Решение по дело №2115/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1859
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20194520102115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                   РЕШЕНИЕ

                                                                     

                                                         гр.Русе, 08.11.2019г.

                                                   

 

 

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 09 октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2115 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

          Ищецът „Монтюпе“ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София твърди, че с трудов договор № 95 от 08.04.2014г. ответникът С.Н.П. с ЕГН:********** е назначен на работа в „МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен оператор", считано от 08.04.2014г. Срокът на договореното предизвестие при прекратяване на трудовият договор е определен на 45 дни, съгласно т. 13 от трудовият договор.

Твърди, че със Заповед № 108/12.05.2016г. било прекратено трудовото правоотношение с ответника  считано от 12.05.2016г. на основание чл.326, ал. 1 от КТ - по писмено заявление от С.Н.П. за едностранно прекратяване на безсрочния трудов договор. Заповедта била връчена на лицето на 13.05.2016г. Претендира сумата от 1130,40 лева обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ за неспазване срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба – 12.04.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор по исковата молба и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание на  09.10.2019г., за което ответникът П. е бил редовно призован, процесуалния представител на ищеца е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връченото на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове за вероятно основателни. От тях се установяват   отношенията между страните, а именно, че с трудов договор №95 / 08.04.2014г. ответникът С.Н.П. бил назначен на работа в „МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен оператор", считано от 08.04.2014г.. Срокът на уговореното между страните предизвестие при прекратяване на трудовият договор бил определен на 45 дни, съгласно т. 13 от трудовият договор. Ищецът подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение с вх. № 079 на 12.05.2016г.. Със Заповед № 108/12.05.2016г. трудовото правоотношение между страните било прекратено считано от 12.05.2016г. на основание чл.326, ал.1 от КТ - по писмено заявление от ответника П. за едностранно прекратяване на безсрочния трудов договор. Заповедта била връчена на ответника П. на дата - 13.05.2016г..

По делото не са представени доказателства до настоящият момент ответникът С.Н.П. да е изплатил обезщетението за неспазеният срок на предизвестие на ищеца „МОНТЮПЕ" ЕООД поради едностранното му прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

От изложеното съдът формулира извод, че за „МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе възниква правен интерес да търси пълният размер на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, дължимо от ответника С.Н.П. за неспазено предизвестие по съдебен ред. Претендираното от дружеството работодател обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ е в размер на 1130,40 лева. Същото е формирано по реда на чл.228, ал.1 от КТ, а именно от последното брутно трудово възнаграждение на работника за неотработените работни дни от изрично договореният срок на 45 дневно предизвестие. В конкретния случай това е месец април 2016г.. Тъй като в брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в индивидуалния трудов договор, в конкретния случай това е основното му възнаграждение за месец април 2016г. в размер на 632,70 лева и 45,55 лева за стаж и професионален опит за 18 работни дни. За 45 календарни дни има 30 работни дни / от 13.05.2016г. до 26.06.2016г. вкл./. Предвид което за 30 р.д. по 37,68 лева или общо за целия период - 1130,40 лева.

По изложените съображения съдът прие, че предявения иск на основание чл.220, ал.1 от КТ е доказан по размер и основание и следва да бъде уважен изцяло. 

          Върху дължимите обезщетения в общ размер на 1130,40 лева, съгласно чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законна лихва, считано от датата на образуване на делото – 12.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

          При този изход на делото в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в общ размер на 350,00 лева от които 50,00 лева за платена държавна такса и 300,00 лева платен адвокатски хонорар.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                                          РЕШИ:

 

ОСЪЖДА С.Н.П. с ЕГН:********** да заплати на „Монтюпе“ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София сумата от 1130,40 лева, представляваща обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ във връзка с Трудов договор № 95 /08.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 350,00 лева разноски за адвокатски хонорар.

Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

                     

    

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: