Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Стефка Радева, като разгледа гр.д. № 4126 по описа на ВрРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, вх. №
13156/05.09.2018 г. предявена от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК831030580
срещу Т.О.П., с адрес *** с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1
вр. чл. 240 ЗЗД. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от общо 200 лева, представляваща главница по договор за заем от 04.08.2015г.
между „4финанс” ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
01.02.2018г. и наказателна лихва. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 04.08.2015г. между „4финанс” ЕООД
с търговска марка „Вивус” сключило с ответника договор за кредит № **********.
Договорът бил сключен при предвидените условия за договор от разстояние –
използвани били средства за комуникация за неговото сключване, като отговарял и
на изискванията на чл.3 вр. с чл.2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на договора
била описана в общите условия и отговаряла на нормативните изисквания. За
подаване на заявка, потребителят следва да е регистриран в системата на
страницата на кредитора www.vivus.bg. На посочената страница на потребителите се
предоставяли общите условия и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация. След подаване на заявката на заемателя се предоставя
проект на договора за кредит. Подписването на договора се извършва чрез
натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той декларира, че приема
общите условия и стандартния европейски формуляр, както и че желае да получи
посочената сума по банкова сметка, ***. Имало възможност за предоставяне на
допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Твърди, е на на
04.08.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за заем
№**********. Ответникът заявил желание да му бъде отпуснат заем в размер на 200
лева и да ползва услугата за експресно разглеждане на заявлението. Кредитът бил
отпуснат за срок от 30 дни с падеж на 03.09.2015г. Съгласно уговореното между
страните сумата била изплатена в клон на „Изипей” на деня на сключване – 04.08.2015г. Длъжникът
не изпълнил задължението си на падежа и съгласно общите условия била начислена
наказателна лихва, формирана като към основния лихвен процент на БНБ –
10,01% бил добавен договорения лихвен
процент от 0 % върху неизплатената главница от просрочието. Заемодателят изпратил
три броя писма до ответника, в която го канил да изпълни задълженията си по
договора. Съгласно общите условия за всяко писмо се дължи такса от 10
лева. На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД
сключил договор за цесия с „Кредитреформ България” ЕООД № BGF-2018-005/01.02.2018г.,
по силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията на заемателя срещу
ответника за следните суми: 200 лева – главница, наказателна лихва – 246,96
лева за периода от 04.09.2015г. до 31.01.2018г.; 30 лева – такса за събиране.
Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземания. Същото било изпратено до длъжника, но се
върнало с отбелязване, че пратката се е върнала непотърсена. Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати посочените суми: 200 лева, представляваща главница по
договор за заем №********** от 04.08.2015г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е представен договор от
ответника. Съобщението, към което са били приложени разпореждане №
6796/11.09.2018г. и препис от исковата молба, е получено на 29.10.2018г. лично
от ответника.
Със становище, постъпило на 14.02.2019г., процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона
предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо
място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 6796/11.09.2018
г. е връчено редовно на ответника лично на 29.10.2018г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал.
1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства- договор
за кредит от 04.08.2015г., разписка за извършено плащане, договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г. и Приложение №1 към него, уведомление
за цесия и известие за доставяне.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в производството разноски в размер на 50 – държавна такса и 100 лева– юрисконсултско възнграждение.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.О.П., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Шандор Петьофи” №10, на основание:
-
чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД сумата от 200лв.
/двеста лева/, представляваща непогасена главница по договор за заем от
04.08.2015г. между „4финанс” ЕООД и Т.О.П., прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 01.02.2018г. и приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018г.;
-
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 150 лева /сто и петдесет
лева/, представляваща сторени в производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: