№ 339
гр. Перник, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720102220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Трохарова, срещу Д. К. П., ЕГН **********, с адрес: ******, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 335,90 лв., представляваща ½ част от главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******,
ведно със законната лихва върху главницата от 335,90 лв., считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 29,04 лв., представляваща ½ част от лихвата за забава за периода от 09.07.2017 г. до
27.11.2018 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за които вземания е
издадена Заповед № 260497/11.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 05991 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи ½ част от начислената
стойност и ½ от лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в
1
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
К., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер и моли за отхвърлянето им. Възразява за погасяване на вземанията
по давност. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
и да е доставена топлинна енергия в размер на претендираната стойност. Възразява да са
спазени изискванията за обнародване на Общите условия. Навежда довод за
неравноправност на клаузата за рекламация, предвидена в общите условия.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 260497/11.11.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05991 по описа за 2020
г. на Районен съд – Перник срещу Д. К. П., ЕГН **********, за сумата 335,90 лв. -
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, *****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 29,04 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като са събрани данни, че същият не живее на адреса.
С Разпореждане № 267380/21.04.2021 г., получено от заявителя на 22.04.2021 г., му е
указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение и на 13.05.2021 г. е депозирана исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По делото е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия
са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване №
119, том XV, дело № 3935 от 1997 г. се установява, че на 13.11.1997 г. М.М.П. и съпругата
му – А.С.П., са дарили на дъщеря си Т.М.К. недвижим имот, представляващ апартамент №
16, находящ се в *****, като са запазили правото на ползване върху имота до своята смърт.
От удостоверение за наследници, издадено от Община Перник, с изх.№ 20/ГРС-4212 от
31.07.2020 г. се установява, че Т.М.К. е починала на 07.04.2006 г., като е оставили
наследници по закон съпруг – К.Ц.К., починал на 26.01.2008 г., и две дъщери - Д.К.П.. и
Г.К.К..
От удостоверение за наследници, издадено от Община Перник, с изх.№
2
4743/21.08.2020 г. се установява, че К.Ц.К. е починал на 26.01.2008 г., като е оставили
наследници по закон две дъщери - Д.К.П.. и Г.К.К..
От удостоверение за наследници, издадено от Община Перник, с изх.№ 22/ГРС-792 от
04.02.2022 г. А.С.П.ва е починала на 06.03.2010 г., като е оставила наследници по закон
съпруг – М.М.П., починал на 13.09.2010 г., и низходящите на починалата й по-рано дъщеря
Т.М.К. - Д.К.П.. и Г.К.К..
Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община Перник, с изх.№ 15/СЛУ-
7246 от 26.08.2015 г. М.М.П. е починал на 13.09.2010 г. като е оставил наследници по закон
низходящите на починалата му по-рано дъщеря Т.М.К. - Д.К.П.. и Г.К.К..
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том I, рег. № 412,
дело № 14/2019 г. се установява, че на 08.04.2019 г. Д.К.П.. и Г.К.К. са продали на А.Н.П. и
Р.Р.А. недвижим имот с идентификатор № 55871.505.826.7.16, находящ се на адрес: *****,
ет. 6, ап. 16.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е
сключен Договор № 243/20.11.2000 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ в сграда в режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем
сървисиз“ ЕООД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен
Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с
клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от
подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен
е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.
От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на 671,79 лв., като ½ от нея е в размер на 335,90 лв.
3
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението
на особения представител на ответника, че заключението не следва да бъде ценено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че длъжникът не
живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот се установява, че
13.11.1997 г. Т.М.К. е придобила правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 16, находящ се в *****, върху който е запазено пожизнено
право на ползване на М.М.П. и А.С.П..
По делото липсват доказателства дали към момента на осъществяване на
придобивното основание Т.М.К. се е намирала в граждански брак с К.Ц.К., за да бъде
4
направен извод за квотата на всеки от наследниците /съпруга й - К.Ц.К., и двете й дъщери -
Д.К.П.. и Г.К.К./ от процесния имот към датата на смъртта й - 07.04.2006 г., но доколкото
съпругът й е починал на 26.01.2008 г., като е оставил като наследници по закон същите
низходящи, следва, че от 26.01.2008 г. собственици на целия имот са Д.К.П.. и Г.К.К..
От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че А.С.П.ва е
починала на 06.03.2010 г., а М.М.П. е починал на 13.09.2010 г., с чиято смърт правото на
ползване върху имота е погасено.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се
установява, че Д.К.П.. и Г.К.К. са се разпоредили с правото на собственост върху имота на
08.04.2019 г.
Предвид изложеното следва извод, че през процесния период – 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ищцовото дружество и собствениците на имота са се намирали в договорни
отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а чл. 30, ал. 3 ЗС
предвижда, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си. Следователно ответникът в качеството на собственик на ½ ид.ч. от имота дължи
½ от стойността на доставената топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. е на стойност 671,79 лв., ½ от която е 335,90 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки
падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че
обезщетението за забава за периода от 09.07.2017 г. – 27.11.2018 г. е в размер на сумата
58,07 лв., ½ от която е 29,03 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По възражението за давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
5
основание за разглеждане на направеното в срока за отговор на исковата молба от ответника
възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна
давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява
вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец 09.2017 г. от
процесния период е настъпила на 01.11.2017 г., което означава, че тригодишният давностен
срок изтича на 01.11.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
06.11.2021 г., с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 116 б. „б“ ЗЗД давностният
срок за вземанията за потребена толинна енергия, чиято изискуемост е настъпила след това,
е прекъсната. Следователно вземанията за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. в размер на 148,36 лв., от които припадащата се на ответника
½ част е 74,18 лв., са погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода
от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. върху погасените по давност главници в размер на 18,67 лв.,
от която припадащата се на ответника ½ част е 9,33 лв., също е погасено и не се дължи.
Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че ищецът има вземане за главница за
сумата 261,72 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. и за обезщетение за забава в
размер на 19,70 лв. за периода от 08.12.2017 г. до 27.11.2018 г., за които суми предявените
искове следва да се уважат, а за разликите до пълните предявени размери да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 06.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
6
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното производство
ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв., от които, съобразно уважената част на
исковете, следва да му бъде присъдена сумата 57,92 лв. В настоящото исково производство
ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 200,00 лв.
– депозит за експертиза, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 150,00 лв. –
депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото производство са в
общ размер на 475,00 лв. От така сторените разноски за исковото производство на ищеца
следва да се присъди сумата 366,29 лв. съобразно уважената част на исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани, съобразно отхвърленята част на исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. К. П., ЕГН **********, с адрес: ******,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация-Перник” АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 261,72 лв. /двеста
шестдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ - главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 19,70 лв. /деветнадесет лева и седемдесет стотинки/ – представляваща законна лихва
за забава за периода от 08.12.2017 г. до 27.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
260497/11.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
05991 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 261,72 лв. до пълния предявен размер 335,90 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г., както и за разликата
над 19,70 лв. до пълния предявен размер 29,04 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. върху отхвърлената главница, като погасени по
давност, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация-Перник” АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 57,92 лв. /петдесет и седем лева и
7
деветдесет и две стотинки/ - разноски за заповедното производство, и сумата 366,29 лв.
/триста шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/ - разноски за исковото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 5991 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8