Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети
декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Даниела Христова
При участието на секретаря Доника Христова, след като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 722 по опис на ВОС за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД за връщане на сумата от 15 000 евро и законна лихва в размер на
337.50 евро.
Ищцата К.Г.М. с ЕГН ********** ***, представлявана от
адвокат Н.М. с адреса за призоваване и връчване на съдебни книжа, гр.Варна, ул.
„Никола Михайловски“ № 15 – 15 а, твърди, че е предоставила в заем на И.Г.И. – Д., ЕГН ********** и Ж.Х.Д.,
гражданин на Р Ф.и двамата с адрес гр.
Варна, п-н Приморски, с.о. М.Р., БЧП 517-1 № 810, в имот с идентификатор
10135.2517.1810 сумата от 15 000 евро.
Представя декларация с нотариална заверка на подписите
на ответниците от дата 03.11.2017 г., и твърди, че в тази декларация, те са
признали факта на съществуващото задължение в размер на 15000 евро., като
двамата взаимно и солидарно са се задължили да върнат сумата. Твърди, че с
нотариална покана от 08.11.2018 г., връчена на 28.12.2018 г. е поискала изплащане на задължението. Твърди, че дадената в заем сума е разходена
при покупката на имот, сделката по която е обективирана в нот. акт № 177, том
3, рег. № 4345/2017 г. на нотариус № 529.
С уточняваща молба от 07.05.2019 г. ищцата въвежда
допълнителни фактически твърдения относно твърдението за реално изпълнение на
договора за заем и вносни бележки за постъпили в сметката на първата ответница
в ОББ АД , суми както следва – на 16.05.2015 г. – 500 евро, на 19.07.2013 г. –
500 евро, на 31.10.2013 г. – 1000 евро, на 06.12.2013 г. – 600 евро, на
20.12.2013 г. – 4000 евро, на 10.01.2014 г. – 500 евро, на 21.02.2014 г. 700
евро, на 08.04.2014 г. 200 евро, на 24.04.2017 г. 550 евро, на 19.06.2017 г.
445 евро, и в сметката на втория
ответник на 13.11.2017 г. – 5300 лева, на 14.11.2017 г. – 880 евро,на
14.12.2017 г. 1000 евро и в брой на двама ответници на 13.11.2017 г. 1907.12
евро.
Твърди се, че сумите са разходени за покупката на
недвижим имот и между страните е имало уговорка да бъдат върнати или да бъде прехвърлена
собственост. Част от предоставените средства ищцата набавила със заем в ДСК.
Твърди, че е изпаднала в затруднено положение, защото ответниците не връщали
парите, но признавали факта, че ги дължат и са взети на заем с нотариално
заверената декларация.
Ответниците в писмен отговор не оспорват фактическите
твърдения, че между страните са налице финансови взаимоотношения, но твърдят,
че не са в състояние да изплатят сумата наведнъж и поради тази причина,
страните са водили преговори в процедура по медиация. Макар и подписан от
двамата ответници, изявленията в отговора са от едно лице и от съдържанието се
установява, че се признава задължение в размер на 10 000 евро.
След многократни опити за спогодба, страните не са
постигнали такава.
Съдът след като се запозна със становищата на страните,
събраните по делото доказателства и правните норми регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Представена е Декларация подписана от ответниците, с
нотариална заверка на техните подписи с рег. № 4210 от 03.11.2017 г. , от
съдържанието на която се установява признанието им, че солидарно дължат на
ищцата сумата от 15 000 евро. По надолу в текста се посочва, че до
окончателното връщане на сумата, се задължават да отстъпят част от имот,
отговарящ на тази сума,а след като изплатят сумата тя да им върне
собствеността. Декларацията съдържа признание за задължението на ответниците да
върнат на ищцата сумата от 15 000 евро. В останалата част относно гаранции
за връщане, съответно връщане на гаранциите след изпълнение на задължението за
връщане, доколкото представлява изявление, което съдържа задължение на лице,
което няма подпис върху документа е без правно значение.
От този документ съдът приема, че съществува парично задължение за връщане на
сумата от 15 000 евро и независимо в кой момент е реално предадена в заем
на ответниците, с тяхното признание задължението се новира. В случаите, при
които задължението за връщане не е
обвързано със срок, сумата става изискуема от
момента на поканата за изпълнение. Такава е връчена на ответниците на
28.12.2018 г., а според съдържанието на изявлението на ищцата, задължението е
станало изискуемо в 30 дневен срок от получаването - 27.01.2019 г. От този момент, ответниците
са в забава и съответно стават задължени за законна лихва върху тази сума.
От представените банкови извлечения се установява
реалното предаване на сумите по сметки на ответниците. Независимо, че част от
тях са по сметката на съпругата ответик, а други по сметката на съпруга
ответник, изявлението им за солидарно задължение за връщане, означава, че всеки
от тях е задължен за сумата от 15 000 лева, като изплащането на тази сума,
от който и да е от тях погасява дължа съм ищцата.
С оглед изхода от спора в тежест на ответниците и в
полза на ищцата, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
които според списък са в размер на 3459 лева. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на ВОС изплатената от бюджета на съда сума от 80
лева, представляваща възнаграждение на преводач.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Г.И. – Д., ЕГН ********** и Ж.Х.Д., гражданин на Р Ф.и
двамата с адрес гр. Варна, п-н
Приморски, с.о. М.Р., БЧП 517-1 № 810, в имот с идентификатор 10135.2517.1810,
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Г.М. с ЕГН **********
***, представлявана от адвокат Н.М. с адреса за призоваване и връчване на
съдебни книжа, гр.Варна, ул. „Никола Михайловски“ № 15 – 15 а,
сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ евро,
представляваща паричен заем получен с банкови преводи в ОББ АД, както следва по
сметка на И.Г.И. – Д., ЕГН ********** на 16.05.2015 г. – 500 евро, на
19.07.2013 г. – 500 евро, на 31.10.2013 г. – 1000 евро, на 06.12.2013 г. – 600
евро, на 20.12.2013 г. – 4000 евро, на 10.01.2014 г. – 500 евро, на 21.02.2014
г. 700 евро, на 08.04.2014 г. 200 евро, на 24.04.2017 г. 550 евро, на
19.06.2017 г. 445 евро, и по сметка на Ж.Х.Д., гражданин на Р Франция13.11.2017
г. – 5300 лева, на 14.11.2017 г. – 880 евро,на 14.12.2017 г. 1000 евро, и в
брой на двамата 1907.12 евро, с падеж на
цялото задължение 27.01.2019 г. ,
сумата
от 337.60 /триста тридесет и седем точка шестдесет / евро, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на падежа 27.01.2019 г. до датата на
предявяване на иска и
законна лихва
върху главницата от считано от 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението,
на основание чл.
240 , ал.1 , чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
ОСЪЖДА И.Г.И. – Д., ЕГН ********** и Ж.Х.Д., гражданин на Р Ф.и
двамата с адрес гр. Варна, п-н
Приморски, с.о. М.Р., БЧП 517-1 № 810, в имот с идентификатор 10135.2517.1810, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Г.М. с ЕГН ********** ***,
представлявана от адвокат Н.М. с адреса за призоваване и връчване на съдебни
книжа, гр.Варна, ул. „Никола Михайловски“ № 15 – 15 а,
сумата от 3 459 /три хиляди
четиристотин петдесет и девет / лева, представляващи направените по
делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.И. – Д., ЕГН ********** и Ж.Х.Д., гражданин на Р Ф.и
двамата с адрес гр. Варна, п-н
Приморски, с.о. М.Р., БЧП 517-1 № 810, в имот с идентификатор 10135.2517.1810,
ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Варненски
окръжен съд
сумата
от 80 лева, представляваща
разход платен от бюджета на съда за възнаграждение на преводач, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт до страните.
Окръжен съдия: