Р Е
Ш Е Н
И Е
293/18.2.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 05.02.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 4820 по описа за
2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
И.Г.Н. против Наказателно Постановление № 23-0000358/09.07.2019г. на
Началник Областен отдел „АА“ Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” -Варна, с което му е наложено административно
наказание "ГЛОБА"
в размер на 700 лева на основание чл.94 ал.1 от Закона
автомобилните превози.
В жалбата
декларативно се оспорва фактическата обстановка и се навеждат доводи за допуснати нарушения
на процесуалните правила. Поради това се иска цялостна отмяна
на постановлението.
В съдебно заседание възз.Н., редовно призован, се явява лично, като
подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща представител – мл.
експерт Г., който оспорва жалбата.
В заседание по
същество пледира НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На 09.04.2019 год., около 10.00 часа,
жалбоподателят извършвал с
МПС рег. №*, обществен превоз на пътници
по редовна линия Варна - Бургас.
Преди тръгване на автобуса от
автогара Варна свид.З.А. заплатил
на водача възз.Н. сумата от 14 лева за билет
и се качил в автобуса. Въззивникът му заявил, че
ще му даде
билет, но не му дал
такъв. Малко след като автобуса потеглилил отново водача отклонил искането за издаване
на билет. Още преди да е пристигнал
в Бургас, свид.А. подал сигнал
на посочен от АА телефон, че не му
е издаден превозен билет. След като слязъл на крайната спирка
от дестинацията също не му
бил издаден билет и затова подал писмена жалба.
Поради установеното
при проверката, против възз. Н. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, в който били описани направените
измервания и констатации, и
действията му квалифицирани като нарушение на чл. 37а,ал. 1 ,т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 год. на
МТ.
При личното предявяване
на акта въззивникът посочил,
че има възражения.
В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН той не депозирал писмени
такива.
Въз основа на акта за установяване
на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта, както и правната
квалификация на нарушението по чл.
37а,ал. 1 ,т. 7 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 год. на
МТ,
административно-наказващия орган
наложил на въз.Димитров наказание “Глоба” в размер на 700 лева.
В хода на съдебното производство
бе разпитан свид. Г., чиито
показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
В съдебно заседание бе разпитан и пътника
свид.А*, който
заяви, че въпреки, че е заплатил
цената на билета за превоза
не му е бил
издаден такъв. Направените от него искания
за издаване на билет водача
на автобуса отклонявал. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелят.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, които да безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Акта е надлежно връчен на въззивника, който е отбелязал саморъчно, че има
възражения срещу описаната фактическа обстановка, но такива не са
депозирани в срока
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 37а т.7 от горепосочената
наредба водачът на автомобил за
обществен превоз на пътници е длъжен
да издава документи за платена
превозна цена в случаите, когато пътниците не са
предварително снабдени с такива документи. В настоящия случай от материалите по делото се
установява, а и не се спори между
страните, че жалбоподателят, в качеството си на водач
на посочения автобус е осъществявал обществен превоз на пътници по
редовна автобусна линия Варна - Бургас,
т.е. същият е имал задължение да издава документи
за платената за превоза цена,
в случаите, когато
пътниците не са предварително снабдени с такива. От разпита в съдебно заседание на свидетелят,
които се е бил качил в автобуса,
се установява, че е заплатил превоза
и не му е бил издаден билет.
Описаното нарушение според АНО е това, че не
е бил издаден документ за платена
превозна цена на пътник, като
това напълно съотвества на установеното
нарушение.
Разпоредбата на чл.37а т.7
от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси на Министъра
на транспорта и съобщенията, задължава водачите на автомобили
за обществен превоз на пътници
да издават документ за платена
превозна цена, в случаите в които пътниците не са предварително снабдени с такива документи. В случаят след като е била приета
превозната цена, билет не е бил
издаден.
Според чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ, водачът на автомобил за
обществен превоз на пътници е длъжен
да издава документи за платена
превозна цена в случаите, когато пътниците не са
предварително снабдени с такива документи. Неизпълнението на това задължение
е санкционирано с разпоредбата
на чл. 94, ал. 1 ЗАвПр, според която
който не издаде документ за платена превозна
цена се наказва
с глоба 700 лв. Безспорно се установи по
делото, че жалбоподателят е бил водач на автомобил
за обществен превоз на пътници,
поради което е бил субект на
задължението по чл. 37а, т. 7 от
наредба № 2, а именно да издаде документ
за платена превозна цена на
пътниците в превозното средство, които превозва. Видно и от текста на разпоредбата, това което е описано
в НП е съставомерно по този текст. Следователно след като е приел
плащане, въззвника е следвало да изпълнили
своето задължение по чл. 37а
от наредбата, поради което е налице съставомерно деяние. Правилно е била определена
санкционната норма. Наложеното административно наказание
е намерено за определено във фиксирания от законодателя
размер и в съответствие с разпоредба на чл.94, ал.1 от ЗАвтП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
23-0000358/09.07.2019г. на Началник
Областен отдел „АА“ Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” -Варна, с което на И.Г.Н. – ЕГН **********
му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 700 лева на основание
чл. 94 ал.1 от
Закона автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: