№ 33857
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110123000 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, представлявано от Д.Ш. и М.В., с адрес: ****,
против А. Н. В., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.432, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 14 081,48 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № FL** от 28.10.2022 г., договорна лихва в размер на 1 217,08 лв. за периода от
18.12.2023 г. до 17.09.2024 г., мораторна лихва в размер на 299,19 лв. за периода от
17.01.2024 г. до 20.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /29.10.2024 г./, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 64602/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира
за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на
делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
Ищецът е направил искане да се приемат като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи, както и ч.гр.д. № 64602/2024 г. по описа
на СРС, 154 състав. Направено е искане за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза. С отговора на исковата молба ответникът също е представил писмени
доказателства, заявил е искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза със
задачи, посочени в отговора на исковата молба, заявил е „искане за събиране на
доказателства“ ищецът да представи по реда на чл. 190 от ГПК пълни записи от
телефонни разговори между ответника и служители на банката за периода 01.11.2023 г.
до 15.12.2024 г., проведени от личния му телефон и банковите линии при ответника.
Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и
необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и изясняване на
1
спора от правна страна. Следва да се допусне поисканата експертиза със задачи
посочени в исковата молба и по т.9 и 10 от отговора на исковата молба. Не следва да
бъде допуснато доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца по
реда чл. 190 от ГПК, поради неотносимостта му към предмета на спора.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да
постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг
способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да
вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца по
реда чл.190 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба и по т.9 и 10 от отговора на исковата молба, при
възнаграждение в размер на 400,00 лева, платимо от ищеца и 100,00 лв., платими от
ответника в едноседмичен срок от получаване на определението. НАЗНАЧАВА за
вещо лице В.П., като вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за
открито съдебно заседание по делото след представяне на доказателства за внесен
депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.11.2025 г. от 10.45 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
І. 1. Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № FL ** от
2
28.10.2022 г. на ответника е предоставен кредит в размер на 69 299,00 лева срещу
задължението в срок до 07.12.2022 г. да върне горепосочената сума, ведно с лихва на
равни месечни погасителни вноски съгласно подписан погасителен план. Поради
неизпълнение на задължението за плащане на погасителни вноски, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора, за което
банката е изпратила съобщение до ответника.
За събиране на задължението по договора за потребителски кредит банката е
депозирала пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, по което е било образувано ч.гр.д. № 64602/2024 г. по описа на СРС, 154
състав и е била издадена заповед, с която съдът е разпоредил на ответника да заплати
на ищеца сумата от 14 081,48 лв., представляваща главница по договор № FL ** от
28.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законна лихва за
периода от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1
217,08 лв. за периода от 18.12.2023 г. до 17.09.2024 г., мораторна лихва в размер на
299,19 лв. за периода от 17.01.2024 г. до 20.10.2024 г. и разноски по делото, от които
държавна такса в размер на 311,96 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1
295,87 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 11.11.2024 г. по ч.гр.д.
№ 64602/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
Обосновава правния си интерес от водене на настоящото производство с
разпореждане на съда от 06.03.2025 г., с които съдът е дал на заявителя указания по
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, а именно да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, тъй като по делото е постъпило възражение от ответника.
Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на банката сумата по
договор за потребителски кредит № FL ** от 28.10.2022 г., съгласно заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 64 602/2024 г., 154 състав,
представляваща изискуема главница по вноски за настъпил падеж (редовно изискуема
главница) в размер 14 081,48 лв., договорна лихва в размер на 1217,08 лв. за периода
от 18.12.2023 г. до 17.09.2024 г., мораторна лихва в размер на 299,19 лв. за периода от
17.01.2024 г. до 20.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски, вкл. и адвокатско
възнаграждение.
2. Ответникът с отговора на искова молба заявява, че оспорва изцяло предявения
иск като неоснователен. Счита, че задължението предмет на исковата молба е погасено
и недължимо, поради нарушени договорни и фактически предпоставки. Смята, че
действията му са били на основание погрешна информация, предоставена от страна на
банката, като това съществено повлияло на волеизявлението му при сключване на
договора. Счита, че е нарушена целта на договора, тъй като новия договор бил
предназначен за покрИ.е на този дълг и би следвало автоматично да погаси старото
задължение. Неизпълнението на това задължение, представлявало съществено
нарушение на договора и го обезсилвало по смисъла на чл. 87, ал.2 от ЗЗД. Навежда
твърдения, че е налице неоснователно обогатяване и злоупотреба с право, тъй като
банката едновременно задържала получените средства и претендирала пълния размер
на кредита, което представлявало злоупотреба с право и водело до неоснователно
обогатяване. Неоснователното обогатяване на банката било, че държала запор над
средствата, които вече използвала за частично погасяване на собствения си иск, но
търсела и остатъка. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет
3
на делото са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.432, ал.1 от
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не са
изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не
подлежат на доказване.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи
фактите, на които основава исканията си.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
по силата на сключения между страните по същия договор за кредит ищецът е
предоставил на ответника посочената сума, а последния се е задължил да я върне в
уговорените срокове и при договорените условия.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за банков кредит от 28.10.2022 г.,
изпадането на ответника в забава, обявената предсрочна изискуемост на кредита, както
и размера на предявените искове.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже възраженията си срещу
исковете, вкл. и евентуално плащане на исковите суми.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника по този иск е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните сочат доказателства и са направили доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4