№ 623
гр. Пазарджик , 15.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100518 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За ищцовото дружество „И. АКГ“ ЕООД, с ЕИК: ********* -
уведомени от предходното с. з., се явява законовия представител на
дружеството Г. КР. П.. Същото се представлява и от адв. Ф.Ф. и адв. С.В. и
двамата от АК-Пазарджик, надлежно упълномощени от преди.
Ответникът Г. СП. К. - уведомен от предходното с. з., се явява лично и
с адв. В.К. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди.
Вещото лице Б. ЗДР. Г. – редовно призован, не се явява. Постъпила е
молба с вх. № 9866/01.06.2021 г., с която уведомява за причините поради
които не е депозирал заключението в срок.
АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпило ГРД № 1392/2020 г. по описа на РС
1
Пазарджик.
Съдът докладва постъпило писмо от АГКК - гр. Пазарджик с вх.
8231/12.05.2021 г., с което се предоставя преписка по заявление № 01-
221096/21.07.2016 г. и по заявление № 01-262140/25.08.2016 г.
Съдът докладва постъпило писмо от нотариус Анета Илкова с вх. №
8809/19.05.-2021 г., с което предоставя копие от нот. дело № 1093/2019 г.
Страните /по отделно/: Да се приемат като доказателства по делото.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства днес докладваните писмени
документи от нотариус Анета Илкова и АГКК-гр. Пазарджик.
ПРИЛАГА като доказателство по делото ГРД № 1392/2020 г. по описа
на РС-Пазарджик.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на допуснатите
свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. Н. С. – на 62 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без служебни отношения с ищцовото дружество.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. С.: Знам горе-долу за какво е спорът, в течение съм. Знам че г-н П.
ме покани за свидетел и ми каза за какво ще иде реч тук. Помоли ме г-н П.
просто да дойда да свидетелствам. Страните спорят за една част от един наш
2
склад на фирма „Р. к.“. Аз съм управителя на „Р. к.“ от 1992 г. Ние
продадохме на ищеца склад 432 кв. м., който се водеше по Акт за държавната
собственост „навес авточасти“. Аз така го продадох и после не знам какво се
случва. Аз съм тук, защото има спорни моменти. Този склад, които съм го
продал една част от него - 52 кв. м., земята на тези 52 кв. м. се явява
собственост на И. Й., в последствие на Г.К.. Оттам идва този спор, че на мен
ми се води този склад 432 кв. м., но в същото време една част от този склад
във вид на земя се води собственост, де факто в момента на Г.К.. Този навес,
то може да се каже, че не е било навес, за мен си беше „склад за авточасти“ и
други неща се съхраняваха, като една значителна част от този склад беше още
преди 15 години, беше направена в масивен вид от гледна точка на това, че се
сложиха панели. Тези панели бяха от сглобяеми къщи, които ние имахме от
помощно стопанство в с. Овчеполци и на гара Велинград. Тези къщи ние ги
демонтирахме, прибрахме ги във фирмата и през 2005-2006 година някъде
облепихме една част от този навес с тези панели, за да може да стане по-
масивно, за съхранение на различни материали под ключ. Другото си остана
навес. То целият „навес авточасти“ е изграден с една метална, стабилна
конструкция. Те не са само тези 52 кв. м. Тези 52 кв. м. бяха изградени с
панели, под ключ и вътре съхранявахме материали на фирмата. Аз продадох
и голямото и тези 52 кв. м., което ми се водеше като собственост. Аз
продавам сграда. Продавам, това което ми се води. Аз продадох и двете неща
и спорното от 52 кв. м. и останалото от 432 кв. м. Продадох цялата сграда на
Г.П. с един документ, която на мен ми се води, вкл. и тези 52 кв. м. Земята на
тези 52 кв. м. се явява собственост на друг – на ответника. Тези 52 кв. м.
представляват една част от един общ склад, който е направен с панели, има
стени. Аз го продадох със стени, имаше и врата. Продадох го с покрив, стени
от панели – стари панели, водят се интернитови панели, но не от новия вид
термопанели, а стария вид от преди може би 30-40 години. Имаше врата.
Врата беше разположена отпред към пътя. Пред този огромен навес минава
път. Той се водеше навес, но за мен си е „склад авточасти“, само че една част
от него беше с панели, а друга с олекотени отпред метални врати, в които
също се съхраняваха някакви материали. Този големият склад е строен 2005-
2006 г. Строен е от фирмата „Р. к.“, когато беше вече частна фирма, като в
основата на строежа беше моят колега И. Й., който най-вероятно след малко и
той ще бъде тук, защото това го изградихме с наши работници под негово
3
ръководство. Й. отговаряше за строително-ремонтните дейности. Строено е,
когато вече беше приватизирано. Дружеството ни притежава този навес от
1979 г. Първоначално изградения навес е от 1979 г. Първоначално изградения
склад е изграден от метална конструкция, има покрив, нямаше стени, но вътре
между клетките имаше олекотена мрежа и отпред метални, олекотени врати.
Този навес представлява клетки от 6 м. на 4.5 м., така върви металната
конструкция изцяло. 2005-2006 г. близо, айде да не е половината, но близо
около 150 кв. м. от общо тия 432 кв. м. ние ги облицовахме с тези
интернитови панели, за да може да стане хубаво опушване, да може да се
ползва по-добре. Тези 52 кв. м. попадат в тези 150-160 кв. м. Складът го
продадох през 2018 г. и го продадох в състоянието, което описах от 2005 г. -
2006 г., включително и тези 52 кв. м. Другите метри до 432 кв. м. си останаха
в първоначалния им вид. По документи този навес се води 500 и нещо кв. м., а
сега говорим за 432 кв. м. и веднага ще ви обясня. Тази разлика я бракувахме,
защото точно на завоя, който се получава в този участък, най в дясно до тези
проблемни 52 кв. м., един ТИР бутна една от носещите колони и се наложи
тази част да бъде бракувана и фактически да изчезне една част от тази
метална конструкция. След сделките възникна спор между Г.П. и Г.К..
Нашата фирма има все още складове там, ние сме съседи със страните. Случи
се това в последствие, че Г.К. в тази част от 52 кв. м., които са де факто
негови като земя, Г. К. си направи върху тези 52 кв. м., бутна тези стени, тези
стари панели и си направи един хубав склад с нови термопанели, с нов хубав
покрив и т. н.. Това стана може би около 2017 г., но не мога да ви кажа точно
кога стана. Вратата към улицата първоначално остана, защото К. като загради
това нещо, тази част, която остана, тя си беше с вратата, но след това като
продадох склада на Г.П. той бутна и тези панели, защото искаше да си прави
нещо по-масивно там. Когато Г.К. бутна старите панели и сложи своите той
си изгради негова врата, но не където беше първоначалната, а точно на
неговото место, което се пада в дясната част на този склад, за който ви говоря
с голямата врата и фактически голямата врата си остана, само че вътре се
получи едно преграждане, в което Г.К. си обособи самостоятелен склад с
отделна врата. В момента, в който К. сложи стабилна, хубава стена от
термопанел се получава веднага преграждането от останалата част по-
голямата.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
4
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. П. Й. – на 63 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство с ответника.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Й.: Информиран съм от Г.К., че имат спор за един склад, който аз
му го продадох. Въпросните имоти, които са складове и този въпросен имот,
аз съм бившият собственик и аз съм ги продал на Г.К. и затова съм наясно,
защото знам какво съм продал. Аз съм в течение със строителството от доста
години назад. Съоръжението беше навес, който е от метални колони със
столици метални. Имаше само покрив. Покривът беше от интернитови
плоскости. Стени нямаше първоначално, имаше само метални колони,
захванати в асфалта, имаше покрив. Отпред имаше метални мрежи, бяхме го
преградили като клетки. Това, което казах може да се отнесе към старото
време. След приватизацията на дружеството този навес беше около 400 и кол
ко квадрата и продължаваше до края и през складовете, които продадох. Но
поради това, че влизаха големи ТИР-ове и на завоя много пъти ставаше така,
че вземе горе подпокривната конструкция и понеже аз се занимавах с
капиталното строителство по всички тези ремонти и се налагаше, то не може
да се изправи тази релса, която е горната, се реже цяла клетка. Да речем 4-5
метра се режат и този навес започна да намалява, докато стигна фактически
до входа пред склада на К.. В един момент, когато вече се разделихме и
станах собственик на тези въпросни имоти, аз напуснах фирмата „Р. к.“ и
понеже бях втория по големина съдружник и получих като собственост
складове и парцели земя. През 2016 г. получих складовете, които продадох на
К. и земята под тях с парцела, тоя въпросния парцел, който е под въпросния
навес, това е навес, там и в момента е навес. То беше не 52 кв. м., а беше
около 100 кв. този навес, който попадаше в моя терен. Но понеже беше много
бутнато, идеята ми беше, че това нещо ще го бутам. Затова когато
изповядахме сделката с Д. С. и „Р. к.“ на това място не записахме идеална
част от този навес. Значи идеята ми беше да го бутна този склад и понеже
2016 г. вече ставам и собственика на терена, знам че не мога да получа
някаква пречка от Д. С. или от който и да е, защото всеки момент мога да го
5
известя, този навес, който се води на „Р. к.“ да бъде премахнат пък в моята
част. Действително, в тоя момент подадох молба до Общината и бутнах 30 кв.
или 40 кв. до въпросното помещение, за което се спори сега. До там бутнах
част от тоя навес, за което има представен документ. Останаха 50 и няколко
квадрата останаха там на това място. Тогава вече ангажирах, понеже вече бях
продал, те бяха 2 склада, 1-я склад го бях продал на г-н К., ангажирах го,
защото той изяви желание, че ще купят и другия склад и го ангажирах да се
построи, то е пак навес, само че махат му покрива и стени, защото той има 3
стени, няма 4 стени, едната стена е стената на склада. И тогава се построи
този въпросния склад, за който сега спорят. Този склад се построи в началото
на 2016 г., когато станах собственик на терена, бутам част от навеса и лятото
беше се построява този въпросен склад от 52 кв. м. Построи го Г.К.. Панелите
и труда бяха от Г.К., но понеже пък в последствие му продадох съседния
склад, където едната стена е на това процесното помещение и продадох му и
земята отдолу излезна така, че този склад го построи К. и аз за него не съм му
вземал пари. Това е навес, въпреки че казвам склад, защото четвъртата стена
беше моя. Стените са три – отзад има една стена, която е на склада и започва
конструкцията, четвъртата стена е на основния склад, който също съм го
продал на К. и затова говоря за три стени, защото четвъртата стена е на
основния склад. След като това нещо беше построено, като му го продадох на
К. аз в нотариалния акт не съм писал, че му продавам навес, защото той си го
построи на моята земя, която земя му продадох. Въпросът е в следното, че
2016 г. във връзка с тази продажба, която трябваше да извърша, аз ангажирах
фирма архитекти, която да ми направи архитектурно заснемане на складовете
и на парцела. Понеже това вече беше изградено, този инженерът, който
заснемаше го заснема и затова това въпросно нещо, което се появява като
постройка се появява към края на 2016 г. във връзка с тая заявка, която е
направена за архитектурното заснемане, но е допусната една техническа
грешка, че той като го вписва в Кадастъра го вписва склад, т. е. масивна
постройка, а не навес. В Кадастъра е допусната техническа грешка, там е
вписан като склад, предполагам, че грешката е от техника. И понеже там в
нотариалния акт, моята грешка беше, че когато не е вписана идеална част, там
се води навес. Все още в този момент в документацията на Кадастъра се води
навес на „Р. к.“, затова това нещо този, който го записва го записва като
собственост на „Р. к.“ и оттам идва вече грешката. Това вече вие ще си го
6
преценявате. След това вече как е извършена продажбата. Аз твърдя, че през
2016 г. Г.К. със собствени средства и с още един негов колега го изградиха.
Това, което те направиха за 5 часа може да се демонтира, това не е постройка.
Да, казах, че съборих една част от металния навес. От „Р. к.“ тогава не се
противопоставиха, че съборих част от металния навес. Тогава Д. С. ми даде
съгласие. Ние съвместно с него, с Д. С. подадохме молба да Общината.
Молбата ни беше съвместна, защото се водеше още навес на „Р. к.“. Молбата
ни беше до Общината, че ще бутна част от тази сграда, защото ми пречи на
един от входовете. Защото на склада се води, че входът е тука, а отсреща се
води, че има навес на „Р. к.“. Бутнах го, дойде техничката, засне го, че е
бутнато и ми даде един документ, който е в преписката по заснемане. Тази
бутната част пречеше на входа на основната сграда. И останаха тези 52 кв. м.
Имаше един период когато, но не беше в тази част, беше пак около 100 кв. м
аз и работници имаше едни стари панели от сглобяеми къщи, които имахме
на Овчеполци и бяхме изградили една стена, там където вие ме питахте за
мрежата, и там бяхме турнали от тези панели. Със старите панели не бяха
оградени тези 52 кв. м., а бяха едни други 100 и няколко квадрата. Момент,
попадаха май тези 52 кв. м. и после когато на Д. С. му казах, че ще бутам, аз
му предложих тези панели, ако му трябват да ги взима. Д. не ги взе, те са
изпочупени, те са на една камара 50 години и се изхвърлиха. Когато Г.К.
направи тази реконструкция, то не можеше да се каже, че е навес защото
интернита отгоре всичко беше изпочупено, издънено и си течеше вода,
влизаше и отвънка. В тая преписката се заснеха и складовете, които са мои и
понеже попадаше и тоя навес отпред, и затова и Д. подписа да се направи
това заснемане. Към момента на заснемане от Кадастъра през 2016 г. беше
изградена стената, защото тя си е на големия склад, то има и прозорец, който
е заснет. Положението е такова, каквото е и сега. За навес не се изисква
архитектурен проект, преустройство – аз не съм имал намерение да го
преустроявам в склад, аз имах намерение тези 52 кв. да ги съборя, но понеже
човекът, който го построи и човекът, който го купи склада, той ми каза аз ще
си държа там мотокара и някакви други работи и ще си го оправя с
термопанели.
Да, аз казах първоначално, че ТИР закачи там и после казах, че ми
пречи поради други причини. И двете причини за премахването на част от
въпросния навес са верни. Аз съм от 1984 г. съм там и съм началник на
7
„Капитално строителство“ и ви казвам, че в годините, като започна след
демокрацията, като тръгнаха големите тирове, не може да вземе завоя и ми се
налага да бутам част. След това на другия ден или след една седмица, или
след три седмици ново произшествие и пак бутам част. И този склад, който
беше 450 или 500 кв. м. от край до край, остана да речем с 100 кв. по-малко.
Тая част, която остана и представлява част от спорната, част от нея беше
оградена със стари панели. Когато К. сложи термопанелите той използва май
че някои елементи от старата метална конструкция. Основната носеща
конструкция на навеса са метални колони, които са захванати в асфалта от
едната страна, от другата страна също. От горе има едни столици, те са като
метални триъгълници, които в широката част са отзад, отпред са в тясната
част и това нещо лежи върху металните греди и между металните греди има
релса и върху тях е хваната покривната конструкция. Не знам каква част от
съществуващата конструкция е запазил г-н К..
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Г. М. – на 45 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с ответника
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. М.: Знам за процесния склад. Аз съм съсед на Г.К. по месторабота.
По принцип аз го накарах Ж. да го заградим това нещо, да го обособим.
Преди да го заградим това беше като клетки, навес, сайвант. Имаше
интернитен покрив, потрошени плоскости. Нямаше стени, беше с мрежа и там
където Ж. беше пред неговия склад, бяхме сложили някакви плоскости,
където му бяха артисали, просто да запушим да не се вижда отвънка какво
има вътре. От вътрешната страна на тази мрежа бяхме сложили дървени
плоскости, за да не се вижда какво има вътре. Имаше колони. Покрива от
едната страна се държи за неговата сграда, а от другата страна е желязна
конструкция. То в действителност беше по-голямо, една част се премахна,
тъй като Ж. имаше намерение да закупи и големия склад. Имаше си уговорка
със собственика за закупуване, изчаквахме да се оправят документите на
8
другия склад. Като казвам Ж. имам предвид Г.К.. Ние сме си приятели, така
съм си свикнал и аз си го наричам Ж.. Премахна се една част от тази
конструкция и горе-долу около 2 клетки мисля, че бяха останали, трябваше да
се премахнат и те. Обаче говорихме с предишния собственик на имота, ако
може да не бързаме да ги бутаме, да останат и да го ползваме и да го покрием,
за да можем да прибираме мотокар, колички там. Знам, че собственикът се
казва Иван, не му знам фамилията, но това беше предишния свидетел преди
мен. Лично аз съм си купил от него другия имот с К.. Иван ни разреши, той
каза, че чака документите и да го продаде на К.. Всичко беше на устна
договорка между Иван и К. и Ж. чакаше да се оправят документите и да
направят сделката и да се знае, че Ж. е собственик. Говоря за цялата част,
включително и за тази, за която се спори. И това всичките го знаят, не само
аз. Ищцовото дружество са съседи, да. Предишния собственик Д., който
излезе от тук, с пълната яснота той го знаеше, че това нещо ще го построим,
бил е при нас, видял ни е, и въобще имаме уговорка долната част я беше
обещал за 14 000 лв., после вдигна цената на 18 000 лв. да купим сградата от
там надолу. Имахме устно договорка дори с Г.К., аз щях да му дам парите да
го купи, да го ползвам аз това помещение надолу. Обаче Д. си замълча.
Обадихме му се „Чичо Митко, кво става, ще купуваме ли долната част?“,
„Още малко, още малко“ и в един момент разбрахме, че я е продал. Но когато
го правихме това нещо и когато го покривахме, той не е имал никакви
възражения за това нещо. И цимент сме наливали отдолу, защото не беше
циментирано и се пълнеше с вода. Там като завали един дъжд и се пълни с 70
см. Вода и като вкарам техниката вътре се наливаше до половината. Ние
повдигнахме нивото с 30 см. И да уточня, че Д., ако имаше някакви
възражение щеше още тогава да каже. Свидетелят, който разпитахте преди
мен Д. беше в течение и всяка сутрин беше там докато правихме това нещо и
си пиехме сутрин кафето там и с К.. Д. беше свидетел и не е имал абсолютно
никакви възражения. Нито е казвал, че това не е на Г.К., наблюдаваше целия
процес, дори и цена на долния склад ни каза. Този долния склад вече е негов,
на Д., докато това, което К. закупи е на другия свидетел Иван. Лично за
постройката панелите аз съм ги осигурил, първо покрива, след това стените и
предполагам, че Д. ако е имал тогава възражения би казал да не го покриваме.
Има изградена ел. и ВиК инсталация, която аз съм я правил. Ние с Г.К. сме си
лични приятели и на устна договорка сме се разбрали аз да го ползвам този
9
склад и затова всички материали са вложени от моя страна вместо да му
плащам наем и после с течение на времето той си го взима. Ток и вода е
самостоятелно захранен, таблото е от мен, аз съм го правил. Ток се доставя от
Д. С., трафопоста е негов, на първия свидетел. Ние сме с контролни
електромери всичките там. На новата постройка първо поставихме покрива,
след това поставихме задната малка и предната дългата част и после
сложихме и врата. Стената, която разделя е стената на големия склад, даже си
има и отвор за врата. То си беше вход на К. на големия склад.
Новосъздадения склад си има три собствени стени и ползва четвъртата на
съседа от големия склад. От първоначалната конструкция останаха металните
колони, които бяха захванати с бетон за терена.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
За събиране на доказателства и изслушване на експертиза, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 21.09.2021 г. от 13.30 часа, за която
дата и час ищцовото дружество уведомено чрез законовия си предсавител,
ответникът уведомен лично.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б.Г..
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12.40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10