Решение по дело №154/2022 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 114
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20221730200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Радомир, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е.. Т. З...
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200154 по описа за 2022 година

С наказателно постановление №.../30.05.2022г. началникът на отдел „Контрол
РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е наложил на
жалбоподателя И. П. С., с ЕГН: ********** с адрес гр.П., жк.“Т..“ № ., ет... ап..., на
основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на
3000 лева за нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на МРРБ.
Недоволен от така наложеното му наказание С. по изложените във въззивната
жалбата от адвокат-пълномощника си правни доводи и допълнително депозирани по делото
молби , моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Адвокат-защитника на С. развива подробни съображения в представени
по делото писмени бележки и сочи, че неправилно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност за процесното адм.нарушение. В условията на евентуалност
се моли от въззивника съда да измени наказателното постановление като намали размера на
наложената глоба в минималния размер предвиден от законодателя за съответния вид
адм.нарушение. Претендират се и направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна по подробно изложени правни съображения от процесуалния си
представител в представено по делото писмено становище, моли съда да потвърди
1
обжалваното НП като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
ТО-Радомир към Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща
представител е не е взела становище по жалбата.


Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.


ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 04.05.2022 г., в 12.02 ч., на път III, км 48+500, на разклона на с.С.., в посока с.Г..
Д., о.бщ.Р... при проверка от контролните органи на АПИ, а именно служителите К. С. К. и
Е. Л. С. са установили, след направено измерване на ППС-то, че жалбоподателят И. П. С. е
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка
„М..“, модел „А. .“,. с. peг. № ... при надвишени норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: При измерено
разстояние между осите 1.36 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.500 т., при максимално
допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ на наредбата. Измерването
е извършено с техническо средство ел. везна, модел „PW-10“ №K0200010 и ролетка 1309/18
(5м.).В момента на проверката ППС е превозвало фракция. За така измерените параметри на
ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностните лица от АПИ разрешително
или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко
по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Предвид извършената проверка и установеното от АНО административно
нарушение, свидетелят К. на длъжност „ гл.инспектор“ в Дирекция „АРОК“ АПИ-София е
съставил АУАН №../04.05.2022 г. в присъствието на свидетеля Е. С. заемащ длъжността „
инспектор“ в АПИ.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от
2
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН след като е разгледал административно-
наказателната преписка административно- наказващия орган е издал атакуваното в
настоящето производство НП №../06.12.2021г., като е приел, че жалбоподателят И. П. С. е
извършил адм.нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37,
ал.1,т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата му е
наложил административно наказание глоба в размер на 3 000 лева .
В хода на съдебното дирене свидетелят С. на длъжност „инспектор“ в дирекция
„АРОК“-АПИ гр.София изцяло потвърждава и поддържа фактическата обстановка
изложена в АУАН и НП. Свидетелят сочи,че при проверка и измерване на ППС управлявано
от жалбоподателя са установили, че предвид натоварването на осите му същото е тежко и
следва лицето извършващо превоза да има съответно разрешително .

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

На първо място относно наведените от адвокат-защитника на С. в жалбата и
писмените бележки, доводи за допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав
намира от правна страна следното:
При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал
цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия така и
подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл.
53, ал. 1 от ЗАП въз основа, на която е наложено административното наказание на
жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е посочено от законодателя, че за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи
безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП,
което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на административно-
наказателното производство гласни доказателства – показанията на свидетеля С., както и
писмените такива, че С. управлява ППС, „тежко“ по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване
натоварването на осите на ППС.Същите стойности са над допустимите максимални
3
размери съгласно чл. 7, ал. 1, т.5, б.“в“ от цитираната наредба на МРРБ. Освен това в хода
на съдебното следствие жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства
установяващи, че измерванията направени от контролните органи на управляваното от него
ППС са неточни и непълни и не отговарят на посочените в АУАН и НП стойности. Относно
техническата годност на измервателните уреди , използвани от контролните органи по
време на проверката в хода на съдебното следствие са представени от наказващия орган
писмени документи установяващи, че измервателното средство ел. везна везна, модел „PW-
10“ №K0200010 е надлежно проверено от съответните оторизирани органи, а именно:
Заявление №АУ000029-3-33882/23.06.2021г. от АПИ до ГД МИУ за проверка на ел.везна-
модел „PW-10“ №K0200010.Представен е и сертификат за одобрение на такъв тип везна,
както и Декларация за съответствие, Сертификат за проверка на ЕС на везни с
неавтоматично действие и декларация за съответствие за ролетка №1309/18/5м. Представен
е и протокол за проведено обучение на св.К. за работа с горепосочената ел.везна.
Касателно възажението на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, то съгласно чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП се
наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2,
ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности
: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. В настоящия случай безспорно е
установено от контролните органи, че С. е управлявал процесното ППС, с оглед на което по
смисъла на цитираната правна норма на чл.53, ал. 1, т. 2 от ЗП същият е лице, което
извършва дейност движение на тежко/ извънгабаритно ППС без разрешение на собственика
или администрацията управляваща пътя. Т.е. в случая законодателят е имал предвид, че
следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето
извършващо превоза. Т.е налице е съставомерно извършено от жалбоподателя С. от
обективна и субективна страна деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, и с автор – водачът на
процесното ППС. Цитираните нормативни разпоредби предвиждат реализиране на
административно-наказателната отговорност на всяко физическо лице, осъществило без
наличие на надлежното разрешение движение на тежко /извънгабаритно ППС по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г.
Във връзка с доводите на адвокат-защитника на жалбоподателя касателно авторството
следва да се отбележи, че водачът е наказан за това, че в нарушение на нормативно
установена забрана е осъществил движение на извънгабаритно ППС без разрешително или
квитанция за платени пътни такси, а не защото не притежава такова разрешение или защото
не са заплатени съответните пътни такси. Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП може да бъде както превозвачът по отношение на разрешението, така и водачът,
що се отнася до фактическия извършител на дейността от специално ползване на пътя,
каквото в случая е движението на ППС, осъществявано от водача на ППС.
Относно „евентуалното „ искане на жалбоподателя за намаляване размера на
наложената глоба до съответния мининум, то съдът намира същото за основателно. За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗП се налага глоба от 1000 до 5000 лева. При определяне на размера на
глобата следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния
случай административно-наказващият орган е определил глоба в размер на 3 000 лева. При
4
преценката на размера на наложената санкция, обаче, настоящият съдебен състав намери, че
наказващият орган е определил същия в прекомерен размер. Предвидената такава в закона е
глоба в размер от 1000 до 5 000 лева. При тези законови рамки, наказващият орган е
определил санкция в размер на 3000 лева, без ясни мотиви и без да става ясно на какво
основание санкцията е определен в посочения размер. Според настоящия съдебен състав
същият се явява несъответен на извършеното липсват данни и не се констатират отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция над
законоустановения минимум, който в случая се явява 1000 лева. Съдът намира, че този
размер се явява достатъчен за постигане на целите на наказанието и доколкото по делото не
са налице основания за налагането на по-висок размер, обжалваното НП следва да бъде
изменено в посочената насока.Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски
за юрискосултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл.144 АПК, вр.чл.78, ал.2 ГПК съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.София сумата от 26,40 лева за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с намаления от съда размер на глобата.
Предвид изхода на делото въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“
гр.София следва да заплати на жалбоподателя съразмерно с уважената част от жалбата на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК в размер на
290,40 лева за адвокатско възнаграждение.
Относно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възраграждение, то
съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на АНО в тази
връзка.Видно от представения договор за правна защита и съдействие на адв.С.а е
заплатено адв.възнаграждение в размер на 440 лева, който е минималния предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер съгл.чл.18, ал.2,
във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от същата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.2, вр. ал.2 т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №.../30.05.2022г., с което началник отдел
„Контрол РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е
наложил на И. П. С., с ЕГН: ********** с адрес гр.П.., жк.“Т.“ .№ ., ет.. ап.., на основание
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 3000 лева
за нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
5
средства на МРРБ КАТО НАМАЛЯВА размера на „глобата“ на 1000 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр.София, бул.“Македония“ №3
да заплати на И. П. С., с ЕГН: ********** с адрес гр.П., жк.“Т..“ № .., ет.., ап.. сумата от
290,40 лева /двеста и деветдесет лева и четиридесет стотинки/, направени разноски по
делото съразмерно с уважената част от жалбата и намаления размер на административното
наказание глоба.
ОСЪЖДА И. П. С., с ЕГН: ********** с адрес гр.П., жк.“Т..“ № ., ет., ап.. да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес : гр.София, бул.“Македония“ №3 сумата от
26,40 лева /двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, направени разноски по делото
съразмерно с намаления размер на административното наказание глоба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник по реда Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6