Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч,23.10.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия,V състав в
публичното заседание на двадесет и пети август, през две хиляди и деветата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при
секретаря…В. Д.……......……………...и в присъствието на
прокурора……………………………………...като
разгледа докладваното от
съдията ………гр.дело
№539..по описа за ……2009.............…………год,
за
да се произнесе съобрази:
Иск за
заплащане на обезщетение при командировка с правно основание чл.215 от КТ.
Цена на иска: главница-2395.75лв.
Ищецът
М. П.
Ц. *** излага в ИМ,че работи при ответното дружество от м.октомври 2006г.на
длъжност шофьор на товарен
автомобил.Сочи,че на 31.01.2007г.е сключил трудов договор с ответника на
основание чл.70,ал.1 от КТ в полза на работодателя,като след изтичане на
шестмесечният срок продължил да работи до 24.05.2008г. Изтъква,че ответното
дружество се представлява и управлява от двама управители,като вторият
управител и съдружник във фирмата-Янислав П. отсъства от България от няколко
години и няма взаимоотношения с него.Твърди,че в трудовия му договор е било
уговорено месечно възнаграждение в размер на 200лв.,което не отговаря дори на
МРЗ и осигурителните прагове.Навежда твърдения,че е била постигнатата устна
уговорка с работодателя за заплащане по
0,15 ст.на километър,което не е получил нито доброволно,нито по съдебен ред,тъй
като уговореното не било отразено в никакъв писмен документ.Посочва,че е
пътувал главно до Румъния,като първоначално управлявал т.а.МАН с рег.№ОВ2068 за
периода от 01.02.2007г.до края на м.юни 2007г.,с който изминал общо
МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд
и след като докаже иска си по основание и размер,ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати обезщетение на основание чл.215 от КТ за периода от
13.02.2007г.до 25.04.2008г.-сумата от 2395.75лв,представляващи дневни пари за
общо 35 командировки до Румъния по 68.45лв/левовата ревностойност на 35
евро/съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина/обн.ДВ,бр.50/2004г/,ведно с направените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът –М.П. Ц. се явява лично и с договорно упълномощен
представител-адв.Ил.Колева. Поддържа иска и моли да бъде уважен така,както е
предявен.
В законоустановения едномесечен срок от
връчване на ИМ и приложенията към нея
ответникът,чрез пълномощника си-адв.Тихол Тихолов, е депозирал писмен отговор,в
който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения
иск.Заявява,че намира иска за процесуално допустим,но счита,че по съществото си
е неоснователен ,като го оспорва по основание и размер.
В с.з.,чрез процесуалния си
представител поддържа становището си ,застъпено с отговора на ИМ.Фактически и
правни доводи са изложени в писмена защита.
На основание чл.214 от ГПК,по
искане на ищцовата страна,с протоколно
определение от 08.06.2009г.съдът е допуснал изменение /увеличение/ в размера на
предявения иск със сумата от 3339.33лв.,като същият се счита предявен за сумата
от 5735.18лв.
Съдът като съобрази становището на страните,приложените към делото писмени доказателства: удостоверение за актуално състояние с изх. №20080514110722/14.05.2008г.на Агенция по вписванията,трудов договор№4 /31.01.2007г.,Заповед за командироване от 13.01.2008г.и Заповед №1/ 23.05.2008г.,показанията на свидетелите :Генади Бончев Аврамов и Пламен Митков Хасъмски,на които съдът дава вяра,тъй като същите бяха депозирани добросъвестно и незаинтересовано,както и заключението на вещото лице:С.Ц. по извършената съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно, професионално изготвено и депозирано убедително, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение за периода 01.02.2007г-до
24.05.2008г., възникнало по силата на трудов договор №4/31.01.2007г.с уговорено
основно/месечно /трудово възнаграждение в размер на 200.00лв.Ищецът е бил
назначен като шофьор на товарен автомобил,на 8-часов работен ден,като трудовият
договор е бил сключен за срок от 6 месеца.Тъй като ищецът е продължил да работи
и след изтичането на горния срок,договорът се е трансформирал в
безсрочен.Установява се,че последният е бил прекратен на основание чл.325,т.1
от КТ-по взаимно съгласие на страните със Заповед №1/23.05.2008г.
По
делото не е спорно,че за периода си на работа като шофьор в ответното дружество
ищецът е извършвал служебни пътувания в чужбина/предимно Румъния/,като първоначално
след постъпването си е управлявал т.а. МАН с рег.№ОВ 20-68 ,а впоследствие и до
прекратяване на трудовия договор е управлявал т.а. СКАНИЯ с рег.№ОВ8179 АК и
ремарке с рег.№ОВ 4514 ЕА.
В
рамките на настоящия процес ищецът предявява претенция с основание чл.215 от КТ-за заплащане на дневни пари от командировки до Румъния.
Съгласно чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има
право да получи ,освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни,дневни и
квартирни пари при условия и в размер ,определени от Министерския съвет.Въз
основа на тази законова делегация,с ПМС е приета Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина.Именно цитираната Наредба определя редът
и размерите за изплащане на сумите при служебно командироване.
