№ 2148
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231100511245 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, въззивна жалба срещу Решение №20085216/28.03.2023г., по
гр.д. №22297/2019г. по описа на СРС, 148-ми състав, в частта, в която
предявения от жалбоподателя срещу ЗД „Бул Инс“ иск с правно основание
чл.411 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 156,80 лева до
претендирания размер от 906,02 лева, а предявеният иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 25,34 лева до претендирания
размер от 146,47 лева. Поддържа се, че обжалваната част от постановения
съдебен акт е неправилна, като се излагат подробни аргументи в тази насока.
Твърди се, че районният съд в противоречие със събраните по делото
доказателства и с материалния закон е приел за недоказано по делото
обстоятелството, че уврежданията в предна лява част на застрахования при
дружеството автомобил марка „Пежо 301“ са настъпили вследствие на
процесното ПТП. Оспорва се и изводът на съда относно действителния размер
на вредите по автомобила, като се заявява, че доколкото към датата на
процесното ПТП същият е бил в експлоатация от 3 месеца и 1 ден, съответно е
бил и в гаранция, то обезщетението за нанесените щети следва да бъде
определено на база цени за ремонт в оторизиран сервиз на вносителя, а не
както е прието в решение- съобразно средните пазарни цени. Предвид
изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което предявените претенции да бъдат изцяло
1
уважени, а в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че увреждането на
преден ляв калник не е вследствие а процесното ПТП-за частична отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на сумата от 662,49 лева,
представляваща разликата между определената от вещото лице действителна
стойност на вредите /без калник/, с включени обичайни ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, и доброволно платената от въззиваемия сума,
както и допълнително присъждане на мораторна лихва в размер на 107,11
лева, представляваща разликата между мораторната лихва върху главницата в
размер на 662,49 лева за периода от 14.09.2017г. до 18.04.2019г. и присъдената
от първоинстанционния съд.
В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“, с който се оспорва нейната основателност.
Отправя се искане към съда за потвърждаване на постановеното съдебно
решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на
неговата правилност, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи,
намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл.411 от КЗ. Посочената разпоредба урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП
автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 от ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
2
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид частичното обжалване на първоинстанционния съдебен акт-
единствено в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца искове, то
следва да се приеме, че същият е влязъл в сила в частта, в която неговите
претенции са уважени, поради което следва да се приемат за установени по
делото горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника, в частност, че на 16.12.2016г., в гр. София, на бул. „Цар
Освободител“ е било реализирано ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № СА **** РК, управляван от С.Б.Б., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Бул Инс“, и лек автомобил
„Пежо 301“ с рег. № СВ **** ВС, собственост на „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД, управляван от Д.К.Д., застрахован по застраховка „Каско“ при
ищеца „Дженерали Застраховане“ АД, за настъпването на което вина носи
водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Спорен остава единствено
въпросът за размера на дължимото обезщетение, по-конкретно относно
обстоятелството дали вредите от процесното ПТП включват претендираното
от ищеца увреждане на преден ляв калник, както и дали същите следва да
бъдат изчислени на база средни пазарни цени или цени в оторизиран сервиз на
вносителя.
По отношение на обхвата на нанесените вреди в рамките на въззивното
производство е изслушано и прието неоспорено от страните заключение на
допълнителна съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано и компетентно изготвено. В него вещото лице
застъпва становище, че увреждането в преден ляв калник на автомобила не се
намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като уточнява, че за
да бъде реализирана подобна щета, следва в лявата част на платното за
движение да е имало твърд предмет с Г-образна форма и височина около
55см., какъвто в случая не е имало. С оглед на изложеното съдът намира за
недоказано по делото наличието на пряка причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и увредения преден ляв калник на застрахования при ищеца
автомобил „Пежо 301“, поради което счита, че районният съд правилно е
отхвърлил претенцията за присъждане на обезщетение в тази част.
Във връзка с оплаквания на жалбоподателя относно приетата за
дължима от първоинстанционния съд стойност на процесните вреди следва да
бъде съобразена и формираната по този въпрос съдебна практика, съгласно
която в случай че увреденият автомобил е бил пуснат в експлоатация преди не
повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката,
следващото се застрахователно обезщетение се определя въз основа на
стойността, на която същият е бил отремонтиран съгласно издадените от
фирмения сервиз фактури. В тази хипотеза се приема, че с оглед периода на
експлоатация автомобилът и всички негови съставни части обективно имат
характеристиките на нови, поради което при настъпване на застрахователно
събитие увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено само ако бъдат
заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче
няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните /с
3
оглед запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника
обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови
авточасти и детайли.
В случая от заключението на вещото лице по приетата в рамките на
първоинстанционното производство cъдебна автотехническата експертиза се
установява, че към датата на застрахователното събитие процесният
автомобил „Пежо 301“ е бил в експлоатация от 3 месеца и 1 ден от датата на
първоначалната регистрация и се е намирал най-вероятно все още в гаранция.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице
горепосочените предпоставки за определяне на обезщетение по цени на
официален сервиз, поради което намира, че районният съд неправилно е
определил размера на дължимото обезщетение въз основа на посочените от
вещото лице средни пазарни цени към датата на ПТП. Видно от заключението
на експертизата, цената за отремонтиране на процесните вреди /без в тях да се
включва нанесената на преден ляв калник щета/ в официален фирмен сервиз
възлиза на 3 148,39 лева. Доколкото по делото се установява извършено от
ответника извънсъдебно плащане в размер на 2 500,90 лева, то дължим остава
остатъка в размер на 647,49 лева, като към него следва да бъдат прибавени и
претендираните ликвидиционни разноски в размер на 15 лева или общо 662,49
лева.
Ищецът е предявил и иск с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД за
обезщетение за забава върху дължимата сума за периода от 14.09.2017г. до
18.04.2019г., което с помощта на лихвен калкулатор съдът определя в размер
на 107,11 лева.
С оглед липсата на пълно съвпадение в изводите на двете съдебни
инстанции, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с
правно основание чл.411 от КЗ за сумата над 156,80 лева до 662,49 лева, както
и предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 25,34
лева до 107,11 лева.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Жалбоподателят претендира заплащане на държавна такса за подадената
въззивна жалба в размер на 25 лева, юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК определя в размер на 100 лева, както и
внесен от него депозит по назначена допълнителна съдебна автотехническа
експертиза в размер на 200 лева. Съобразно уважената част от предявените с
въззивната жалба претенции на същия се следват разноски в размер на 287,38
лева. От своя страна, въззиваемото дружество претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК определя също в
размер на 100 лева, като съразмерно на отхвърлената част от предявените с
въззивната жалба претенции намира, че следва да му бъде присъдена сума в
размер на 11,57 лева.
Следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между
страните в първоинстанционното производство, като съобразно изхода на
4
спора пред настоящата инстанция на ищеца се дължи сума в размер на 329
лева, а на ответника- 26,88 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20085216/28.03.2023г. по гр.д. №22297/2019г. по
описа на СРС, 148-ми състав, в частта, в която предявеният от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
иск с правно основание чл.411 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата
над 156,80 лева до сумата от 662,49 лева, представляваща регресно
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, причинени на МПС „Пежо 301“ с
рег. № СВ **** ВС на 16.12.2016г. в гр. София от водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № СА **** РК, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 25,34 лева до сумата
от 107,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.09.2017г. до 18.04.2019г., както и в частта, в която „Дженерали
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер над
26,88 лева, представляваща разноски пред първа инстанция, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД ЕИК *********, на основание чл.411 от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД сумата от 505,69 лева, представляваща регресно обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, причинени на МПС „Пежо 301“ с рег. № СВ ****
ВС на 16.12.2016г. в гр. София от водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № СА **** РК, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, заедно със законна лихва върху тази сума за времето от
18.04.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД ЕИК *********, на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД сумата от 81,77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.09.2017г. до 18.04.2019г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК допълнително сума в размер на 251,89 лева, представлява разноски в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20085216/28.03.2023г. по гр.д.
№22297/2019г. по описа на СРС, 148-ми състав, в останалата обжалвана част,
в която в която предявеният от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл.411 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 662,49 лева до
пълния претендиран размер от 906,02 лева, представляваща регресно
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, причинени на МПС „Пежо 301“ с
рег. № СВ **** ВС на 16.12.2016г. в гр. София от водача на лек автомобил
5
„Фолксваген Пасат“ с рег. № СА **** РК, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, както и в частта, в която предявеният иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 107,11 лева
до претендирания размер от 146,47 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 14.09.2017г. до 18.04.2019г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сума в размер на 287,38 лева, представлява разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 11,57 лева, представлява разноски във въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в сила като необжалваемо.
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6