо с агресия. Многократно от нейна
страна били нарушавани правилата на социалната услуга, като едно от тях било
отсъствието от работното място при инцидента на 02.02.2025г. с К. И.. Същот така и
неизпълнение на служебните задължения. Ищцата многократно злоупотребявала с
разпространение на поверителна информация, както и на клюки и интриги за колегите
си, потребителите и управителя на ЦНСТ № 1 и 6. Към протокола са приложени 7
броя сведения от А. А., Л. Г., Р. С., Ф. К., Й. К., Д. М. и ищцата Е. Г.. Приложени са и
обяснения от ищцата без дата относно инцидент на на 21.12.2024г. Процесната заповед
е връчена на ищцата срещу подпис на 18.02.2025г.
Със заповед № 26 от 11.02.2025г. на директора на КСУВХ на ищцата Г. на
2
основание чл. 195, ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 било наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи
се в следното : по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 7 от КТ – неизпълнение на възложената работа,
проява на грубо отношение и изказване на обиди към членовете на екипа на
ЦНСТПЛПР № l, както и към потребители на услугата в съответния център,
нарушаване на ВПТР, а именно отсъствие от работното място при настъпил инцидент
с ПСУ К. И. на 02.02.2025г., по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на
работодателя и разпространяване на поверителна информация за колеги, потребители
на СУ и управител На ЦНСТПЛПР № 1 и 6, както и по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ –
неизпълнение па други трудови задължения, определени при възникване на трудовото
правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да е налице валидно упражнено правото за налагане на дисциплинарно
наказание от работодателя разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ изисква преди налагане
на дисциплинарното наказание, работодателят да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения. По делото не са представени доказателства,
че преди налагане на дисциплинарното наказание ответникът е предоставил
възможност на ищцата да даде обяснения за удостоверените с протокола от екипна
среща факти и обстоятелства. Видно от цитирания протокол ищцата не е взела участие
в проведената среща на 06.02.2025г. Действително в трудовото досие към протокола от
проведена екипна среща са приложени обяснения от ищцата без дата относно
инцидент на 02.02.2025г. с потребител на социалната услуга и друг инцидент от
21.12.2024г. В случая обаче не може да се приеме, че тези обяснения са били изискани
от работодателя в хода на дисциплинарното производство. Напротив - описано е в
протокола от 07.02.2025г., че се прилагат 7 сведения, включително от ищцата. Не се
установи по делото, а и няма такива твърдения и възражения от страна на ответника,
да са налице предпоставките на чл. 193, ал. 2 от КТ, а именно неизслушването на
служителя –ищцата, респ. неприемането на писмените й обяснения да е станало по
нейна вина.
Поради което безспорно е установено по делото, че не е изпълнена
процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ от страна на работодателя. Поради което съгласно
чл. 193, ал. 2 от КТ съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Ето защо и обжалваното дисциплинарно нарушение не
следва да бъде разглеждано по същество, а отговорността на ищцата следва да се
приеме за незаконосъобразно ангажирана поради съществено нарушение на
производството по налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложеното
заповедта издадена от директора на КСУВХ Дряново, с която на ищцата е наложено
3
наказание "Предупреждение за уволнение", следва да бъде отменена на това
основание, като незаконосъобразна.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата
направените разноски. В производството по делото ищцата бе представлявана на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адв. И., като е направено
изрично искане за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищцата. В представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 21.02.2025г. е посочено, че защитата се осъществява безплатно. Нормата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата дава възможност адвокат да окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
При определяне на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид, че с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от
съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“
по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на
посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. В този смисъл
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
4
Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адв. И. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата,
като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер от 300 лв.,
под минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема
на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора,
проведените две открити съдебни заседания и събраните доказателства. Присъждането
на разноски за адвокатско възнаграждение в по-висок размер и в частност в
минималния по Наредба № 1/2004 г., би довело до нарушаване на принципа на
пропорционалност и справедливост.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Дряново държавна такса за
настоящото производство от 50 лв., както и 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 193, ал. 2 от КТ заповед № 26/ 11.02.2025г.,
издадена от директора на Комплекс за социални услуги за възрастни хора Дряново, с
която на Е. Д. Г., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** е наложено дисциплинарно
наказание "Предупреждение за уволнение".
ОСЪЖДА Комплекс за социални услуги за възрастни хора Дряново, с адрес
гр. Дряново, ул. ***, представлявано от директора Х. А. да заплати на адвокат Р. И. от
АК – Габрово, личен номер **********, с кантора гр. Дряново, ул. *** СУМАТА 300
(триста) лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищцата Е. Д. Г., като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Комплекс за социални услуги за възрастни хора Дряново, с адрес
гр. Дряново, ул. ***, представлявано от директора Х. А. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата, по сметка на Районен съд Дряново държавна такса от 50 (петдесет) лв.,
както и 5 (пет) лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6