По
силата на чл.228,ал.2 от КТ,размерите на обезщетенията по чл.215 от КТ се
прилагат,доколкото в акт на Министерския съвет,на колективен трудов договор или
в индивидуалния трудов договор не са предвидени по-големи размери.В конкретния
казус писмени доказателства за постигнати между страните уговорки за по-големи
размери на сумите не са представени.В този случай приложими са размерите на
командировъчните суми,установени в Наредбата,които са минималните и
работодателят не би могъл да определя по-ниски размери от установените
нормативно.
Съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,за всяка
командировка следва да се издаде заповед
за командироване,която да съдържа задължителни реквизити,като:цел на
командировката;собствено,бащино и фамилно име на командированото лице,длъжност
и месторабота;продължителност на командировката;страна и град,в който лицето се
командирова;вид на транспортното средство и маршрут.С ИМ ищецът е представил само
една Заповед,която му е била връчена/без № с дата-13.01.2008/,в която изрично е
отразено,че пътни,дневни и всички разходи са за сметка на ф-ма „А, ЯК”ООД .За
всички останали служебни пътувания в различни градове на Румъния няма данни да
са били издавани съответните заповеди за командироване,като от заключението на
вещото лице се установява,че в счетоводството на фирмата
има налице само пътни листи и тахошайби за извършените превози.
Доколкото в рамките на настоящия процес ищецът претендира заплащането на
дневни пари,то въз основа на разпоредбата на чл.37 от Наредбата за
командировките и специализациите в чужбина,същите следва да се изчисляват по
фактическия брой на дните,прекарани в командировка по данни от печатите и отметките в задграничния
паспорт за влизане и излизане,а при липса на такива данни следва да се приемат
данните от транспортния документ.
С оглед установяване точния размер
на дължимата сума и съобразно разпоредбата на чл.195 от ГПК по делото е
допусната съдебно-икономическа експертиза,която не е оспорена от страните и е
приета по делото .Видно от заключението на вещото лице С.Ц.,изготвено след
проверка в счетоводната документация при ответното дружество,за извършените
превози на товари до различни градове в Румъния са издавани единствен пътни
листи,заверени след приключването им от управителя К.К..Установено е ,че на
ищеца не са начислени и осчетоводени като командировъчни пари суми за
извършените превози на товари в чужбина.Реализирана на база издадените пътни
листи,експертизата е дала заключение,че за процесния период общите дни в
командировка за случаите извън страната са 111 дни,както следва:
-106 дни за изминати от ищеца километри в чужбина /с единична езда/,при
което съгласно Наредбата се полагат по 27 евро или общо 2862 евро;
-2
дни /по пътен лист Т/0173085 ездата е била двойна/х 21 евро или общо 42 евро;
-3
дни/по пътен лист Т/0173017;Т/0173018;Т/0173048-престоят в Румъния е бил
по-малко от едно денонощия/ и съгласно чл.21 от Наредбата се полагат дневни
пари в размер 35 на стоя от дневните пари ,т.е. в случая по 9.45 евро на ден или общо 28.36 евро.
Съгласно заключението на вещото лице общият размер на сумата за дневни
пари възлиза на 2932.35 евро с левова равностойност 5 735.18лв.
С оглед на изложеното по-горе ,съдът намира,че
ответното дружество-„А,ЯК”ООД,със седалище и адрес на
управление:гр.Ловеч,ул.”Д-р Съйко Съев”11,вх.А,ет.5,ап.18,представлявано от
управителя К.И.К. следва да заплати на ищеца М.
П.Ц. *** левовата равностойност на 2932.35 евро или сумата от
5 735.18лв.,представляваща дневни пари за командировки до Румъния за периода
от 13.02.2007г.до 25.04.2008г.
Ищецът не е претендирал заплащане на законна лихва върху горната сума датата
на предявяване на иска/т.е. на поканата/,поради което такава не следва да бъде
присъждана.
При този изход на процеса ответното дружество следва да заплати направените от ищеца по делото разноски в размер на 100.00/сто/лв ,по сметка за възнаграждение на вещото лице сумата от 100.00/сто/лв. и държавна такса по бюджета на Ловешки РС върху уважения размер на иска,възлизаща на сумата от 229.41лв/двеста двадесет и девет лв.и 41 ст/.
Мотивиран от горните съображения
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ,на основание чл.215 от КТ,“А,ЯК”ООД ,ЕИК: ********* ,със седалище
и адрес на управление: гр.Ловеч,ул.”Д-р Съйко Съев”№11, вх.А, ет.5, ап.18, представлявано
от управителя К. И. К. ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. Ц. ***,ЕГН:**********
сумата
от 5 735.18/пет хиляди седемстотин
тридесет и пет лв. и осемнадесет ст/като левова равностойност на
2932.35 евро/,произлизаща от полагащите му се дневни пари за командировки до
Румъния за периода от 13.02.2007г.до 25.04.2008г.
ОСЪЖДА “А,ЯК”ООД ,ЕИК:********* ,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,ул.”Д-р Съйко Съев”№11, вх.А, ет.5, ап.18, представлявано от управителя К. И. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. П. Ц.,с горните данни, разноски по делото в размер на 100.00/сто/лв,по сметка за възнаграждение на вещото лице сумата от 100.00/сто лв/и държавна такса по бюджета на Ловешки РС върху уважения размер на иска,възлизаща на сумата от 229.41лв/двеста двадесет и девет лв.и 41 ст/.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: